Гроздето - уникален вкус отпреди човека
Преливащо от усет, цялостно със сокове, заредено с витамини и готово да стане част от хиляди вкусни предписания, гроздето ни радва с цялостния си искра през есента.
Предците ни, ловци и събирачи на плодове са хапвали на драго сърце дребно диво грозде. Откакто се е появило в Централна или Мала Азия това вкусно създание на природата се е популяризирало на Запад милиони години, преди появяването на Хомо Сапиенс на Земята! А хората са се възползвали напълно от него, отглеждайки го в огромни количества. Онова, което не било употребявано незабавно, още преди епохи било смачквано и полученият сок бил събиран в съдове, направени от пръст.
И макар всички безспорни усети на гроздето специалистите считат, че напъните за опитомяване на дивите лози (преди към 6 000 години) и подборът на сортове с по-големи плодове и по-сладки на усет, е било разследване на откриването на процеса на ферментация, довел до превръщането на сока във вино. Това велико за човечеството изобретение се дължи на случайността и на обстоятелството, че гроздето съдържа естествени дрожди, които форсират ферментацията му.
Вероятно една прелестна заран, някъде сред Черно море и Персийския залив, някой наш отдалечен предшественик е разкрил пропуснат съд в някой ъгъл на пещерата и опитал ферментиралия гроздов сок. Сок, който се е бил съхранил добре, който имал прекрасен усет и изключително влияние... Добрата вест бързо се популяризирала и не минало доста време и човечеството усвоило до тънкости производството на вино и лозарството.
Отглеждането на лози е било развито в региона на Тигър и Ефрат още 4000 години преди нашата епоха. Хиляда и повече години по-късно то е достигнала високо равнище на рационализиране в Месопотамия, Сирия, Финкия и в египетската делта.
По това време са съществували към този момент доста сортове, което свидетелства за дълъг интервал на развиване. При античните гърци от времето на Омир виното е било ежедневна напитка; мъже, дами и деца са го пиели. Римляните, огромни фенове на виното също, и прочее доста положителни земеделци, популяризирали лозарството из цяла Европа.
Гроздето на масата
Египтяните и римляните консумирали прясно и сушено грозде. От Ренесанса индивидът се е интересувал по какъв начин може да усъвършенства лозовите сортове, с цел да направи още по-вкусен този неповторим плод. Въпреки всичко гроздето остава релативно рядка част от храната на индивида чак до началото на 20 век.
Необходимостта от намиране на нови пазари за продуктите от лозя става причина то да стане известно измежду повече хора. Колкото до сухото грозде, на което Калифорния е измежду най-големите международни производители, то навлиза от ден на ден в огромна част от рецептите, без значение дали в сладкиши, мюсли или разнообразни хлебни вкусотии.
Гроздето е идеална компания на сирена, ядки, шунка, риба, печени птици и бяло месо. То е прелестно в палачинки, гофрети, сладкиши, торти, конфитюри и желета. Но също и в салати и надалеч освен плодови - в пилешка салата с ядки, селъри, зелен лук и чесън да вземем за пример, сервирана с майонеза.
Гроздето може да бъде и част от студена чорба, комбинирано с пресовани праскови, ананаси и смокини и по избор - с няколко капки алкохол.
А може даже да бъде изпечено на шишчета на скарата със зехтин и розмарин. Сервира се с месо или печени зеленчуци.
Всичко е въпрос на въображение и на предпочитание за вкусни завършения!
