През 1790 г. финансите на Америка бяха в несигурно състояние:

През 1790 година финансите на Америка бяха в нестабилно положение: разноските за обслужване на дълга бяха по-високи от приходите, а държавните облигации се търгуваха на 20 цента за $.Александър Хамилтън, първият министър на финансите на страната, искаше бездънен и ликвиден пазар за безвреден държавен дълг. Той разбираше значимостта на доверието на вложителите, тъй че предложи да се погасят всички задължения, в това число тези на щатите, и да се предложи подмяна на остарял дълг по номинална стойност за нови облигации с по-нисък лихвен %.Това беше спорно. Не би трябвало ли на спекулантите, които са натрупали на ниска цена дълг на вторичните пазари, да се заплаща по-малко? И въпреки всичко Хамилтън не можеше да бъде оспорван: „ Когато заемът на една страна е под някаква степен подозрителен, тя в никакъв случай не пропуща да даде екстравагантна награда, под една или друга форма, за всички заеми, които има мотив да направи. “Повече от два века по-късно американските политици са заети да подкопават правилата на Хамилтън.Таванът на дълга на ръба тласна Америка към механически банкрут. Повишаването на лихвените проценти и неудържимите разноски доведоха до увеличение на дълга: общият размер на дълга на страната в този момент възлиза на 26,6 трилиона $ (96% от БВП), по отношение на 12,2 трилиона $ (71% от БВП) през 2013 година Разходите за обслужване възлизат на една пета от държавните разноски.Тъй като Федералният запас понижава притежанията си от държавни облигации при количествено стягане и издаването пораства, вложителите би трябвало да гълтам все по-големи количества от облигациите.Всичко това натоварва един пазар, който в предишното имаше плашещи проблеми. Американските държавни облигации са основата на световните финанси: тяхната рентабилност е „ безрисковия “ %, на който се основава ценообразуването на всички активи. И въпреки всичко тези доходности са станали извънредно нестабилни и ограниченията за ликвидност на пазара наподобяват слаби.На този декор регулаторите се тормозят от възходящата интензивност на пазара на държавни облигации, осъществявана от хедж фондове с ливъридж, а не от по-малко рискови играчи, като задграничните централни банки.„ Внезапен срив “ през 2014 година и скок на лихвените проценти на пазара на „ репо “ покупко-продажби, където държавните скъпи бумаги могат да бъдат разменени за пари, през 2019 година, за първи път провокираха паника. След това пазарът на съкровищни облигации беше покрит от бързи разпродажби през 2020 година, когато дълготрайните притежатели се втурнаха за пари, преди Федералният запас да се намеси. През ноември хакерска атака против ICBC, китайска банка, прекъсна сетълмента на съкровищни облигации за дни.Регулаторите и политиците желаят да намерят метод да сведат до най-малко капацитета за нови злополуки. Нови уреди за репо пазари, посредством които Федералният запас може да прави покупко-продажби непосредствено с частния бранш, бяха въведени през 2021 година Седмичните доклади за участниците на пазара за вторична търговия бяха сменени с по-подробни ежедневни актуализации и Министерството на финансите обмисля публикуването на повече данни на обществеността.Но тези ограничения бледнеят спрямо промените, препоръчани от Комисията за скъпи бумаги и тържища (SEC), главният финансов регулатор на Америка, които бяха обрисувани в края на 2022 година SEC предложения коментар по отношение на тези планове; може да стартира да ги ползва от началото на идната година.Резултатът е - яростни разногласия по отношение на степента и аргументите за проблемите на пазара на финансови облигации – и задълженията, които регулаторите би трябвало да създадат, с цел да ги поправят. Радикалното преразглеждане на търговията с държавните скъпи бумаги идва със своите опасности. Критиците споделят, че препоръчаните промени излишно ще усилят разноските за Министерството на финансите. Имат ли смисъл?Репо ремонтСъвременният пазар на държавни облигации е мрежа от умопомрачителна трудност. Засяга съвсем всяка финансова институция.Краткосрочните сметки и дълготрайните облигации, някои от които заплащат купони или са свързани с инфлацията, се издават от Министерството на финансите. Те се продават на „ първоначални дилъри “ (банки и брокери-дилъри) на търгове. След това дилърите ги продават на клиенти: задгранични вложители, хедж фондове, пенсионни фондове, компании и снабдители на фондове на паричния пазар.Много купувачи набират пари, с цел да купят държавни облигации, употребявайки пазара за овърнайт репо покупко-продажби, където облигациите могат да бъдат разменени за пари. На вторичните пазари високочестотните търговци постоянно свързват купувачи и продавачи благодарение на логаритми. Участниците, по-специално огромните мениджъри на активи, постоянно избират да купуват фючърси на съкровищни облигации – контракти, които изплащат на притежателя цената на съответна съкровищни облигации на контрактувана дата – защото изискват по-малко пари в брой авансово, в сравнение с директното закупуване на облигации. Всяка частица във веригата е евентуална накърнимост.Най-важното от предложенията на SEC е да се наложи централен клиринг, при който търговията на пазарите на Министерството на финансите и репо ще минава през централен контрагент, а не на двустранна основа. Контрагентът би бил покупател за всеки продавач и продавач за всеки покупател.Това ще направи пазарните позиции по-прозрачни, ще отстрани двустранния риск от контрагента и ще вкара пазарна конструкция „ всички за всички “, облекчавайки натиска върху дилърите за междинни покупко-продажби. Nate Wuerffel от BNY Mellon, капиталова банка, чака разпоредбите за централен клиринг да бъдат въведени релативно скоро.