Една история за неблагодарността на порасналите деца
Преместих се при съседката, откакто чух думите на щерка си. Не можех да допускам, че съм се трансформирала в тежест за нея.
Случайно чух телефонен диалог сред децата. Дъщерята сподели: „ Вземи я, не мога да пребивавам с нея. Разбрахме се! ”
Преди няколко месеца се реалокирах да пребивавам при щерка ми. Съпругът ми умря от дълго време, децата пораснаха и сътвориха свои фамилии. А аз се занимавах с семейството в къщата на село.
Дъщеря ми и синът ми пристигнаха при мен с молба. И двамата имаха проблеми с парите и бизнеса. За да не банкрутират, им трябваше финансова възглавница, някаква гаранция. Децата започнаха да приказват за спомагателни вложения и други неща, които не разбирах.
Когато им предложих да изтеглят заем, те споделиха, че не могат да си го разрешат, защото към момента изплащат ипотека. Не разбрах какво желаят от мен, тъй като нямах пари.
Тогава синът сподели: „ Мамо, желаеме да продадеш къщата. Надя има свободна стая, там ще живееш. Ще можеш да прекарваш повече време с внучката си. Тук си сама, признай си. Не можем да идваме при теб всеки уикенд и към този момент няма да се постанова. ”
Бях шокирана от предлагането на децата. Но откакто помислих малко, се съгласих. Продадоха безусловно всичко, което можеха. Имаше единствено едно легло и дрешник, които транспортирахме до жилището на Надя. В началото ми хареса да пребивавам с щерка ми и нейното семейство. Но с всеки нов ден се усещах все по-излишна.
И в този момент това проклето телефонно позвъняване! Стана ясно, че щерка ми желае да се отърве от мен, само че синът ми не желаеше да ме вземе при себе си. Има си лично семейство. Когато чух думите на Надя, твърдо взех решение, че ще се преместя при първа опция. Но просто нямаше къде да отида.
Качих се в колата (за благополучие не им дадох да я продадат) и излязох от града. Просто желаех да видя остарялата си къща. В двора играеха непознати деца, а вътре някой готвеше. Вероятно тук се е открило положително и заедно семейство. Колкото по-дълго гледах къщата, толкоз повече сълзи капеха от очите ми.
В този миг към мен се приближи някогашната ми съседка. Тя видя, че рева и ме предложения при нея. Разказах й историята си и се почувствах по-добре. Предложи ми да се преместя при нея за известно време.
Предложението й ме трогна. Винаги сме били в положителни връзки. Спомням си, че кърмех сина й, до момента в който беше на работа. Когато си взех нещата от жилището на щерка ми, тя даже не попита къде отивам. Не можех да допускам, че съм отгледала толкоз безразлични деца.
Преместих се при съседката. Разбирахме се отлично. Синът й приключи университет и се върна. Беше доста удовлетворен, че съм останала при майка му, с цел да не бъде сама, до момента в който него го няма.
Вижте още: Посещението на свекървата провокира същински ужас
Дълго време не можех да се примиря с мисълта, че съм ненужна за децата си. Получиха каквото желаеха и бяха подготвени да ме изоставят. Не съм сигурна, че в миналото ще мога да им простя. Но по какъв начин мога да поддържам връзка с моята внучка в този момент?
Не бива децата да манипулират родителите си, знаейки че няма да им откажат помощ.
За страдание не всеки съумява да откри второ благополучие, както героинята на днешната история. Тя срещна положителни хора по пътя си, които непринудено й помогнаха.
Как би се развила ориста й, в случай че трябваше да продължи да живее с децата, за които се бе трансформирала в тежест?
