Денят 23 февруари в българската история
През 1871 година в Цариград тържествено е открит църковно-народния събор.
На този ден през 1905 година е подписан е договорът за мореплаване и търговия сред България и Русия. По този метод Петербург наново се отхвърля от капитулационните привилегии по Берлинския контракт.
Една година по-късно е образувано въздухоплавателно поделение към железопътната тайфа в българската войска с пълководец капитан Васил Златарев, приключил Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург.
На този ден са родени: Найден Геров - възрожденски лингвист, фолклорист, възпитател и общественик; акад,Венцеслав Хараламбиев Андрейчев - нуклеарен физик;
На този ден умират: Тончо Жечев – литературовед; Рачо Петков Славейков - боен деятел, журналист, публицист, наследник на П. Р. Славейков.
2018 година
Проф. доктор Радослав Гайдарски и проф. доктор Темелко Темелков са наградени с медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ – огърлие, за значимия им принос в региона на здравната просвета в България.
2011 година
Президентът на КНСБ Пламен Димитров изнася стряскаща статистика за пазара на труда през 2010 година в България. Наетите през 2010 година са с 295 хиляди по-малко в съпоставяне през 2009 година, а платените работни заплати са смъкнати от 17, 573 милиарда лева на 16,380 милиарда лева
2006 година
Президентът Георги Първанов присъжда Орден „ Стара планина “ - първа степен на учен Чудомир Начев (посмъртно) „ за извънредно огромните му заслуги към Република България като академик, доктор, учител и държавник и във връзка 70 години от рождението му “.
2006 година
За основен прокурор на Република България е определен Борис Велчев.
2005 година
За ръководител на 39-ото Народно заседание е определен Борислав Великов.
2001 година
Председателят на Съюз на демократичните сили Иван Костов, ръководителят на Демократическата партия Александър Праматарски и основният секретар на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер подписват предизборно " Споразумение 2001 " за явяване на изборите като коалиция ОДС.
1963 година
Българската телевизия става член на учредената през 1960 година Интервизия – интернационална система за продан на телевизионни стратегии в границите на Международната организация за радио и телевизия (ОИРТ).
1923 година
Прието е изменение на Избирателния закон: за изборна гилдия е избрана околията вместо окръга.
1914 година
Провеждат се избори за XVII Общински народен съвет. Изборите са извоювани от ръководещата Либерална коалиция. Разпределението на депутатските места е както следва: Либерална коалиция – 129, Български земеделски народен съюз - 51, демократи - 31, за БРСДП (т. с.) 11, 10 за БРСДП (ш. с.), 9 за народняци, 5 за радикалдемократи и 2 за прогресивнолиберали.
Откриването на XVII Общински народен съвет е на 20 март 1914 година с ръководител либерала Димитър Вачов.
1906 година
Формирано е въздухоплавателно поделение към железопътната тайфа в българската войска с пълководец капитан Васил Златарев, приключил Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург.
1905 година
Подписан е контракт за мореплаване и търговия сред България и Русия. По този метод Петербург наново се отхвърля от капитулационните привилегии по Берлинския контракт.
След Освобождението на България Берлинският контракт регламентира оставането в действие на Режима на капитулациите за Княжество България и Източна Румелия. Според него в Княжеството и Областта не престават да работят всички контракти, подписани от Османската империя преди Руско-турската война. Това пречи за естественото политическо и икономическо развиване на страната ни, заради което българските държавни управления си слагат за задача да го отстранен. Важна стъпка в тази тенденция са подписаните от Княжество България през 1889–1890 година търговски контракти с редица европейски страни. След провъзгласяването на независимостта на България през 1908 година е отхвърлена васалната й обязаност със султана. Независимо от това по-голямата част от Великите сили се опълчват на анулацията на член 8-ми и 20-ти от Берлинския контракт, които регламентират капитулационните й отговорности. През 1911–1912 година България съумява да подписа консулски и правосъдни конвенции с европейските страни. Едва по време на Първата международна война 1914–1918 година страната ни съумява напълно да отхвърли Режима на капитулациите.
