С какво са се друсали творците през Викторианската епоха
През 16-ти век алхимикът Парацелз основава лауданум (вероятно кръстен по латинските думи, които значат „ нещо за прослава “), като смесва смес от опиат с алкохол. До 17-ти век лекарят и пионер в медицината Томас Сиденхам опростява и стандартизира рецептата и популяризира лекарството като лек за всичко. (Днес думата лауданум се отнася до всяка алкохолна смес от опиат.)
До 1800 година лауданумът към този момент е необятно публикуван и може елементарно да бъде закупен в кръчми, бакалии, бръснарници, магазини за тютюн, аптеки и даже сладкарници. Наркотикът постоянно е по-евтин от алкохола, което го прави наличен за всички прослойки на обществото. И като лек за всичко, се и предписва за всичко – от усмиряване на раздразнително бебе до лекуване на главоболие, упорита кашлица, подагра, ревматизъм, диария, потиснатост и „ женски проблеми “.
Лауданумът става необятно употребен от цялото викторианско общество като лекарство и скоро доста писатели, поети и художници (заедно с доста елементарни хора) стартират да го взимат. Известно е, че Брам Стокър, Чарлз Дикенс, Джордж Елиът, Данте Габриел Росети, Пърси Шели, лорд Байрон и доста други са употребявали лауданум.
Някои го одобряват за малко, единствено до момента в който са заболели, само че други, несъмнено, се закачат безнадеждно. Английският публицист Томас Де Куинси написа цяла книга – „ Confessions of an English Opium-Eater “ (1821) – за използването на опиат и неговите производни. Книгата допуска, че за разлика от алкохола, опиумът усъвършенства креативните сили – мнение, което единствено прави лекарството по-привлекателно за тези, които търсят артистично и литературно ентусиазъм. Редица други създатели също удостоверяват способността му да ускорява въображението.
Портрет на Ан, Емили и Шарлот Бронте от брат им Брануел
Асоциацията на веществото с сантименталните поети евентуално произтича от пристрастяването на Самюъл Тейлър Колридж, чиято най-известната поема, „ Кубла Хан “, е написана след интензивно надрусване. Подобно на доста свои съвременници, той страда от неприятно здраве и прибягва до лауданум като болкоуспокояващо. Но в началото вдъхновяващият опиат, скоро поробва своите жертви и пристрастяването на Колридж и произлизащите от това здравословни проблеми го изтезават до края на живота му.
Някога жизнерадостният младеж става равнодушен и слаб и развива ужасни признаци, в случай че не си вземе дозата. В писмо от 1814 година до своя другар Джон Морган, Колридж признава, че освен физическите резултати на лекарството го тормозят, само че и резултатите му върху характера му: „ Този замърсен лауданум 100 пъти ме измами… не, в действителност бях умишлено ИЗЛЪГАН. И въпреки всичко всички тези пороци са толкоз противоположни на природата ми, че в случай че не беше Отровата, унищожаваща свободната воля, аз в действителност имам вяра, че бих се оставил да бъда нарязан на части, вместо да извърша някой от тях. “
Поетесата Елизабет Барет Браунинг за първи път приема лауданум на 15-годишна възраст след контузия на гръбначния дирек. След това тя го употребява за разнообразни болести, в това число кръвоизливи в белите дробове. Когато стартира да си кореспондира с поета Робърт Браунинг, който по-късно ще стане неин брачен партньор, тя му разкрива, че приема по 40 капки от лекарството дневно – много забележителна доза даже за наркоман.
Златокосата Елизабет Сидал е различен прочут консуматор. Муза и по-късно брачна половинка на великия предрафаелски художник Данте Габриел Росети, тя страда от неприятно здраве и става безнадеждно пристрастена към веществото. В продължение на години, макар пристрастяването си, съумява да действа – до момента в който не губи дъщеричка през 1861 година, една покруса, която задълбочава желанието й за безсмисловната давност, предлагана от опиата. През 1862 година, когато забременява още веднъж, брачният партньор й се връща от вечеря една вечер и я намира в безсъзнание след свръхдоза. Росети вика доктор, само че когато лекарят тъжно разгласи, че не може да направи нищо за нея, мъжът отхвърля да повярва и изпраща да доведат още трима лекари. Те обаче удостоверяват преждевременната гибел на Сидал.
Друга известна жертва на лауданума е Брануел Бронте, братът на Шарлот, Емили и Ан. Заедно четиримата споделят едно и също трагично и самотно детство, което в сестрите отприщва креативна искра, която ще ни даде литература като „ Джейн Еър “ и „ Брулени хълмове “.
Но Брануел, който видимо споделя същия евентуален гений като стихотворец и художник (той сътвори уважавани ювенилии дружно със сестрите си), вместо това изпадна според от алкохола и лауданума; чувствителността му наподобява прекомерно деликатна, с цел да понесе непрекъснатите отхвърляния, които един актьор би трябвало да понесе. Брануел умира подвластен и без пари на 31 години през 1848 година, единствено година след публикуването на най-известните романи на сестрите му.
Не е толкоз изненадващо, че доста писатели и художници са приемали лауданум, като се има поради, че това е епоха преди аспирина, антидепресантите или хапчетата за сън. Но защото негативните му резултати стават все по-добре документирани – еуфорията, която доставя, е последвана от спад в настроението, безпокойствие, вцепенение и изпотяване – излиза наяве, че лекарството би трябвало да бъде по-добре контролирано.
Разказите на пристрастени оказват помощ за повлияване на публичното мнение. В една известна публикация, оповестена през 1889 година, пристрастено към опиати младо момиче разкрива страданието си по време на абстиненция:
До 1868 година лауданумът към този момент може да се продава единствено от регистрирани химици в Англия и в символ на заплахата му би трябвало да бъде ясно обозначен като отрова – първите ограничавания за използването му. През 1899 година е създадено доста по-безопасно болкоуспокояващо средство – чист аспирин, с който стартира епоха на доста по-добра регулация на медикаментите.
И макар че измъченият публицист, който се самолекува с лауданум, става предишното, доста други неразрешени субстанции скоро се появяват – запазвайки тропа на пристрастения към опиати креативен талант недокоснат.
