През 1861 г. на 24 февруари Вселенската патриаршия свиква в

През 1861 година на 24 февруари Вселенската патриаршия привиква в Цариград популярен църковен събор с присъединяване на девет някогашни и сегашни патриарси и 27 владици. Съборът афишира дейностите на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на изгнание. През 1945 година е взето решение за осъществяване на Мурската настъпателна интервенция на Първа Българска войска, командвана от ген. Владимир Стойчев. На 24 февруари са родени: стенографът Теодор Гълъбов, алпинистът Христо Проданов. На тази дата умират: физикът Георги Наджаков, математикът Николай Лобачевски.

2009 година
Президента на България Георги Първанов награждава Джорджо Наполитано, президент на Италианската република с лента „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-италианските връзки. “

2007 година
Закрити са селата Драгоица, Мириовец, Мишкарете, Нановица, Присоето и Слатина в Община Ябланица, Северна България

1992 година
За ръководител на КНСБ е избран отново проф. Кръстьо Петков. Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 година гр. Димово, Видинска област. Завършва политическа спестовност във Висшия стопански институт " Карл Маркс " (дн. Университет за национално и международно стопанство). Работи в Института по труда, в Профсъюзния институт " Георги Димитров " и в Института по социология към Българска академия на науките. От 1990 година Петков минава на профсъюзна работа - ръководител е на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). От 1997 година се включва в политическия живот на страната - основател и ръководител е на Обединения блок на труда. От 5 юли 2001 година до 17 юни 2005 година е народен представител в 39-то Народно Събрание като представител на парламентарна група на “Коалиция за България ”.

1949 година
ВНС приема Закон за вероизповеданията, който дава опция на страната да засилва намесата си в работата на църквата. Публикуван е на 1 март същата година.

1945 година
По време на Втората международна война (1939-1945 г.) в щаба на Трети украински фронт командващият Първа българска войска генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за осъществяване на Мурската настъпателна интервенция. Като част от Виенската интервенция (за довеждане докрай на разгрома на немската група армии и за завладяване на Виена) Мурската интервенция се организира от 29 март до 13 май 1945 година Тя е настъпателна интервенция на Първа българска войска против войски на Третия райх, отбраняващи линията Кишбайом-Надкорпад-Нагятад-Хересне северно от река Драва. Целта на настъплението е да се приключи потреблението от Вермахта на петролните извори в региона на град Нагканижа. Първа българска войска настава с главните си сили по десния си фланг, взаимно с 57 руска войска, а с по-малка част от силите си обезпечава левия фланг по река Драва. Вследствие на сполучливото нахлуване на руските войски, хитлеристките елементи южно от езерото Балатон се отдръпват, което облекчава настъплението на българите. Те овладяват първата отбранителна линия, след тежки боеве завземат и втората, форсират канала Принципалиш и река Мур и минават в защита на линията Велики Ког-Ястребци до 7 май. На 7 май възобновяват настъплението, преследват, доразгромяват и пленяват остатъците от Вермахта и на 13 май 1945 година доближават подножието на Австрийските Алпи в покрайнините на Клагенфурт.

1944 година
Среща в София сред Началника на щаба на група армии „ Югоизток " -генерал-лейтенант Фьорч, военния аташе - военачалник Геде с Началника на щаба на войската генерал-лейтенант К. Лукаш и Началника на оперативния отдел полковник Ив. Попов.

1942 година
Българския транспортен съд “Струма ” потегля от Констанца, Румъния към Палестина с бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния. Край Босфора кораба е торпилиран от съветска подводница “Щ-213 ”. На борда на кораба пътуват 778 еврей и 13 души български екипаж. Корабът е издигнат през 1867 година в британското пристанище Нюкасъл от компанията " Палмер брос и сие ". През 1932 година носи името " Есперос ", по-късно новият й притежател я преименува на " Македония ". През 1940 година " Македония " е платен от сдружение " Струма ", ремонтира го и му дава своето име. През 1941 година корабът " Струма " е препродаден на семейство Дора и Барух Конфино за транспортиране на бежанци - евреи от Румъния за Палестина, През Втората международна, стотици евреи търсят избавление в бягство по море.

1941 година
В хода на Втората международна война (1939-1945 г.) от влака за Цариград българското разузнаване отвлича Вадим Гриневич - сътрудник на английските секрети служби в България. След разпит го предава на германците. Едновременно с това в София са задържани 6 английски сътрудници, от които 5 са наказани и екзекутирани на 13 август.

1940 година
Открито е XXV Общински народен съвет. Негов ръководител става Никола Логофетов, а от 16 май 1941 - Христо Калфов. Никола Петров Логофетов е роден на 18 април 1880 година в с. Ново село, Видинско. Завършва гимназия във Видин, след което следва право в СУ " Св. Климент Охридски ". От 1909 година до 1943 година работи като юрист в Лом. Взема присъединяване в Балканските войни 1912-1913 година и Първата международна война 1914-1918 година Бил е общински консултант в Лом и областен консултант във Видин. От 1938 година до 1944 година е народен представител в ХХIV и ХХV Общински народен съвет, през 1940-1941 година е ръководител на ХХV Общински народен съвет. След 9 септември 1944 година е наказан на гибел от така наречен Народния съд.