1903 година
След нескончаем български напън (ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския план за промени в Македония (пъдарските реформи). Според Виенската стратегия, утвърдена на 8 февруари от Великите сили благодарение на задгранични офицери би трябвало да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заместване на натуралния десятък с аграрен налог и отделяне на обособен бюджет за вилаетите. В християнските села за пъдари би трябвало да бъдат назначавани единствено християни. Турското държавно управление възприема препоръчаните промени, само че не ги ползва на процедура. Проектът е направен след Горноджумайското въстание и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония.
1902 година
Елън Стоун, протестантска мисионерка, и нейната помощничка Катерина Цилка са освободени край Струмица, откакто са отвлечени на 3 септември (21 август по остарял стил) 1901 година Техните похитители са четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев, които желаят откуп от 100 000 щатски $. На 1 февруари 1902 откупът от 104 кг злато е изплатен на Яне Сандански, след което заложничките са освободени.
1894 година
Издаден Указ за разкриване на военни съдилища към всяка дивизия.
1878 година
Главнокомандващият княз Николай Николаевич и щабът на Действащата войска потеглят от Одрин за Сан Стефано. Това става ден откакто Високата врата дава единодушие за влизането на съветски елементи в Сан Стефано. Княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша.
Княз Николай Николаевич е съветски княз, военачалник фелдмаршал. Той е по-малкият брат на Александър II и наследник на Николай I. Постъпва в армията на 16-годишна възраст. Участва в Кримската война. От 1861 година е пълководец на гвардейски корпус. От 1864 до 1880 година е командващ армията и Петербургския боен окръг. По време на Руско-турската война Николай Николаевич командва Дунавската войска. В края на войната е заместен от ген. Е. И. Тотлебен.
1873 година
Екзархийският синод в Цариград въздига Врачанската епископия в митрополия. За епископ е избран Аверкий Петрович. Поради различия с локалните управляващи през идната година Аверкий Петрович напуща епархията си и става предстоятел на българския храм " Св. Стефан " в Цариград.
Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Занимава се с дейна преводаческа активност, подкрепя и българчета, които желаят да се учат в Русия. След 1877 година липсват сведения за живота и активността му.
1873 година
Спира издаването на в. " Свобода " и в Букурещ стартира да излиза в. “Независимост ”. Редактор на изданието е Любен Каравелов. От вестника излизат 23 броя. В " Свобода " и " Независимост " се разгласяват всички повести и разкази на Любен Каравелов. На вестника сътрудничи и Христо Ботев.
Любен Каравелов е изтъкнат деятел на националнореволюционното придвижване, един от създателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, публицист, журналист и публицист.
1871 година
В Цариград тържествено е открит църковно-народния събор. Заседава от 23 февруари до 24 юли. В работата му вземат участие 50 национални избраници, от които 11 духовни и 39 мирски (светски) лица. Църковно-народния събор се занимава с разработване на екзархийския правилник и редица други въпроси към организационното устройство на Българската екзархия - кандидатурите за бъдещия екзарх, териториалното преустрояване на обособените екзархии и прочие Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 година и просъществува до 1953 година
На тази дата са родени:
1941 година
Роден е учен Венцеслав Хараламбиев Андрейчев - български нуклеарен физик. Андрейчев приключва компетентност " Ядрена физика " в Техническия университет в Дрезден, след което пази дисертация и работи като помощник в Централния институт за нуклеарни калкулации на АН на Германска демократична република в Розендорф. От 1975 година той е старши теоретичен помощник II степен в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките. От 1978 година Андрейчев е началник на проблематична група " Ядрена спектроскопия ". Работи и в Лаборатория по нуклеарна физика на университета в Ню Джърси, Съединени американски щати (1979 г.), където е и гост-професор (1980-1981 г.). Автор е на над 100 научни труда в региона на структурата на атомното ядро, на радиоактивния разпад, на електро-магнитните преходи и теоретичните нуклеарни модели.
