Преминаването към лятното часово време обърква вътрешния ни часовник и

Преминаването към лятното часово време обърква вътрешния ни часовник и покачва риска от инфаркт. Смисълът на преместването на часовниците с час напред и час обратно е да обезпечи на организма повече светлина и повече интензивност.
Поради тази причина всяка година в последната неделя на март часовниците се местят с един час напред, а в последната неделя на октомври се връщат назад.
Според хронобиолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен обаче прекосяването към лятното часово време през март обърква вътрешния часовник на индивида. Този дисбаланс се дължи на обстоятелството, че ритъмът във всекидневието ни се дефинира не от часовника, а от дневната светлина. Заедно с двама холандски откриватели те са провели най-голямото до момента изследване за последствията от преместването на стрелките. Чрез специфичен въпросник те са изследвали моделите на сън на 55 000 души в Централна Европа. Резултатите от изследването са оповестени в научно списание. Вътрешният часовник на индивида се нагажда към измененията в сходство със сезона по отношение на изгрева на слънцето. Изгревът контролира естествения темп на сън и бодърстване и през летните месеци. Резултатите демонстрират, че преместването на часовника в лятното часово време пречи на естественото конфигуриране на вътрешния часовник.
Оказва се, че последствията са съществени. Смяната от лятно на зимно часово време и назад въздейства върху естествените ритми в организма, макар че човек нормално съумява в границите на няколко дни да се пригоди към измененията.
Учените настояват също, че местенето на часовника с час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата. На първо място страда връзката сред отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува директна връзка и дефицитът на мелатонин доста затруднява и прави невероятно заспиването. Максималната му централизация в кръвта е от 0 до 4 часа и в случай че индивидът е ставал в 5 часа, то с въвеждането на лятното време той е заставен да се разсънва и да бодърства тогава, когато всички негови физиологични механизми към момента работят в режим на отдих.
Според проучване хората не съумяват да се приспособяват към лятното часово време. Участниците в изследването трябвало да дадат информация за навиците си на сън както в работните, по този начин и в почивните дни. В резултат учените открили, че в почивните дни, в които не би трябвало да стават в тъкмо избран час, хората настройват съня си в сходство със сумрака на границата сред деня и нощта.
Симптоматиката на десинхронозата е сходна със положението на хроничното недоспиване:
- гадене и възприятие за тежест в стомаха;
- главоболие и замаяност;
- дезориентация в пространството;
- ирационално мислене;
- бодърствуване или патологична ьсънливост;
- депресивно настроение;
- изгубване на апетита.
В различен опит учените следили в продължение на четири седмици преди и четири седмици след преместването на стрелките самостоятелните привички за сън и интензивност на 50 души.
Резултатите били систематизирани въз основа на попълнени въпросници. Освен това обаче специфичен измервателен апарат на ръката отчитал двигателната интензивност.
И този опит посочил, че дневният и нощният темп на хората не се приспособяват към лятното часово време.
Какво поучават експертите
Прекарайте първия ден с по-големи физически натоварвания, уморете се повече. Така ще заспите по-лесно, въпреки и по-рано с един час отпреди.
Ако въпреки всичко не можете да спите, прекарайте една безсънна нощ и идната към този момент сигурно ще спите непробудно. Движете се повече, спортувайте и се разхождайте измежду природата. По опция през първата седмица на април не планирайте работа, която изисква несъразмерна централизация и напрежение.
Необходимо е да се резервира положителната физическа форма. Правилното пълноценно хранене и съответното натоварване ще оказват помощ на организма да се пренастрои с най-малки загуби.
Постарайте се през преходната седмица да не злоупотребявате с алкохола и кофеина, които в допълнение затрудняват заспиването. Това важи и за приспивателните.
В някои случаи могат да ви оказват помощ препаратите, съдържащи мелатонин, само че те наложително би трябвало да бъдат назначени от доктор.