Шенген! Ето как да отговорим на интригите
Премиерът Рюте показва пренебрежителност и предимство, само че пътят не е блокиране, а лобиране, счита основният секретар на Съюз на демократичните сили Илия Лазаров
- Г-н Лазаров, България още веднъж се изправи пред проблема, в който Нидерландия за следващ път и Австрия ни поставят пръв в колелата за влизането в Шенген. Каква е вярната реакция от наша страна?
- Двете позиции на двете страни са радикално разнообразни. През последните 10 години Нидерландия ни поставя кол в колелата по критерии, които нямат нищо общо с Шенген. Последното изказване на техния министър председател Рюте беше неприемливо от позиция на езика, който би трябвало да се съблюдава в границите на една организация като Европейски Съюз, където има известни правила. Не може по този начин непосредствено да упреква България, че против 50 евро се минава през границата й.
-->
Това на езика на дипломацията се счита за недружелюбна позиция или неприветлив акт. Ние като страна, в случай че премълчим и не вземем контрамерки, първо, да изразим сериозен митинг – това е най-малкото, което може да се направи – просто ще изпаднем в несериозна позиция.
- Какви ограничения можем да вземем?
- В дипломацията при такава обстановка по отношение на Нидерландия нашето държавно управление е длъжно да извика нашия дипломат в Хага на съвещания и да го задържи тук за неопределен срок. Това е намаляване на равнището на дипломатическо посланичество, един тип, нашата реакция. И това е вярната реакция, която би трябвало да имаме към Нидерландия.
Не е въпросът в това, че Нидерландия има позиция. Позицията на Нидерландия обаче не е обвързвана с тематиката Шенген, а е обвързвана със напълно други тематики. Тя е от 10 години. В момента ни разделя от Румъния, с която вървим в пакет и постоянно сме били пакет – и за НАТО, и за Европейски Съюз, географски сме обединени с Румъния, което демонстрира едно равнище на клеветничество от страна на Нидерландия, пренебрежителност и предимство. Все едно те диктуват какво би трябвало да бъде. Не, те са равни, както всички останали страни.
Ние поставяме своите старания. Имаме своите проблеми, само че, в случай че се заровим в техните проблеми, ще забележим, че те не са дребни. Така че би трябвало да съблюдаваме езика на уважението в тази сфера.
- А по какъв начин да гледаме на австрийската позиция?
- Австрийската позиция е друга. Тя е разбираема. И тук към този момент е напълно друго. Да, има мигрантски напън, доста огромен и Австрия е пострадала от него.
- Всички сме пострадали.
- Те са повече от нас. И те са пострадали в резултат на тяхната обществена политика. Всеки, попаднал в Австрия, се употребява от обществени благини, без значение от кое място идва и по какъв начин идва, стига да стигне до Австрия. Същото важи и за Германия. Тези две страни с тяхната обществена измама, която развиват през годините, станаха атрактивни за бежанци от целия свят. Никой не остава в страни като България, където обществената политика не е равнище. Ние обаче сме директна зона. Така че австрийската позиция е обяснима. Освен това тя е тъкмо по тематиката Шенген и не ни разделя от Румъния. Тя споделя: на България и Румъния не им е времето да влязат в Шенген. Но държанието на австрийския канцлер не е обидно за България.
Има и друга тематика. Трябва да ни е ясно, че до момента в който има спор в Украйна, и Румъния няма да е атрактивна за Шенген по една доста елементарна причина – че тя е гранична с Молдова и с Украйна. Това ще сътвори спомагателни проблеми.
- Доколко въздейства вътрешната обстановка в страната ни за тези позиции?
- Има го и този миг. За всичките тези смени на държавни управления, които се случиха през последните години контролът от страна на нашите служби беше мощно занижен, станахме малко разпасани. Те не могат да не го знаят и го виждат. Това са нашите кривини.Но има и други кривини. Европейски Съюз до момента в никакъв случай не е имал съответна политика – какво вършим, по какъв начин ги стопираме на границата, къде ги базираме. Няма никакво решение. Да, ние сме за правата на индивида – в случай че може да ги държите при вас, добре. Но не става, на тях не им се стои тук. Това са действителности.
- Чухме най-различни неща какво да се прави оттук насетне – Стефан Янев изиска да блокираме Нидерландия в Европейски Съюз, Сергей Станишев пък таза министър председателят и министрите да вървят от страна на страна и да лобират. Какъв е верният ход?
- Това, което сподели Станишев, ние от Съюз на демократичните сили го казахме преди два-три месеца като позиция. Отдавна трябваше да се направи лобиране за нашата кандидатура. И освен пред Холандия. В интерес на истината румънците си свършиха дипломатическата работа.
При нас поради вътрешнополитическитетурбуленции никой не се занимаваше. И внезапно споделяме: опа, какво стана?!Позицията на Стефан Янев е вярна като политическа, само че не е вярна от позиция на дипломацията и разпоредбите в Европейски Съюз. Не можеш да вземеш решение по принцип да блокираш Холандия. Можеш да прилагаш това на процедура, без да го обявяваш, тъй като блокиране по принцип не може да има в Европейски Съюз. Това е несериозно държание. Пак можеш да го правиш, само че без да се подвига врява.