1921 година
Роден е Стоян Несторов Каролев - български литературовед. През 1943 година Каролев приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”, след което работи като преподавател в Горна Оряховица и София. Той е редактор и основен редактор в Изданията на Българска комунистическа партия (1945-1948 г.). Преподавател е в СУ, а от 1960 година е професор в Института за литература при Българска академия на науките. Редактира на съчинения на Г. Кирков, П. П. Славейков, Д. Талев, Д. Дебелянов и други Каролев издава книгите “Д. Благоев - книжовен теоретик и критик ” (1951 г.), “Замисъл и облик ” (1959 г.), “Д. Дебелянов ” (очерк, 1961 г.), “Въпроси на художественото майсторство ” (1963 г.), “В света на прозата ” (1968 г.), “Жрецът боец ” (2 т., 1976 г.), “Неутолимият. Книга за Емилиян Станев ” (1982 г.), “Портрети и скици ” (1986 г.), “Преображенията на поета. Жрецът боец ” (3 т., 1988 г.), “Близки и непостижими ” (1996 г.), “Мигове от течащото време. Спомени и наблюдения ” (кн. 1, 2001 г.). Каролев получава литературна премия “Пенчо Славейков ” през 2001 година
1882 година
Роден е Димитър Христакиев Дичев - деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Родом е от Смолян. От 1901 година е хигиеничен подофицер в Бургас. По време на Илинденско-преображенското въстание 1903 година води санитарна чета, която работи с отряда на Ст. Камилски и Г. Калканджиев в Малкотърновско. Димитър Дичев умира през 1930 година в с. Райково.
1867 година
Роден е генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров – деятел на Вътрешната македонска революционна организация. Роден е в Охрид. Завършва Военното учебно заведение в София и от 1887 до 1918 година служи в редовете на Българската войска. След експлоадирането на Войнишкото въстание е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и управлявал неговото потушаване. Включва се още при започване на 90-те година на XIX в. в националнореволюционното придвижване на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание, а по-късно и в Илинденско-Преображенското въстание е челник на чета. След потушаване на тези въстания става началник на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 година е определен за запасен член на Централен комитет на ВМОРО. Заедно с Т. Александров провежда атентатите в Щип през ноември 1911 година и Кочани през август 1912 година, които служат като мотив за Балканската война. Разгръща забележителна активност за образуване на Македоно-одринското опълчение и като пълководец на трета бригада от опълчението управлява неговата разследваща работа по време на войната. От 1912 година до 1918 година Протогеров е ръководител на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Христо Чернопеев пада погубен на фронта (на 6номври 1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на Централен комитет на ВМОРО. Като върховен български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 година е шеф на Дирекцията за икономически грижи и социална далновидност. След Първата международна война взема интензивно присъединяване във възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация и дружно с Т. Александров и П. Чаулев възглавяват нейното управление. Възложена му е организацията на четническата активност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 година подписва Майския манифест на Вътрешна македонска революционна организация за съдействие с революционните организации на Балканите, само че през август същата година се отхвърля от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) резервира участието си в Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, само че в връзките му с Ив. Михайлов настава изстудяване, което довежда до убийството му през лятото на 1928 година
Освен в македоно-одринското придвижване Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издигнал до негов популярен занаятчия.
1864 година
Роден е генерал-лейтенант Кръстю Златарев - пълководец на 11-та пехотна македонска дивизия в Първата международна война. Златарев приключва Софийското военно учебно заведение. В Сръбско-българската война (1885 г.) взе участие като юнкер. През Балканската война (1912-1913 г.) командва ХХIХ пехотен Ямболски полк, който на 4 ноември 1912 година заема форта Иллери табия от Чаталджанската позиция, а на 13 март 1913 година - форта Илдъз табия от крепостта Одрин. По-късно командваният от него полк се бие при Кукуш (20-21 юни 1913 година ) и в боевете до Горна Джумая. При образуването на 11. пехотна Македонска дивизия през 1915 година му е поверено командването й. Златарев взе участие във военните дейности към Криволак, Бистренци и Богданци през 1915 година, както и по Беласица планина през 1918 година Два пъти е раняван - при Чаталджа и Горна Джумая. Убит при Атентата в църквата “Св. Неделя ".