1921 година
С Указ на цар Борис III е одобрен Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с персонален състав. С този закон се отстранява наборната военна работа и се минава към платена доброволческа работа на войнишкия състав.

1916 година
По време на Първата международна война приключва дипломатическата рецесия сред България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. Тя трае от 31 януари до 24 февруари 1916 година На 29 март под немски напън двете страни се спогаждат България да опразни Елбасан и Дяково, само че да задържи Прищина, Призрен и Качаник.

1878 година
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) щабът на съветската войска идва в Сан Стефано. Главнокомандващият - княз Николай Николаевич, е посрещнат от военния министър Реуф паша. Установена е нова демаркационна линия сред съветската и турската войска. Същия ден румънски отряди заемат Видин и Белоградчик, а съветски войски влизат в Горна Джумая (Благоевград).

1867 година
Френският дипломат в Цариград връчва на Високата врата меморандум, в който Франция предлага реализирането на нови промени в Османската империя. Според меморандума се планува допускане на християните до държавните служби, въвеждане на наложителна военна работа, модернизиране на просветното дело, на данъчната система, на администрацията и съдилищата.

1861 година
Вселенската патриаршия привиква в Цариград популярен църковен събор с присъединяване на 9 някогашни и сегашни патриарси и 27 владици. Съборът афишира дейностите на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на изгнание. На ръкоположените от тях духовни лица е лишен санът, а на християните се не разрешава да поддържат връзка с тях. На 3 април 1860 година Иларион Макариополски прави дръзка провокация по отношение на цариградския патриарх, като отхвърля да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна взаимозависимост. За тази постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 година Преди заминаването си (1861 г.) насочва (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си самостоятелност. Паисий Пловдивски е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 година 3 години по-късно се отхвърля от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в битката им за извоюване на църковна национална самостоятелност. Заточен е в Мала Азия до 1868 година

На тази дата са родени:

1950 година
Роден е Любен Чаталов - български артист. Учи градско озеленяване в Лесотехническия институт. По-късно приключва ВИТИЗ при проф. Е. Михайлова (1978 г.). Първият му филм е “Адаптация ”. Разпределен е в Смолян, само че заради задължения в киното остава да работи в София. Работи за малко в Старинния спектакъл ( “Похвално слово за словото ”), само че главните му достижения са в тв и киното. Филмография: “Бумеранг ” (1979 г.), “Адаптация ” (тв, 1979 г.), “Голямото нощно къпане ” (1980 г.), “Игра на обич ” (1980 г.), “Лавината ” (1982 г.), “Издирва се … ” (тв, 1984 г.), “Пясък ” (тв, 1987 г.), “Тони ” (1991 г.), “Мълчанието ” (1991 г.), “Под игото ” (тв, 1991 г.), “ЧАДО - ООД ” (тв, 1993 г.), “Асистентът ” (1999 г.), “Наблюдател ” (тв, 2002 г.).

1943 година
Роден е Христо Иванов Проданов – български планинар. Започва да тренира алпинизъм още като възпитаник. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 година - връх Ленин (преди това покорява върхове в Алпите). По-големите му триумфи са свързани с изкачването на Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 година, първият българин, изкачил този връх). Загива на 20 април 1984 година при спускането на югозападния скат на Еверест (Джомолунгма), в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Той е тринадесетият човек в света, съумял да доближи до върха без кислороден уред по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) скат, именуван още “Жестокия път ”. След неговото нанагорнище, България става деветнадесетата страна, чиито представител покорява Еверест. Получава медал " Георги Димитров " (1981 г.; 1984 година, посмъртно), " Народна република България ", II ст. (1977 г.), Герой на Народна република България (1984 година, посмъртно); планинар № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

1892 година
Роден генерал-лейтенант Никола Наков, командващ 1-ва войска (11.04.1942 -13.09.1944).

1890 година
Роден е Ангел Димитров (А. Д. Иванов) - български цирков актьор. Възпитаник на П. Панайотов (работи в неговия цирк от 1903 г.). Изявява се в акробатиката, гимнастиката, еквилибристиката, дресурата, клоунадата. Постига триумф със своята натрупа, в която вземат участие и 6-те му дъщери. През 1909 година основава с А. Първанов и Г. Пенчев цирк " България ". В съдружничество с Н. Димитров - Пощата, провежда през 1912 година цирк " Танго ", а през 1918 година - стационарния цирк " България " в София. От 1933 година до 1948 година работи в цирк " Роял-Добрич ", който основава дружно с Л. Добрич и К. Михайлов. Умира на 7 април 1965 година

1870 година
Роден е Теодор Христов Гълъбов - български стенограф. Гълъбов създава теорията и методиката на българската бързопис. През 1918 година приготвя " Доклад и устав план за стенографската работа в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание ". Председател е на стенографско сдружение " Габелсбергер " (1897 г.), на сдружение " Бързопис " (1903 г.). В интервала 1923-1929 година е доцент по бързопис в СУ “Св. Климент Охридски ”. През 1926 година е назначен за шеф на Български стенографски институт и остава на този пост до 1935 година Гълъбов е редактор и издател на вестник " Бързопис " (1895 г.), на сп. " Бързопис " (1906-1907 г.) и " Стенографско списание " (1924-1926 г.). През 1925 година като прибавка към " Стенографско списание " излиза формираната от Теодор Гълъбов " Кратка стенографска енциклопедия ".