- Все отново имаме ли потребен ход?
- Имаме потребен ход. Следващият стадий, най-вероятно, когато свърши войната...
- Кога виждате това?
- Тя в един миг ще стигне до помирение или до прекъсване на огъня. Това ще понижи интензитета. Трудно е да се каже дали ще бъде с някакво разделяне на страната, най-вероятно ще има нещо такова.И когато интензитета на войната намалее, ще има последващо шенгенско уголемение.
- Кога ще стане това във времето?
- След година, три, а може и пет. Но в случай че ние не вършим нищо, и идващия прозорец няма да го хванем по простата причина, че занапред би трябвало да се работи интензивно по тази тематика и би трябвало да се лобира.
Когато преди време искахме равния старт за договарянията с Европейски Съюз, доста малко хора го схванаха. Но в случай че ние не бяхме почнали договарянията дружно с останалите страна – Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Кипър, щяхме да останем в Б група и да сме с Македония дружно с Румъния. Но ние настояхме за еднакъв старт.
Тогава държавното управление на Съюз на демократичните сили предприе една атака. Преговорите ръководеше починалия вицепремиер Александър Божков. За всички столици имаше избрани министри и зам.-министри. Аз самият отговарях за Франция като шеф на кабинета на президента Петър Стоянов и бях две седмици във Франция. Те си споделиха и формалните, и неофициалните условия. Предадох ги, Александър Божков осъществя неофициалните, формалните ги осъществя държавното управление и тематиката завърши. Защото тогава имахме проблем главно с Франция, тъй като тя смяташе, че ние би трябвало да останем отвън разширението. Но с изключение на пред Франция, ние лобирахме и пред всички останали страни.
Сега е същото. Не единствено пред Нидерландия, би трябвало да се лобира пред всички страни и самите те да окажат напън. И да се изясни за какво ние би трябвало да сме в Шенген дружно с останалите.
Същото важи и за еврото. В момента има доста тежка икономическа рецесия, най-вероятно ще пропуснем прозореца, само че ние би трябвало да работим за това, когато се отвори идващият прозорец, да сме подготвени. През 2024 година няма да стане и няма за какво да залъгваме жителите и да сътворяваме непотребни страхове, терзания и очаквания. Ясно е, очевидно е с просто око. Но това не значи, че не би трябвало да се работи, с цел да бъдем подготвени, когато се отвори прозореца.
- Г-н Лазаров, България още веднъж се изправи пред проблема, в който Нидерландия за следващ път и Австрия ни поставят пръв в колелата за влизането в Шенген. Каква е вярната реакция от наша страна?
- Двете позиции на двете страни са радикално разнообразни. През последните 10 години Нидерландия ни поставя кол в колелата по критерии, които нямат нищо общо с Шенген. Последното изказване на техния министър председател Рюте беше неприемливо от позиция на езика, който би трябвало да се съблюдава в границите на една организация като Европейски Съюз, където има известни правила. Не може по този начин непосредствено да упреква България, че против 50 евро се минава през границата й.
-->
Това на езика на дипломацията се счита за недружелюбна позиция или неприветлив акт. Ние като страна, в случай че премълчим и не вземем контрамерки, първо, да изразим сериозен митинг – това е най-малкото, което може да се направи – просто ще изпаднем в несериозна позиция.
- Какви ограничения можем да вземем?
- В дипломацията при такава обстановка по отношение на Нидерландия нашето държавно управление е длъжно да извика нашия дипломат в Хага на съвещания и да го задържи тук за неопределен срок. Това е намаляване на равнището на дипломатическо посланичество, един тип, нашата реакция. И това е вярната реакция, която би трябвало да имаме към Нидерландия.
Не е въпросът в това, че Нидерландия има позиция. Позицията на Нидерландия обаче не е обвързвана с тематиката Шенген, а е обвързвана със напълно други тематики. Тя е от 10 години. В момента ни разделя от Румъния, с която вървим в пакет и постоянно сме били пакет – и за НАТО, и за Европейски Съюз, географски сме обединени с Румъния, което демонстрира едно равнище на клеветничество от страна на Нидерландия, пренебрежителност и предимство. Все едно те диктуват какво би трябвало да бъде. Не, те са равни, както всички останали страни.
Ние поставяме своите старания. Имаме своите проблеми, само че, в случай че се заровим в техните проблеми, ще забележим, че те не са дребни. Така че би трябвало да съблюдаваме езика на уважението в тази сфера.
- А по какъв начин да гледаме на австрийската позиция?
- Австрийската позиция е друга. Тя е разбираема. И тук към този момент е напълно друго. Да, има мигрантски напън, доста огромен и Австрия е пострадала от него.
- Всички сме пострадали.