1837 година
Роден е Димитър Тачев Душанов - български възрожденски просветник. Той е роден в Казанлък. Работи в Галац и Тулча, развива дейна социална активност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Активен образован активист, съставител на образователни пособия. Сътрудник на " Цариградски вестник ", " Македония ", " Напредък ", " Читалище ", " Българска колекция и други Един от първите преводачи на Омир в България. Умира в Пловдив на 15 август 1904 година
1823 година
Роден е Найден Геров - български възрожденски лингвист, фолклорист, възпитател и държавник. Родом е от Копривщица. В Одеса Геров приключва Ришельовския колеж (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на " Цариградски вестник " и " Македония ". По време на Кримската война Геров живее в Русия. От 1857 година е вицеконсул на Пловдив, а след Освобождението е губернатор на Свищов. Той е създател на първата българска поема " Стоян и Рада " (1845 г.) и първия живописен пътепис. Като фолклорист Геров записва към 500 национални песни. Най-забележителният му филологически труд е " Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и съветски " (1895-1904 г.), под редакторството на Т. Панчев. През 1908 година излиза Допълнение към речника на Найден Геров. Найден Геров умира на 9 октомври 1900 година в Пловдив.
На тази дата умират:
2000 година
Умира Тончо Жечев - български литературовед. Той е роден на 6 юли 1929 година в с. Дивдядово, дн. кв. на Шумен. От края на 1956 година той е заместник-главен редактор на сп. " Родна тирада ". Като аспирант в Академия за публични науки в Москва пази кандидатска дисертация на тематика " Проблеми на актуалния разказ ". През 1977 година е лекар на филологически науки. Завежда отдел " Критика " в сп. " Септември " (1962-1963 г.). През 1974-1982 година е шеф на Българска академия на науките. Главен редактор е на сп. " Септември " от 1990 г, а от 1991 година на " Летописи ". Представен е в Х юбилейно издание на " Men of Achievement " (1984 г.), International Biographical Center, Cambridge, от поредицата " Who is who ". Интересите му са ориентирани към проблемите на актуалната българска белетристика, към облици и проблеми от Възраждането. Съчинения " Съвременни облици и хрумвания " (1964 г.), " Идеи на прозата " (1967 г.), " Критически погледи " (1971 г.), " Българският Великден, или Страстите български " (1975 г.), " Литература и общество " (1976 г.), " История и литература " (1979 г.), " Българският разказ след Девети септември 1944 година " (1980 г.), " Историята и теориите на един Пигмалион " (1983 г.), " Христо Радевски. Творчески портрет " (1983 г.), " Митът за Одисей " (1985 г.), " Родно място " (1987 г.), " Критически дневник " (1987 г.), " Въведение в проучването на новата българска литература (1878-1944 г.) " (1990 г.), " Лебедът и гибелта " (1993 г.), " Какво желае свободата " (1999 г.) и други
1931 година
Умира Рачо Петков Славейков - български боен деятел, журналист, публицист. Син е на П. Р. Славейков. Рачо Славейков е роден на 15 май 1857 година в Трявна. Учи в Робърт лицей в Цариград, а по-късно отпътува за Русия, където постъпва в гимназията в гр. Николаев. При оповестяването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година напуща учебно заведение и се записва доброволец в съветската войска. Участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 година приключва Военното кавалерийско учебно заведение в Екатеринославъл. Завръща се в България и взема присъединяване в Сръбско-българската война 1885 година. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 година в организирането на Русенския протест, заради което е наказан на гибел. Успява да избяга в Русия. Там приключва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. През 1895 година държавното управление му позволява да се завърне в родината, само че без право да заема военна или каквато и да било държавна работа. Става член на Демократическата партия. Отдава се на публицистична и преводаческа активност. Публикува материали в редица вестници и списания: " Пряпорец ", " Знаме ", " Мир ", " Демократически обзор " и други Издава " Отбраната на Шипка на 9-и, 10-и и 11-и август 1877 год. ", " Български национални традиции и вярвания ", " Петко Рачов Славейков " и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
На този ден през 1905 година е подписан е договорът за мореплаване и търговия сред България и Русия. По този метод Петербург наново се отхвърля от капитулационните привилегии по Берлинския контракт.