1864 година
Роден е Александър Радев - политически и държавен деятел. Завършва Юридическия факултет на университета в Атина, Гърция. След завръщането си в България работи в правосъдната система в Ловеч, Търново и София. От 1892 година е юрист. Избран е за ръководител на адвокатския съвет и на Юридическото сдружение. Включва се интензивно в активността на македоно-одринското революционно придвижване, като през 1898–1899 година е ръководител на ВМОК. Той е един от водачите на Прогресивнолибералната партия. Член е на Централното бюро на партията в края на 90-те години на ХIХ в. Радев взе участие в ръководството на страната при започване на ХХ в. – министър на правораздаването (19.02.1901 г.–3.11.1902 г.) и министър на националното просвещение (3.11.1902 г.–5.05.1903 г.).

На тази дата умират:

2016 година
Умира Йордан Соколов - правист, политик и общественик, едно от емблематичните лица на българския преход към народна власт. Той бе министър на вътрешните работи в първия кабинет на Съюз на демократичните сили през 1992 г, депутат в четири Народното събрание, ръководител на 38-то Народно заседание. Йордан Соколов бе измежду основните фигури в първите години на Съюз на демократичните сили, а след това и в ръководството на ОДС през 1997-2001 година. През 2004 година напусна Съюз на демократичните сили и стана един от учредителите на Демократи за мощна България. През 2005 година Йордан Соколов се върна към адвокатската специалност, а през 2011 година напусна ДСБ и дефинитивно се отхвърли от дейна политическа активност.

1981 година
Умира Георги Стефанов Наджаков - български физик, публичен и държавен деятел. През 1920 година приключва физика и математика в СУ “Св. Климент Охридски ”, а от 1925 година до 1926 година специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института " Радиум " в Сорбоната при Мария Склодовска - Кюри. През 1927 година получава научна степен доцент, а през 1932 година става професор по физика. В интервала 1937-1962 година е началник на Катедрата по пробна физика, от 1939 до 1940 година е декан на Физико-математическия факултет, а от 1947 до 1951 година е ректор на Софийски университет. Наджаков е създател и шеф на секцията за научна инсталация и специфични проблеми към Физическия институт при Българска академия на науките за интервала 1946-1971 година Бил е подпредседател на Българска академия на науките (1947-1959 г.) и ръководител на Физико-математическото сдружение в България. Той е един от създателите и член на научния съвет и непрекъснат представител на България в Обединения институт за нуклеарни проучвания в Дубна. Освен това е един от създателите на Световното придвижване за отбрана на мира и член и ръководител на Световния съвет на мира за интервала 1970-1981 година В региона на физиката открива " фотоелектретното положение на веществата ". Откритието за фотоелектричния резултат при диелектрици и полупроводници е известно под името Ефект на Наджаков-Андрейчин. В България е узаконено едвам през 1981 година, когато е вписано в Държавен указател на откритията и изобретенията под номер 1. Георги Стефанов Наджаков е създател на към 120 истински научни публикации, студии и писания. Носител е на златен орден за мир " Фредерик Жолио-Кюри ” (1967 г.).

1935 година
Умира Христо К. Стойчев - български доктор, държавник и журналист. Той е роден на 14 септември 1872 година в Асеновград. Завършва медицина и специализира вътрешни заболявания в Лион. Създател е на почивна станция в Кюстендилско и на водолечебния санаториум в Хисаря (Карловско). През 1913 година възвръща масонството в България. Автор на доста публикации и брошури.

1934 година
Умира Гаврил Занетов - български правист, историк, журналист, книжовен критик, дописен член на Българска академия на науките (1898-1900 г.). Роден е през 1863 година Завършва гимназия в Болград и право в Швейцария. Работи като прокурор и арбитър в Сливен, Враца, Варна и други Член е на Апелативния съд в София. Автор е на студии върху ориста на българското население в други страни - " Български колонии в Русия " (1891-1895 г.), " Западните български земи и Сърбия " (1917 г.), " Населението по долината на Велика Морава " (1918 г.), на историко-политически мнения за събития и документи от Балканските войни (1912-1913 г.), на проучването " Българското население в междинните епохи " (1902 г.). Сътрудничи със публикации и рецензии на сп. " Денница ", " Български обзор " (1893-1900 г.), " Периодическо списание ", вестник " Воля " и други Той е един от първите обилни литературни критици след Освобождението. В книгите си " Две публикации по нашата литература " (1893 г.) преглежда творчеството на Иван Вазов и му дава оценка с историческа вероятност, слага значими проблеми на българския периодически щемпел.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.