Свободата да си мълчиш
Премиерът сподели, че у нас имало независимост на словото. И е прав, в случай че и да го иронизират. Свобода има. И медийна, и всякаква друга независимост. Как го беше споделил Марк Твен? „ Слава Богу, в тази страна имаме три прерогативи: независимост на словото, независимост на мисълта, и разсъдъка в никакъв случай да не ги използваме. “ Та загатвам, че въпросът е в потреблението, не в имането.
Мога да ви посоча хората, които са се възползвали от свободата на словото. До един са в маргиналиите на публицистиката. Нали знаете, бележки в бялото поле. И там има живот, само че не е по този начин прекрасен.
Е, може и на тяхната улица да изгрее Слънце, в случай че Пеефски си удържи на думата и предложения в управителния съвет на фондацията си в действителност „ единствено изявени български публицисти, които постоянно намерено са отстоявали истината и не се опасяват да изразят персоналната си позиция. “ Нямаме поради себе си. Първо, тъй като ние в действителност намерено сме отстоявали истината или най-малко тази, която ни е налична, изразявали сме и персоналната си позиция, само че от време на време ни е било много шубе, щото… Щото рядко се търсят управителни фрагменти в медиите, пък ние по този начин сме привикнал. И, второ, с господин Пеевски си имаме персонална омраза. Ей по този начин за нема нищо. В нелепостта си преди време сме споделил, че наподобява като юридически в час по трудово и той не ни го елементарни. Може би тъй като не съумя да промени метода, по който наподобява, знам ли…
Тая фондация,дето Пеефски ще ѝ подарява вестниците си, ще е нещо като журналистически Едем. Мислиш свободно, пишеш каквото мислиш, а Пеефски се грижи нищо да не ти липсва, да си материално обезпечен. Представяте ли си какъв живот, единствено си крещя нека! Ама едва ли. Да го видя, няма да го допускам. Но аз няма да го видя. И вие също. Стигам до този извод, като употребявам метода, който Тери Пратчет назовава „ Екстраполация въз основата на предходно държание “. В нашия фолклор е прочут като приказката за лъжливото овчарче.
„ Из делниците… “, 14 април 2014 година: „ Ирена Кръстева продала вестниците си. В петък подписала контракт с „ Мedia Maker Limited”, благосъстоятелност на Патрик Халпени, за продажбата на дяловото си присъединяване в „ Телеграф”, „ Монитор”, „ Политика”, „ Меридиан мач” и „ Борба”. С завършването на договорката Кръстева излиза от българския пазар, се споделя в известието до медиите. “
И не, че ще ви се вършим на проникновен, само че още тогава сме коментирал с обезверение: „ Навремето, когато починал Талейран, съперниците му рекли: „ Интересно какво ли цели с това?” И ние не знаем какво се крие зад тази мнима медийна смърт… “
„ Из делниците… “, 19 април 2016 година: „ Борисов: Делян Пеевски си отиде, напуща страната и скоро няма да е дъвка. Той е най-удобната дъвка за всеки, какво ще приказват след това не знам.”
„ Из делниците “, 25 април 2018 година: „ Пеефски става съдружник с американската компания „ Nu Image Inc. “ Нейният български филиал “Ню имидж България” купува 50% от „ Телеграф медиа “… “
Целта на всички тези интервенции, по откровените самопризнания на господин Пеефски, беше: „ основаване на високи журналистическите стандарти и одобряването на медийния плурализъм “. Човек не постоянно реализира задачите си. Но самото им формулиране към този момент обрисува положителните планове.
Та споделям, че и Борисов, и Пеевски са подготвени да дадат медийна независимост. Но и публицистите би трябвало най-малко да си пуснат фиша.
В една книга, която не е доста несъмнено, че е писана от Наполеон ( " Монолозите на Наполеон I " ), императорът споделя: " Не съм давал независимост, споделят? Значи те още имат вяра, че свободата е едно парче книга, покрито с няколко подписа? Туй е работа на жителите да поддържат своите права, своето достолепие, своята воля. Народът упражнява правата си, а не ги получава. Та белким аз трябваше да подсещам длъжностите на жителите? Това, изповядвам го, надминава моята добродетел. Те имаха деспота, който заслужаваха, и също така им съответстваше... "
Много одобрявам тези думи. Даже в дисертацията си съм ги турил. Беше много смела дисертация, само че ние, тъй като не сме простак, изчакахме да мине 10 ноември и тогава я защитихме.