Една година по-късно е образувано въздухоплавателно поделение към железопътната тайфа в българската войска с пълководец капитан Васил Златарев, приключил Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург.
На този ден са родени: Найден Геров - възрожденски лингвист, фолклорист, възпитател и общественик; акад,Венцеслав Хараламбиев Андрейчев - нуклеарен физик;
На този ден умират: Тончо Жечев – литературовед; Рачо Петков Славейков - боен деятел, журналист, публицист, наследник на П. Р. Славейков.
2018 година
Проф. доктор Радослав Гайдарски и проф. доктор Темелко Темелков са наградени с медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ – огърлие, за значимия им принос в региона на здравната просвета в България.
2011 година
Президентът на КНСБ Пламен Димитров изнася стряскаща статистика за пазара на труда през 2010 година в България. Наетите през 2010 година са с 295 хиляди по-малко в съпоставяне през 2009 година, а платените работни заплати са смъкнати от 17, 573 милиарда лева на 16,380 милиарда лева
2006 година
Президентът Георги Първанов присъжда Орден „ Стара планина “ - първа степен на учен Чудомир Начев (посмъртно) „ за извънредно огромните му заслуги към Република България като академик, доктор, учител и държавник и във връзка 70 години от рождението му “.
2006 година
За основен прокурор на Република България е определен Борис Велчев.
2005 година
За ръководител на 39-ото Народно заседание е определен Борислав Великов.
2001 година
Председателят на Съюз на демократичните сили Иван Костов, ръководителят на Демократическата партия Александър Праматарски и основният секретар на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер подписват предизборно " Споразумение 2001 " за явяване на изборите като коалиция ОДС.
1963 година
Българската телевизия става член на учредената през 1960 година Интервизия – интернационална система за продан на телевизионни стратегии в границите на Международната организация за радио и телевизия (ОИРТ).
1923 година
Прието е изменение на Избирателния закон: за изборна гилдия е избрана околията вместо окръга.
1914 година
Провеждат се избори за XVII Общински народен съвет. Изборите са извоювани от ръководещата Либерална коалиция. Разпределението на депутатските места е както следва: Либерална коалиция – 129, Български земеделски народен съюз - 51, демократи - 31, за БРСДП (т. с.) 11, 10 за БРСДП (ш. с.), 9 за народняци, 5 за радикалдемократи и 2 за прогресивнолиберали.
Откриването на XVII Общински народен съвет е на 20 март 1914 година с ръководител либерала Димитър Вачов.
1906 година
Формирано е въздухоплавателно поделение към железопътната тайфа в българската войска с пълководец капитан Васил Златарев, приключил Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург.
1905 година
Подписан е контракт за мореплаване и търговия сред България и Русия. По този метод Петербург наново се отхвърля от капитулационните привилегии по Берлинския контракт.
След Освобождението на България Берлинският контракт регламентира оставането в действие на Режима на капитулациите за Княжество България и Източна Румелия. Според него в Княжеството и Областта не престават да работят всички контракти, подписани от Османската империя преди Руско-турската война. Това пречи за естественото политическо и икономическо развиване на страната ни, заради което българските държавни управления си слагат за задача да го отстранен. Важна стъпка в тази тенденция са подписаните от Княжество България през 1889–1890 година търговски контракти с редица европейски страни. След провъзгласяването на независимостта на България през 1908 година е отхвърлена васалната й обязаност със султана. Независимо от това по-голямата част от Великите сили се опълчват на анулацията на член 8-ми и 20-ти от Берлинския контракт, които регламентират капитулационните й отговорности. През 1911–1912 година България съумява да подписа консулски и правосъдни конвенции с европейските страни. Едва по време на Първата международна война 1914–1918 година страната ни съумява напълно да отхвърли Режима на капитулациите.
