Бавното хранене ще ни спаси, експерт разкри вековни тайни
Прекъсването на прочувствената връзка с храната е скритата причина за доста нелицеприятни обществени феномени. Това заяви в изявление за Българска телеграфна агенция създателят и ръководител на Slow Food в България доцент Десислава Димитрова. Тя уточни, че няма баланс в разпределянето на храната в международен мащаб и свръхконсумацията, свръхпроизводството и генерирането на боклуци би трябвало да се понижи.
Димитрова изясни, че „ бавната храна “ е налична на по-малки дистанции, което понижава нездравословното въздействие на нейния превоз върху климата. Трябва да има цялостна политика за развиване на селските региони като среда, в която се създава храната от хора, които живеят добре там, акцентира тя. Според нея храната е отражение на това по какъв начин хората се оправят с съществуването или дефицитите на хранителни артикули. Като кусур на актуалната хранителна верига тя уточни слагането на изкупна цена за производителите, която не дава отговор на инвестиции труд за постигането на ниски цени за потребителя.
Има ли "бавна храна " в България?
Движението Slow Food (в превод на български: мудна храна, произнася се „ слоу фуд “), поражда през през 1989 година в Италия като контрапункт на забързания метод на живот, индустриалното селско стопанство и глобализацията на хранителната система. Неговата цел е да изследва, запази, развие и разпространява локалните храни и еко гастрономичните обичаи и просвета, свързани с тях. Slow Food връща храната в центъра на вниманието на потребителите, разкрива смисъла й като сложно събитие, а не евтина стока и притегля вниманието към нейния генезис, състав и физиологична роля, както и към хората, които я създават.
Мотото на организацията Slow Food в България е “чисто, вкусно, честно” и тези три думи изясняват философията на придвижването. Чисто, тъй като би трябвало да се създава по неувреждащ околната среда метод, без ГМО и химикали или с оптимално щадящи такива, като се съблюдава благосъстоянието на животните, изясни доцент Димитрова. Вкусно се преглежда в културния подтекст, в който съществува храната, посочи тя и даде образец със сушените овчи крачета – присъщ артикул за мюсюлманските общности по долината на Места. Тъй като не може по различен метод да се употребяват, те се употребяват за овкусяване на постните ястия, най-често фасула. Честно е думата, която отличава Slow Food от другите организации, занимаващи се с тематиката „ храна “. Идеята е производителят да получава заслужено заплащане за труда си, а потребителите - обективна цена за качествена храна.
Според доцент Димитрова българското обучение не приготвя днешните деца да станат осведомени консуматори в бъдеще. От организацията са създали изследване – скрининг на учебниците от първи до четвърти клас. Информацията за селското стопанство, флората и фауната, природата е нищожна и неведнъж неразбираема и даже погрешна, означи доцент Димитрова.
Един от инструментите на Slow Food за запазване на хранителното многообразие са президиумите – планове, съсредоточени върху опазването и развиването на съответна храна. Доц. Димитрова даде образец със село Долни Раковец, община Радомир, където гледат локален чесън от стотина години. Някога е бил огромен занаят, тъй като и през днешния ден хората показват, че с неговото развъждане са построили къщите си, изучили са децата си, акцентира тя. Друг инструмент на организацията е Съкровищницата на усетите – интернационален електронен азбучник с локални артикули, в които България взе участие с към 60 разнообразни храни.
Сред самодейностите, които Slow Food в България поддържа, са „ Куртово Конаре Фест “, Празника на смилянския боб, фестивалите на козето мляко, тракийската кухня и змеевския пелин.
Къде е храната - българско произвеждане?
Комунистическият интервал съответствува със „ зелената гражданска война “ в западния свят, която се оказа не толкоз човеколюбива. Ние сме наследници на индустриални земеделие и производство на храни, означи доцент Димитрова. Според нея режимът е попречил предприемаческата съобразителност на българина. Пряк резултат от това е оскъдното хранително многообразие, което сме наследили от този интервал.
Наследници на индустриалното произвеждане на храни и БДС стандарта, нашите способени органи нямат разбирането за значимостта на хранително биоразнообразие, както и не способстват за неговото запазване и поддържане. Разнообразието от породи и сортове у нас също е нищожно като връзката със старите популации е съвсем изцяло изгубена, счита доцент Димитрова. Тя уточни, че производители гледат на контролните органи като на углавен отряд и нямат храброст да мислят в дълготраен проект, както и време да се задълбочат в продукта си. Опитваме се да укрепим тяхното самочувствие посредством знанието за продукта, който създават, посочи доцент Димитрова. По думите й дребните сполучливи и устойчиви производители вършат всичко „ макар “ системата.
Ние нямаме държавна политика за поддръжка на националната гастрономическа просвета, означи доцент Димитрова. Според нея казусът не е единствено в това до каква степен е строго или погрешно контролирано производството на храни. Трудностите са свързани и с неприятните пътища, неналичието на аптеки, празните учебни заведения и читалища в селата. Трябва да има цялостна политика за развиване на селските региони като среда, в която се създава храната от хора, които живеят добре там, счита доцент Димитрова.