Автор: Тони Филипов, доктор, Прас-Прес
Мога да ви посоча хората, които са се възползвали от свободата на словото. До един са в маргиналиите на публицистиката. Нали знаете, бележки в бялото поле. И там има живот, само че не е по този начин прекрасен.
Е, може и на тяхната улица да изгрее Слънце, в случай че Пеефски си удържи на думата и предложения в управителния съвет на фондацията си в действителност „ единствено изявени български публицисти, които постоянно намерено са отстоявали истината и не се опасяват да изразят персоналната си позиция. “ Нямаме поради себе си. Първо, тъй като ние в действителност намерено сме отстоявали истината или най-малко тази, която ни е налична, изразявали сме и персоналната си позиция, само че от време на време ни е било много шубе, щото… Щото рядко се търсят управителни фрагменти в медиите, пък ние по този начин сме привикнал. И, второ, с господин Пеевски си имаме персонална омраза. Ей по този начин за нема нищо. В нелепостта си преди време сме споделил, че наподобява като юридически в час по трудово и той не ни го елементарни. Може би тъй като не съумя да промени метода, по който наподобява, знам ли…
Тая фондация,дето Пеефски ще ѝ подарява вестниците си, ще е нещо като журналистически Едем. Мислиш свободно, пишеш каквото мислиш, а Пеефски се грижи нищо да не ти липсва, да си материално обезпечен. Представяте ли си какъв живот, единствено си крещя нека! Ама едва ли. Да го видя, няма да го допускам. Но аз няма да го видя. И вие също. Стигам до този извод, като употребявам метода, който Тери Пратчет назовава „ Екстраполация въз основата на предходно държание “. В нашия фолклор е прочут като приказката за лъжливото овчарче.
„ Из делниците… “, 14 април 2014 година: „ Ирена Кръстева продала вестниците си. В петък подписала контракт с „ Мedia Maker Limited”, благосъстоятелност на Патрик Халпени, за продажбата на дяловото си присъединяване в „ Телеграф”, „ Монитор”, „ Политика”, „ Меридиан мач” и „ Борба”. С завършването на договорката Кръстева излиза от българския пазар, се споделя в известието до медиите. “
И не, че ще ви се вършим на проникновен, само че още тогава сме коментирал с обезверение: „ Навремето, когато починал Талейран, съперниците му рекли: „ Интересно какво ли цели с това?” И ние не знаем какво се крие зад тази мнима медийна смърт… “
„ Из делниците… “, 19 април 2016 година: „ Борисов: Делян Пеевски си отиде, напуща страната и скоро няма да е дъвка. Той е най-удобната дъвка за всеки, какво ще приказват след това не знам.”
„ Из делниците “, 25 април 2018 година: „ Пеефски става съдружник с американската компания „ Nu Image Inc. “ Нейният български филиал “Ню имидж България” купува 50% от „ Телеграф медиа “… “
Целта на всички тези интервенции, по откровените самопризнания на господин Пеефски, беше: „ основаване на високи журналистическите стандарти и одобряването на медийния плурализъм “. Човек не постоянно реализира задачите си. Но самото им формулиране към този момент обрисува положителните планове.
Та споделям, че и Борисов, и Пеевски са подготвени да дадат медийна независимост. Но и публицистите би трябвало най-малко да си пуснат фиша.
В една книга, която не е доста несъмнено, че е писана от Наполеон ( " Монолозите на Наполеон I " ), императорът споделя: " Не съм давал независимост, споделят? Значи те още имат вяра, че свободата е едно парче книга, покрито с няколко подписа? Туй е работа на жителите да поддържат своите права, своето достолепие, своята воля. Народът упражнява правата си, а не ги получава. Та белким аз трябваше да подсещам длъжностите на жителите? Това, изповядвам го, надминава моята добродетел. Те имаха деспота, който заслужаваха, и също така им съответстваше... "
Много одобрявам тези думи. Даже в дисертацията си съм ги турил. Беше много смела дисертация, само че ние, тъй като не сме простак, изчакахме да мине 10 ноември и тогава я защитихме.
Автор: Тони Филипов, доктор, Прас-Прес
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