1903 година
След нескончаем български напън (ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския план за промени в Македония (пъдарските реформи). Според Виенската стратегия, утвърдена на 8 февруари от Великите сили благодарение на задгранични офицери би трябвало да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заместване на натуралния десятък с аграрен налог и отделяне на обособен бюджет за вилаетите. В християнските села за пъдари би трябвало да бъдат назначавани единствено християни. Турското държавно управление възприема препоръчаните промени, само че не ги ползва на процедура. Проектът е направен след Горноджумайското въстание и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония.
1902 година
Елън Стоун, протестантска мисионерка, и нейната помощничка Катерина Цилка са освободени край Струмица, откакто са отвлечени на 3 септември (21 август по остарял стил) 1901 година Техните похитители са четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев, които желаят откуп от 100 000 щатски $. На 1 февруари 1902 откупът от 104 кг злато е изплатен на Яне Сандански, след което заложничките са освободени.
1894 година
Издаден Указ за разкриване на военни съдилища към всяка дивизия.
1878 година
Главнокомандващият княз Николай Николаевич и щабът на Действащата войска потеглят от Одрин за Сан Стефано. Това става ден откакто Високата врата дава единодушие за влизането на съветски елементи в Сан Стефано. Княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша.
Княз Николай Николаевич е съветски княз, военачалник фелдмаршал. Той е по-малкият брат на Александър II и наследник на Николай I. Постъпва в армията на 16-годишна възраст. Участва в Кримската война. От 1861 година е пълководец на гвардейски корпус. От 1864 до 1880 година е командващ армията и Петербургския боен окръг. По време на Руско-турската война Николай Николаевич командва Дунавската войска. В края на войната е заместен от ген. Е. И. Тотлебен.
1873 година
Екзархийският синод в Цариград въздига Врачанската епископия в митрополия. За епископ е избран Аверкий Петрович. Поради различия с локалните управляващи през идната година Аверкий Петрович напуща епархията си и става предстоятел на българския храм " Св. Стефан " в Цариград.
Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Занимава се с дейна преводаческа активност, подкрепя и българчета, които желаят да се учат в Русия. След 1877 година липсват сведения за живота и активността му.
1873 година
Спира издаването на в. " Свобода " и в Букурещ стартира да излиза в. “Независимост ”. Редактор на изданието е Любен Каравелов. От вестника излизат 23 броя. В " Свобода " и " Независимост " се разгласяват всички повести и разкази на Любен Каравелов. На вестника сътрудничи и Христо Ботев.
Любен Каравелов е изтъкнат деятел на националнореволюционното придвижване, един от създателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, публицист, журналист и публицист.
1871 година
В Цариград тържествено е открит църковно-народния събор. Заседава от 23 февруари до 24 юли. В работата му вземат участие 50 национални избраници, от които 11 духовни и 39 мирски (светски) лица. Църковно-народния събор се занимава с разработване на екзархийския правилник и редица други въпроси към организационното устройство на Българската екзархия - кандидатурите за бъдещия екзарх, териториалното преустрояване на обособените екзархии и прочие Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 година и просъществува до 1953 година
На тази дата са родени:
1941 година
Роден е учен Венцеслав Хараламбиев Андрейчев - български нуклеарен физик. Андрейчев приключва компетентност " Ядрена физика " в Техническия университет в Дрезден, след което пази дисертация и работи като помощник в Централния институт за нуклеарни калкулации на АН на Германска демократична република в Розендорф. От 1975 година той е старши теоретичен помощник II степен в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките. От 1978 година Андрейчев е началник на проблематична група " Ядрена спектроскопия ". Работи и в Лаборатория по нуклеарна физика на университета в Ню Джърси, Съединени американски щати (1979 г.), където е и гост-професор (1980-1981 г.). Автор е на над 100 научни труда в региона на структурата на атомното ядро, на радиоактивния разпад, на електро-магнитните преходи и теоретичните нуклеарни модели.
