Едва ли има по-важно психологическо умение от това да устояваме на импулсите си ~ Даниъл ГОЛМАН
Преподавал в Харвард и до наскоро основен редактор на „ Psychology Today “, доктор Даниъл Голман е едно от водещите имена на „ Ню Йорк Таймс “. Той дава отговор за материалите, отдадени на науките за държанието и мозъка, а публикациите му се разгласяват в доста периодически издания по целия свят. От излизането си през 1995 година неговата книга „ Емоционалната просветеност “ е международен бестселър, преведена е на 30 езика с над 5 милиона продадени копия. Голман отива надалеч оттатък границите на репортерската специалност и дава отговори на въпроса, вълнувал мислителите хилядолетия наред: по какъв начин да използваме пристрастеностите, с цел да разберем средата си и да се впишем в публичния живот. „ Емоционалната просветеност “ изобилства с на практика насоки за родители и учители, и истинските препоръки, които могат да ни оказват помощ да се преборим с насилието и другите житейски клопки, които пречат на децата ни да се трансфорат в пълноценни възрастни.
Контрол върху импулсите ~ Тестът с близалките
Представете си, че сте на четири години и някой ви прави следното предложение: в случай че го изчакате да излезе и да се върне, ще получите две близалки за премия. Ако не можете да го дочакате, можете да получите единствено една – и то незабавно. Подобно предизвикателство без никакво подозрение може да сложи на тестване душата на едно четиригодишно дете – микрокосмос, в който се води безконечна борба сред подтик и ограничаване, сред „ аз “ и „ то “, сред предпочитание и самоконтрол, сред премията и нейното отсрочване. Изборът на детето в този случай е извънредно индикативен: той за секунди излага пред нас освен характера му, само че и евентуалния му път в живота.
Едва ли има по-важно психическо умеене от това да устояваме на импулсите си. То е коренът на прочувствения ни самоконтрол, защото всички страсти по самата си природа водят до избран подтик за деяние. Нека не забравяме, че античното значение на думата „ страст “ е „ придвижване “.
Така или другояче едно същинско проучване на проблема с четиригодишните деца и близалките демонстрира какъв брой значима е способността да ограничаваме страстите си и по този начин да отлагаме въздействието на импулсите.
Някои от децата съумяват да запазят самообладание в продължение на тези петнадесет-двадесет минути, които несъмнено им се костват безкрайни. За да надделеят, те закриват очите си, с цел да не гледат изкушението, подпират с ръце брадичките си, приказват си, пеят, измислят игри с ръце и крайници, даже пробват да се приспят. Тези решителни хлапета получават премията от две близалки. Има обаче и други, по-импулсивни, които незабавно сграбчват първата близалка – единствено секунди откакто експериментаторът е напуснал стаята.
Диагностичните благоприятни условия на този емоционален миг стават ясни след дванадесет-тринадесет години, когато учените наблюдават порасналите към този момент деца. Емоционалните и обществените разлики сред нетърпеливите деца и техните връстници, съумели да отсрочат възнаграждението, е трагична. Онези, които са удържали на изкушението на четири, в този момент са по-компетентни обществено: те са по-ефективни, по-самоуверени и се оправят по-добре с компликациите в живота. Има по-малка възможност да се паникьосат или сковават при стрес, както и да изгубят способността си да провеждат нещата под напън. Те прегръщат провокациите и ги преследват, вместо да се откажат под напора на трудностите; те разчитат на себе си, уверени са, на тях може да се разчита. Поемат самодейността и се втурват стремително във всевъзможни инициативи. Повече от 10 години по- късно те към момента са в положение да отсрочват възнаграждението, преследвайки задачите си.
Онези от децата – по-точно казано към една трета от тях – които сграбчват неотложно близалката, нормално се показват много по-слабо, а психологическият им портрет е доста по-проблематичен. При тях има по-голяма възможност да странят от обществен контакт, да бъдат твърдоглави и нерешителни, елементарно да се ядосват, да се считат за „ неприятни “ или недостойни за едно или друго, да изпадат в регресия или да се сковават в условия на стрес, да не се доверяват елементарно, да се гневят на това, че „ не получават задоволително ”, да са склонни към ревнивост и злоба, да реагират прекомерно мощно на дребни дразнители и по този начин да провокират кавги и сбивания. На всичкото от горната страна след всички тези години те по този начин и не се научават да отсрочват възнаграждението.
Един малък симптом през първите години от живота по-късно може да разцъфне в богата гама от обществени и прочувствени умения. Способността да отложим действието под властта на даден подтик е в основата на всяко житейско изпитание – от простата диета до здравното обучение. Има деца, които даже на четиригодишна възраст са усвоили основите: те са в положение да разчетат обществената обстановка, да осъзнаят, че имат изгода от отлагането, да попречат на вниманието си да се концентрира върху изкушението, да се занимават с нещо друго, без да се отхвърлят от мечтаната цел – двете близалки.
Още по-изненадващ е фактът, че когато децата, взели участие в теста, биват оценени при довеждане докрай на гимназия, тези от тях, които на четиригодишна възраст са чакали търпеливо, се оказват доста по-добри възпитаници от другите, които са се поддали на каприза. Според оценките на родителите си те са доста по-компетентни в учебно заведение: по-добре показват концепциите си, употребяват и възприемат обосновка, концентрират се по-лесно, в положение са да вършат проекти и да ги реализират, учат с повече предпочитание.
Избрано от: „ Емоционалната просветеност “, Даниъл Голман, превод от британски Елена Филипова, изд. „ Изток-Запад “, 2011
Снимка: danielgoleman.info
