Практиката претакане на виното
Претакането е процедура, която цели да се отделят утайките, които се образуват през избран интервал на отлежаване, от бистрото вино. В разследване на протичащите във виното процеси непрекъснато се образуват съединения, които падат на дъното и образуват по този начин наречената наслойка.
При младите виновност с претакането се реализира и освобождение на виното от въглеродния двуокис и проветряване, което изиграва удобна роля при оформянето и развиването му. В случай че утайката не бъде отделена на време, виното може да придобие противен усет и с това да се понижат неговите качества.
Първото претакане, т.е. отделянето на виното от грубата наслойка, се прави към месец след привършване на тихата ферментация при алените виновност и към 5 седмици след започване на ферментация при белите виновност.
Второто претакане се прави, откакто преминат зимните студове. Утайката е дребна по размер, формирана главно от багрилни субстанции, белтъчни субстанции, винен камък и други
Третото претакане се прави за да се отдели виното от утайките, в които се намират голям брой болестотворни микроорганизми, защото претакането съответствува с настъпването на пролетта и лятото когато тези микроорганизми намират удобни условия за развиване. Понякога второто и третото претакане се сливат и се правят в края на месец февруари.
За четвърти път виното се претака през есента.
За младите виновност е целесъобразно през първата година да се създадат три - четири претакания. Когато виновността отлежават към този момент втора година, са задоволителни единствено две - напролет и през есента.
Тази процедура би трябвало да се прави в спокоен и явен ден, защото при тези условия утайките са паднали на дъното на съда. При облачното време налягането е по-ниско, утайките се подвигат и това затруднява цялостното обособяване на виното от тях.
Задължително е всички тези дейности да се правят при следене и съблюдаване на нужната хигиена.