Експертката акцентира, че с цел да опазим нещо, ние би трябвало първо да го разберем и проучим. За храната би трябвало да се приказва фактологически правилно. С плана „ Еко-общество посредством храна: персонални избори против климатичните промени “, финансиран от Норвежкия механизъм, успяхме да развием мрежата на Slow Food от локални общности, които съхраняват нашата кулинарна памет - локални сортове, ястия и артикули. Конкурираме се с времето, тъй като носителите на тази памет са възрастни хора и цялата информация е скрита в фамилията, означи доцент Димитрова.
Според нея развъждането на локални сортове се отразяват животоспасяващо на локалните стопански системи. Тя даде образец с албански ресторант, чиито притежатели събират персонално продуктите за заведението си от 360 фамилии в региона. Веднъж в месеца ресторантът затваря за посетители, с цел да посрещне фамилиите производители. Собствениците знаят, че би трябвало да се погрижат за хората, от които взимат продуктите си, посочи специалистът.
Как се отразява неналичието на храна?
„ Бавната храна “ е тази, която си произвеждаш самичък или за която знаеш от кое място са пристигнали продуктите. Няма „ хапче “ за здравословно хранене или за „ мудна храна “. Ако искаш да възприемеш тази философия, би трябвало да я схванеш, счита доцент Димитрова.
Скъсването на прочувствената връзка с храната е скритата причина за доста нелицеприятни обществени феномени, означи тя. Според нея би трябвало да се понижи свръхконсумацията, свръхпроизводството и генерирането на боклуци. Тя изясни, че „ бавната храна “ понижава дистанцията и храната, която консумираме е допустимо по-близо, което понижава транспортните разноски, бензина, керосина и по този начин се щади природата.
Според доцент Димитрова храната е отражение на това по какъв начин хората се оправят с съществуването или дефицитите на хранителни артикули. Като кусур на актуалната хранителна верига тя уточни слагането на изкупна цена за производителите, която не дава отговор на инвестиции труд за постигането на ниски цени за потребителя. Друг проблем специалистът открива в потреблението на храни, които са „ на мода “. Те не са широкодостъпни, което води до скрити обществени неравенства, изясни тя.
Напоследък доста се приказва за авокадото и то се разпространява като „ супер храна “, уточни доцент Димитрова. Тя означи, че то се създава в огромни плантации и лишава водата от прилежащия географски регион. За да имаме ние храна, други хора са обречени на апетит, разяснява специалистът.
При състояние, че 30-40 % от създадената в международен мащаб храна се изхвърля, за какво е належащо да се прави изкуствена, а не се намерения за балансиране, съобщи доцент Димитрова. Тя уточни, че няма баланс в разпределянето на храната в международен мащаб, а храната е лишена от смисъла й да поддържа организма.
Димитрова изясни, че „ бавната храна “ е налична на по-малки дистанции, което понижава нездравословното въздействие на нейния превоз върху климата. Трябва да има цялостна политика за развиване на селските региони като среда, в която се създава храната от хора, които живеят добре там, акцентира тя. Според нея храната е отражение на това по какъв начин хората се оправят с съществуването или дефицитите на хранителни артикули. Като кусур на актуалната хранителна верига тя уточни слагането на изкупна цена за производителите, която не дава отговор на инвестиции труд за постигането на ниски цени за потребителя.
Има ли "бавна храна " в България?
Движението Slow Food (в превод на български: мудна храна, произнася се „ слоу фуд “), поражда през през 1989 година в Италия като контрапункт на забързания метод на живот, индустриалното селско стопанство и глобализацията на хранителната система. Неговата цел е да изследва, запази, развие и разпространява локалните храни и еко гастрономичните обичаи и просвета, свързани с тях. Slow Food връща храната в центъра на вниманието на потребителите, разкрива смисъла й като сложно събитие, а не евтина стока и притегля вниманието към нейния генезис, състав и физиологична роля, както и към хората, които я създават.
Мотото на организацията Slow Food в България е “чисто, вкусно, честно” и тези три думи изясняват философията на придвижването. Чисто, тъй като би трябвало да се създава по неувреждащ околната среда метод, без ГМО и химикали или с оптимално щадящи такива, като се съблюдава благосъстоянието на животните, изясни доцент Димитрова. Вкусно се преглежда в културния подтекст, в който съществува храната, посочи тя и даде образец със сушените овчи крачета – присъщ артикул за мюсюлманските общности по долината на Места. Тъй като не може по различен метод да се употребяват, те се употребяват за овкусяване на постните ястия, най-често фасула. Честно е думата, която отличава Slow Food от другите организации, занимаващи се с тематиката „ храна “. Идеята е производителят да получава заслужено заплащане за труда си, а потребителите - обективна цена за качествена храна.