- Те са повече от нас. И те са пострадали в резултат на тяхната обществена политика. Всеки, попаднал в Австрия, се употребява от обществени благини, без значение от кое място идва и по какъв начин идва, стига да стигне до Австрия. Същото важи и за Германия. Тези две страни с тяхната обществена измама, която развиват през годините, станаха атрактивни за бежанци от целия свят. Никой не остава в страни като България, където обществената политика не е равнище. Ние обаче сме директна зона. Така че австрийската позиция е обяснима. Освен това тя е тъкмо по тематиката Шенген и не ни разделя от Румъния. Тя споделя: на България и Румъния не им е времето да влязат в Шенген. Но държанието на австрийския канцлер не е обидно за България.
Има и друга тематика. Трябва да ни е ясно, че до момента в който има спор в Украйна, и Румъния няма да е атрактивна за Шенген по една доста елементарна причина – че тя е гранична с Молдова и с Украйна. Това ще сътвори спомагателни проблеми.
- Доколко въздейства вътрешната обстановка в страната ни за тези позиции?
- Има го и този миг. За всичките тези смени на държавни управления, които се случиха през последните години контролът от страна на нашите служби беше мощно занижен, станахме малко разпасани. Те не могат да не го знаят и го виждат. Това са нашите кривини.Но има и други кривини. Европейски Съюз до момента в никакъв случай не е имал съответна политика – какво вършим, по какъв начин ги стопираме на границата, къде ги базираме. Няма никакво решение. Да, ние сме за правата на индивида – в случай че може да ги държите при вас, добре. Но не става, на тях не им се стои тук. Това са действителности.
- Чухме най-различни неща какво да се прави оттук насетне – Стефан Янев изиска да блокираме Нидерландия в Европейски Съюз, Сергей Станишев пък таза министър председателят и министрите да вървят от страна на страна и да лобират. Какъв е верният ход?
- Това, което сподели Станишев, ние от Съюз на демократичните сили го казахме преди два-три месеца като позиция. Отдавна трябваше да се направи лобиране за нашата кандидатура. И освен пред Холандия. В интерес на истината румънците си свършиха дипломатическата работа.
При нас поради вътрешнополитическитетурбуленции никой не се занимаваше. И внезапно споделяме: опа, какво стана?!Позицията на Стефан Янев е вярна като политическа, само че не е вярна от позиция на дипломацията и разпоредбите в Европейски Съюз. Не можеш да вземеш решение по принцип да блокираш Холандия. Можеш да прилагаш това на процедура, без да го обявяваш, тъй като блокиране по принцип не може да има в Европейски Съюз. Това е несериозно държание. Пак можеш да го правиш, само че без да се подвига врява.
- Все отново имаме ли потребен ход?
- Имаме потребен ход. Следващият стадий, най-вероятно, когато свърши войната...
- Кога виждате това?
- Тя в един миг ще стигне до помирение или до прекъсване на огъня. Това ще понижи интензитета. Трудно е да се каже дали ще бъде с някакво разделяне на страната, най-вероятно ще има нещо такова.И когато интензитета на войната намалее, ще има последващо шенгенско уголемение.
- Кога ще стане това във времето?
- След година, три, а може и пет. Но в случай че ние не вършим нищо, и идващия прозорец няма да го хванем по простата причина, че занапред би трябвало да се работи интензивно по тази тематика и би трябвало да се лобира.
Когато преди време искахме равния старт за договарянията с Европейски Съюз, доста малко хора го схванаха. Но в случай че ние не бяхме почнали договарянията дружно с останалите страна – Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Кипър, щяхме да останем в Б група и да сме с Македония дружно с Румъния. Но ние настояхме за еднакъв старт.
Тогава държавното управление на Съюз на демократичните сили предприе една атака. Преговорите ръководеше починалия вицепремиер Александър Божков. За всички столици имаше избрани министри и зам.-министри. Аз самият отговарях за Франция като шеф на кабинета на президента Петър Стоянов и бях две седмици във Франция. Те си споделиха и формалните, и неофициалните условия. Предадох ги, Александър Божков осъществя неофициалните, формалните ги осъществя държавното управление и тематиката завърши. Защото тогава имахме проблем главно с Франция, тъй като тя смяташе, че ние би трябвало да останем отвън разширението. Но с изключение на пред Франция, ние лобирахме и пред всички останали страни.
Сега е същото. Не единствено пред Нидерландия, би трябвало да се лобира пред всички страни и самите те да окажат напън. И да се изясни за какво ние би трябвало да сме в Шенген дружно с останалите.
Същото важи и за еврото. В момента има доста тежка икономическа рецесия, най-вероятно ще пропуснем прозореца, само че ние би трябвало да работим за това, когато се отвори идващият прозорец, да сме подготвени. През 2024 година няма да стане и няма за какво да залъгваме жителите и да сътворяваме непотребни страхове, терзания и очаквания. Ясно е, очевидно е с просто око. Но това не значи, че не би трябвало да се работи, с цел да бъдем подготвени, когато се отвори прозореца.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