1921 година
Роден е Стоян Несторов Каролев - български литературовед. През 1943 година Каролев приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”, след което работи като преподавател в Горна Оряховица и София. Той е редактор и основен редактор в Изданията на Българска комунистическа партия (1945-1948 г.). Преподавател е в СУ, а от 1960 година е професор в Института за литература при Българска академия на науките. Редактира на съчинения на Г. Кирков, П. П. Славейков, Д. Талев, Д. Дебелянов и други Каролев издава книгите “Д. Благоев - книжовен теоретик и критик ” (1951 г.), “Замисъл и облик ” (1959 г.), “Д. Дебелянов ” (очерк, 1961 г.), “Въпроси на художественото майсторство ” (1963 г.), “В света на прозата ” (1968 г.), “Жрецът боец ” (2 т., 1976 г.), “Неутолимият. Книга за Емилиян Станев ” (1982 г.), “Портрети и скици ” (1986 г.), “Преображенията на поета. Жрецът боец ” (3 т., 1988 г.), “Близки и непостижими ” (1996 г.), “Мигове от течащото време. Спомени и наблюдения ” (кн. 1, 2001 г.). Каролев получава литературна премия “Пенчо Славейков ” през 2001 година
1882 година
Роден е Димитър Христакиев Дичев - деятел на македоно-одринското революционно придвижване. Родом е от Смолян. От 1901 година е хигиеничен подофицер в Бургас. По време на Илинденско-преображенското въстание 1903 година води санитарна чета, която работи с отряда на Ст. Камилски и Г. Калканджиев в Малкотърновско. Димитър Дичев умира през 1930 година в с. Райково.
1867 година
Роден е генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров – деятел на Вътрешната македонска революционна организация. Роден е в Охрид. Завършва Военното учебно заведение в София и от 1887 до 1918 година служи в редовете на Българската войска. След експлоадирането на Войнишкото въстание е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и управлявал неговото потушаване. Включва се още при започване на 90-те година на XIX в. в националнореволюционното придвижване на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание, а по-късно и в Илинденско-Преображенското въстание е челник на чета. След потушаване на тези въстания става началник на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 година е определен за запасен член на Централен комитет на ВМОРО. Заедно с Т. Александров провежда атентатите в Щип през ноември 1911 година и Кочани през август 1912 година, които служат като мотив за Балканската война. Разгръща забележителна активност за образуване на Македоно-одринското опълчение и като пълководец на трета бригада от опълчението управлява неговата разследваща работа по време на войната. От 1912 година до 1918 година Протогеров е ръководител на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Христо Чернопеев пада погубен на фронта (на 6номври 1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на Централен комитет на ВМОРО. Като върховен български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 година е шеф на Дирекцията за икономически грижи и социална далновидност. След Първата международна война взема интензивно присъединяване във възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация и дружно с Т. Александров и П. Чаулев възглавяват нейното управление. Възложена му е организацията на четническата активност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 година подписва Майския манифест на Вътрешна македонска революционна организация за съдействие с революционните организации на Балканите, само че през август същата година се отхвърля от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) резервира участието си в Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, само че в връзките му с Ив. Михайлов настава изстудяване, което довежда до убийството му през лятото на 1928 година
Освен в македоно-одринското придвижване Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издигнал до негов популярен занаятчия.
1864 година
Роден е генерал-лейтенант Кръстю Златарев - пълководец на 11-та пехотна македонска дивизия в Първата международна война. Златарев приключва Софийското военно учебно заведение. В Сръбско-българската война (1885 г.) взе участие като юнкер. През Балканската война (1912-1913 г.) командва ХХIХ пехотен Ямболски полк, който на 4 ноември 1912 година заема форта Иллери табия от Чаталджанската позиция, а на 13 март 1913 година - форта Илдъз табия от крепостта Одрин. По-късно командваният от него полк се бие при Кукуш (20-21 юни 1913 година ) и в боевете до Горна Джумая. При образуването на 11. пехотна Македонска дивизия през 1915 година му е поверено командването й. Златарев взе участие във военните дейности към Криволак, Бистренци и Богданци през 1915 година, както и по Беласица планина през 1918 година Два пъти е раняван - при Чаталджа и Горна Джумая. Убит при Атентата в църквата “Св. Неделя ".
