През 1892 г. един учител по френски в Мъжката гимназия

През 1892 година един преподавател по френски в Мъжката гимназия в Русе написа стихотворение във прослава на славянските братя Кирил и Методий, още същата година творбата му е оповестена в списание " Мисъл ", а девет години по-късно различен преподавател основава мелодията.

Това са Стоян Михайловски и Панайот Пипков и през 1902 година на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната. Така стартира историята на един от най-светлите химни на българската култура и просвета.  

На 15 април 1892 година преподавателят по френски език Стоян Михайловски приключва стихотворението „ Кирил и Методий “ с първи стих „ Върви, народе възродени “. През 1901 г.  преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков, на който е предоставено да напише напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий, попада на стихотворението, което чете негов възпитаник. Преди даже да дочете текста, в главата му се ражда музиката и той записва нотите върху дъската, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 година песента „ Върви, народе възродени “ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура.  

 

" Значи, през 1892 година един раздразним даскал по френски в Мъжката гимназия в Русе, Стоян Михайловски, написа стихотворение от...
Posted by Цветелина Терзиева on Monday, 8 May 2023
По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции.  Променени са някои стихове, отстранено е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са изцяло изтрити от читанките.

„ И  Бог ще те благослови “ става „ напред и все напред върви “, а „ духовно покори страните, които завладя с меч “ е сменено с „ ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч “...

След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възобновен изцяло в оригинал. На  празниците не престават да се извършват единствено първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.  

Ето и истинският текст на стихотворението " Кирилъ и Методи " оповестено " Проектъ за Български всеучилищен Химнъ " в  сп. " Мисъл ", год. 1892, брой 9-10, хартиеното копие се съхранява в Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. 

„ Кирил и Методий "  

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си възобнови!

Върви към мощната култура!...
В международните битки върви
от служба непроменяемо воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безброй...

Да, ро̀дината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за всесветовната култура
тя бе изобилен вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...

Но постоянно духът национален
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
национален талант възкресихте –
задремал в глубока тъмнина;

подвижници за права религия,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!

Нек' името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!