През 1647 г. брилянтните афоризми на испанския мислител и писател

През 1647 година брилянтните афоризми на испанския мъдрец и публицист от три негови книги - „ Героят “, „ Политикът “ и „ Благоразумният “ са събрани в шедьовъра „ Изкуството на житейската мъдрост “, който излиза под название „ Джобен пророк или изкуство на благоразумието “. 

За благосъстоянието и славата, културата и нелепостта, споделено от Джобния пророк на Грасиан.

БОГАТСТВО И СЛАВА. Богатството е преходно, славата - безконечна. Едното обезпечава добър живот, другото величие. Първото избавя от завистта, второто - от забравата. Благосъстоянието се търси и се реализира, славата би трябвало да се заслужи. Стремежът да си извоюваш положително име се ражда от силата на добродетелта. Славата е и си остава спътница на възвишения дух. Тя се стреми постоянно към крайности, води до чудовищна хилавост или прави чудеса, буди омерзение или възхита.

КУЛТУРА И ИЗТЪНЧЕНОСТ. Човек се ражда неграмотен дивак и трупайки просвета се издига над животните. Културата образува индивида и колкото по-богата е тя, толкоз по-завършена е личността.

Високото равнище на културното развиване дава съображение на Древна Гърция да назовава останалия свят безчовечен. Невежеството е постоянно недодялано. Нищо не обогатява културата по този начин, както знанията. Но даже и високообразованият човек отблъсква, в случай че му липсва финес. Изискани би трябвало да бъдат освен мислите, само че и желанията ни, а на първо място - нашата тирада.

Има хора, които по природа са изтънчени - като темперамент и държание, мисли и слова. Те имат изящна осанка и душевна хубост - и телом и духом, и в обвивката, и в сърцевината си. Други, таман противоположното, са по този начин дебелашки недодялани, че всичко у тях, даже най-превъзходните качества, се загрозяват от нетърпимата им дивашка неучтивост.

ТАЙНАТА НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ. Живей почтено. Две неща най-бързо редуцират живота - нелепостта и покварата. Някои погубват живота си, тъй като не са съумели да го опазят, други - от безгрижие. Както добродетелта е сама по себе си премия, по този начин и порокът е самичък по себе си наказване. Който бърза да живее и се предава в плен на пороците, самичък унищожава живота си, тъй като единствено добродетелта ни подарява величие. Силата на духа се предава и на тялото, а безупречният живот е освен логичен, само че и дълъг.

ЧУДОВИЩА НА ГЛУПОСТТА. Това са суетните, себичните, надутите, твърдоглавите, капризните, надменните, фанатиците, предвзетите, чудаците, интригантите, заядливите и темподобни - всички те са чудовища на нахалството и нелепостта. Всяка душевна хилавост е по-безобразна от телесната, тъй като осквернява Съвършената хубост. Но кой би могъл да излекува тази повсеместна полуда? Там, където няма самоконтрол, няма място за умен съвет и непознати упътвания. Вместо да се срамят и да се боят от обществено присмиване, сходен жанр хора се самоутешават с подправената вяра за въображаемото утвърждение от близките. 

НАУЧИ съдебна експертиза ДА ЗАБРАВЯШ. Това е не толкоз изкуство, колкото щастлива заложба. Нещата, които би трябвало да потопим в давност, най-дълго се помнят. Паметта е освен подла и ни предава в моменти, когато ни е най-необходима, само че тя е и неразумна, и ни се явява тогава, когато е неуместна. Тя елементарно ни основава неприятности, а е неуслужлива, когато би могла да ни донесе наслада. Често най-хубавият лек срещу болката е забравата, само че ние не се сещаме по какъв начин да се излекуваме. Абсолютно належащо е да създадем потребни привички на личната си памет, тъй като тя е в положение да трансформира съществуването ни в същински парадайс или в пъкъл. Изключение от това предписание са самодоволните, които почтено се любуват на своето неуместно самодоволство.

От: „ Изкуството на житейската мъдрост ”, Балтасар Грасиан, изд. Кибеа
Изображение: Baltasar Gracián, es.wikipedia.org