1837 година
Роден е Димитър Тачев Душанов - български възрожденски просветник. Той е роден в Казанлък. Работи в Галац и Тулча, развива дейна социална активност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Активен образован активист, съставител на образователни пособия. Сътрудник на " Цариградски вестник ", " Македония ", " Напредък ", " Читалище ", " Българска колекция и други Един от първите преводачи на Омир в България. Умира в Пловдив на 15 август 1904 година
1823 година
Роден е Найден Геров - български възрожденски лингвист, фолклорист, възпитател и държавник. Родом е от Копривщица. В Одеса Геров приключва Ришельовския колеж (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на " Цариградски вестник " и " Македония ". По време на Кримската война Геров живее в Русия. От 1857 година е вицеконсул на Пловдив, а след Освобождението е губернатор на Свищов. Той е създател на първата българска поема " Стоян и Рада " (1845 г.) и първия живописен пътепис. Като фолклорист Геров записва към 500 национални песни. Най-забележителният му филологически труд е " Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и съветски " (1895-1904 г.), под редакторството на Т. Панчев. През 1908 година излиза Допълнение към речника на Найден Геров. Найден Геров умира на 9 октомври 1900 година в Пловдив.
На тази дата умират:
2000 година
Умира Тончо Жечев - български литературовед. Той е роден на 6 юли 1929 година в с. Дивдядово, дн. кв. на Шумен. От края на 1956 година той е заместник-главен редактор на сп. " Родна тирада ". Като аспирант в Академия за публични науки в Москва пази кандидатска дисертация на тематика " Проблеми на актуалния разказ ". През 1977 година е лекар на филологически науки. Завежда отдел " Критика " в сп. " Септември " (1962-1963 г.). През 1974-1982 година е шеф на Българска академия на науките. Главен редактор е на сп. " Септември " от 1990 г, а от 1991 година на " Летописи ". Представен е в Х юбилейно издание на " Men of Achievement " (1984 г.), International Biographical Center, Cambridge, от поредицата " Who is who ". Интересите му са ориентирани към проблемите на актуалната българска белетристика, към облици и проблеми от Възраждането. Съчинения " Съвременни облици и хрумвания " (1964 г.), " Идеи на прозата " (1967 г.), " Критически погледи " (1971 г.), " Българският Великден, или Страстите български " (1975 г.), " Литература и общество " (1976 г.), " История и литература " (1979 г.), " Българският разказ след Девети септември 1944 година " (1980 г.), " Историята и теориите на един Пигмалион " (1983 г.), " Христо Радевски. Творчески портрет " (1983 г.), " Митът за Одисей " (1985 г.), " Родно място " (1987 г.), " Критически дневник " (1987 г.), " Въведение в проучването на новата българска литература (1878-1944 г.) " (1990 г.), " Лебедът и гибелта " (1993 г.), " Какво желае свободата " (1999 г.) и други
1931 година
Умира Рачо Петков Славейков - български боен деятел, журналист, публицист. Син е на П. Р. Славейков. Рачо Славейков е роден на 15 май 1857 година в Трявна. Учи в Робърт лицей в Цариград, а по-късно отпътува за Русия, където постъпва в гимназията в гр. Николаев. При оповестяването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година напуща учебно заведение и се записва доброволец в съветската войска. Участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 година приключва Военното кавалерийско учебно заведение в Екатеринославъл. Завръща се в България и взема присъединяване в Сръбско-българската война 1885 година. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 година в организирането на Русенския протест, заради което е наказан на гибел. Успява да избяга в Русия. Там приключва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. През 1895 година държавното управление му позволява да се завърне в родината, само че без право да заема военна или каквато и да било държавна работа. Става член на Демократическата партия. Отдава се на публицистична и преводаческа активност. Публикува материали в редица вестници и списания: " Пряпорец ", " Знаме ", " Мир ", " Демократически обзор " и други Издава " Отбраната на Шипка на 9-и, 10-и и 11-и август 1877 год. ", " Български национални традиции и вярвания ", " Петко Рачов Славейков " и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