Според доцент Димитрова българското обучение не приготвя днешните деца да станат осведомени консуматори в бъдеще. От организацията са създали изследване – скрининг на учебниците от първи до четвърти клас. Информацията за селското стопанство, флората и фауната, природата е нищожна и неведнъж неразбираема и даже погрешна, означи доцент Димитрова. Един от инструментите на Slow Food за запазване на хранителното многообразие са президиумите – планове, съсредоточени върху опазването и развиването на съответна храна. Доц. Димитрова даде образец със село Долни Раковец, община Радомир, където гледат локален чесън от стотина години. Някога е бил огромен занаят, тъй като и през днешния ден хората показват, че с неговото развъждане са построили къщите си, изучили са децата си, акцентира тя. Друг инструмент на организацията е Съкровищницата на усетите – интернационален електронен азбучник с локални артикули, в които България взе участие с към 60 разнообразни храни.
Сред самодейностите, които Slow Food в България поддържа, са „ Куртово Конаре Фест “, Празника на смилянския боб, фестивалите на козето мляко, тракийската кухня и змеевския пелин.
Къде е храната - българско произвеждане?
Комунистическият интервал съответствува със „ зелената гражданска война “ в западния свят, която се оказа не толкоз човеколюбива. Ние сме наследници на индустриални земеделие и производство на храни, означи доцент Димитрова. Според нея режимът е попречил предприемаческата съобразителност на българина. Пряк резултат от това е оскъдното хранително многообразие, което сме наследили от този интервал.
Наследници на индустриалното произвеждане на храни и БДС стандарта, нашите способени органи нямат разбирането за значимостта на хранително биоразнообразие, както и не способстват за неговото запазване и поддържане. Разнообразието от породи и сортове у нас също е нищожно като връзката със старите популации е съвсем изцяло изгубена, счита доцент Димитрова. Тя уточни, че производители гледат на контролните органи като на углавен отряд и нямат храброст да мислят в дълготраен проект, както и време да се задълбочат в продукта си. Опитваме се да укрепим тяхното самочувствие посредством знанието за продукта, който създават, посочи доцент Димитрова. По думите й дребните сполучливи и устойчиви производители вършат всичко „ макар “ системата.
Ние нямаме държавна политика за поддръжка на националната гастрономическа просвета, означи доцент Димитрова. Според нея казусът не е единствено в това до каква степен е строго или погрешно контролирано производството на храни. Трудностите са свързани и с неприятните пътища, неналичието на аптеки, празните учебни заведения и читалища в селата. Трябва да има цялостна политика за развиване на селските региони като среда, в която се създава храната от хора, които живеят добре там, счита доцент Димитрова.
Експертката акцентира, че с цел да опазим нещо, ние би трябвало първо да го разберем и проучим. За храната би трябвало да се приказва фактологически правилно. С плана „ Еко-общество посредством храна: персонални избори против климатичните промени “, финансиран от Норвежкия механизъм, успяхме да развием мрежата на Slow Food от локални общности, които съхраняват нашата кулинарна памет - локални сортове, ястия и артикули. Конкурираме се с времето, тъй като носителите на тази памет са възрастни хора и цялата информация е скрита в фамилията, означи доцент Димитрова.
Според нея развъждането на локални сортове се отразяват животоспасяващо на локалните стопански системи. Тя даде образец с албански ресторант, чиито притежатели събират персонално продуктите за заведението си от 360 фамилии в региона. Веднъж в месеца ресторантът затваря за посетители, с цел да посрещне фамилиите производители. Собствениците знаят, че би трябвало да се погрижат за хората, от които взимат продуктите си, посочи специалистът.
Как се отразява неналичието на храна?
„ Бавната храна “ е тази, която си произвеждаш самичък или за която знаеш от кое място са пристигнали продуктите. Няма „ хапче “ за здравословно хранене или за „ мудна храна “. Ако искаш да възприемеш тази философия, би трябвало да я схванеш, счита доцент Димитрова.
Скъсването на прочувствената връзка с храната е скритата причина за доста нелицеприятни обществени феномени, означи тя. Според нея би трябвало да се понижи свръхконсумацията, свръхпроизводството и генерирането на боклуци. Тя изясни, че „ бавната храна “ понижава дистанцията и храната, която консумираме е допустимо по-близо, което понижава транспортните разноски, бензина, керосина и по този начин се щади природата.
Според доцент Димитрова храната е отражение на това по какъв начин хората се оправят с съществуването или дефицитите на хранителни артикули. Като кусур на актуалната хранителна верига тя уточни слагането на изкупна цена за производителите, която не дава отговор на инвестиции труд за постигането на ниски цени за потребителя. Друг проблем специалистът открива в потреблението на храни, които са „ на мода “. Те не са широкодостъпни, което води до скрити обществени неравенства, изясни тя.
Напоследък доста се приказва за авокадото и то се разпространява като „ супер храна “, уточни доцент Димитрова. Тя означи, че то се създава в огромни плантации и лишава водата от прилежащия географски регион. За да имаме ние храна, други хора са обречени на апетит, разяснява специалистът. При състояние, че 30-40 % от създадената в международен мащаб храна се изхвърля, за какво е належащо да се прави изкуствена, а не се намерения за балансиране, съобщи доцент Димитрова. Тя уточни, че няма баланс в разпределянето на храната в международен мащаб, а храната е лишена от смисъла й да поддържа организма.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