Приятелството на работното място
„ Прекарвам на работа две трети от времето си и без другарските връзки с сътрудниците не бих могла да устоя на това натоварване ” – споделя 27-годишната Ирина. На служебното място тя търси всичко – от колегиалност до схващане, поддръжка и непосредственост. Но това не важи за всеки. Много хора умишлено се стараят да не смесват персоналните и служебните връзки. Но желанията са едно, а животът ни предлага друго. Отивайки на работа ние не можем да оставим сърцето си у дома. Някои сътрудници ни стават по-симпатични от останалите, прелестно ни е да беседваме с тях и незабелязано се сближаваме. И това е изцяло естествено.
По повърхността
Но какъв брой е реалистично да считаме тези връзки за пълноценни? Възможно ли е в тях да има взаимна обвързаност, цялостно доверие, топлота и откровеност – т.е. всичко, което се асоциира с другарството. Според е 33-годишната Светла – не: „ Имам една колежка, с която постоянно вървим да обядваме. Да поддържам връзка с нея ми е доста леко и забавно. Мисля, че при други условия бихме могли да станем доста близки, само че конкурентната атмосфера в нашата компания не подготвя към това. ” Значи ли това, че връзките, които сътворяваме в служебния колектив са обречени да останат повърхностни поради професионалните ни упоритости или общите правила на компанията? Не постоянно.
Трудностите сближават...
Работата, несъмнено, не е клуб по ползи и задушевните диалози на неслужебни тематики постоянно влизат в несъгласие с корпоративните правила. Но от време на време точно професионалните отговорности и трудностите, които би трябвало да преодолеем дружно, ни сближават. Това се случва най-често, когато работната средата не е конкурентна, а изисква реализиране на обща цел. Тогава обезателно пораждат персонални връзки, които в времето прерастват в другарство.
Някои другарства обаче се основават не посредством, а макар събитията. В доста компании, където околните връзки сред чиновниците не се толерират и съществува строга подчиненост, намирането на сродна душа в тази потискаща атмосфера е въпрос на оцеляване. Колкото по властническо е ръководството, толкоз по обединен и другарски е колектива.
...и разделят
Приятелството в служебна конюнктура непрекъснато е поставяно на тествания. То е уязвимо към всеки един спор или смяна в служебната подчиненост. „ Скоро получих покачване ”, споделя Анна, „ Назначиха ме за шеф. И няколко близки сътрудници на процедура стопираха да поддържат връзка с мен. Почувствах се толкоз засегната и афектирана. ” При промяна на позицията или работата, някой от нас претърпяват фрапантен прелом в връзки, за които до през вчерашния ден не са се съмнявали. Това се случва, тъй като идеалистично имаме вяра, че другарските връзки не зависят нито от професионалните ни триумфи, нито от материалното състояние, нито от приливите на положително или неприятно въодушевление. Или че на тях не въздействат нито дистанцията, нито годините, нито честотата на срещите и (не)съвпадението на проектите. Но можем ли да се предпазим от отчаяние? Разбира се, да. Ако осъзнаем, че в другарството на работното място съществуват ограничавания. Да го оценяваме и подхранваме, когато го има, само че и да не се разочароваме прекалено много, когато не издържи инспекцията на живота.
По повърхността
Но какъв брой е реалистично да считаме тези връзки за пълноценни? Възможно ли е в тях да има взаимна обвързаност, цялостно доверие, топлота и откровеност – т.е. всичко, което се асоциира с другарството. Според е 33-годишната Светла – не: „ Имам една колежка, с която постоянно вървим да обядваме. Да поддържам връзка с нея ми е доста леко и забавно. Мисля, че при други условия бихме могли да станем доста близки, само че конкурентната атмосфера в нашата компания не подготвя към това. ” Значи ли това, че връзките, които сътворяваме в служебния колектив са обречени да останат повърхностни поради професионалните ни упоритости или общите правила на компанията? Не постоянно.
Трудностите сближават...
Работата, несъмнено, не е клуб по ползи и задушевните диалози на неслужебни тематики постоянно влизат в несъгласие с корпоративните правила. Но от време на време точно професионалните отговорности и трудностите, които би трябвало да преодолеем дружно, ни сближават. Това се случва най-често, когато работната средата не е конкурентна, а изисква реализиране на обща цел. Тогава обезателно пораждат персонални връзки, които в времето прерастват в другарство.
Някои другарства обаче се основават не посредством, а макар събитията. В доста компании, където околните връзки сред чиновниците не се толерират и съществува строга подчиненост, намирането на сродна душа в тази потискаща атмосфера е въпрос на оцеляване. Колкото по властническо е ръководството, толкоз по обединен и другарски е колектива.
...и разделят
Приятелството в служебна конюнктура непрекъснато е поставяно на тествания. То е уязвимо към всеки един спор или смяна в служебната подчиненост. „ Скоро получих покачване ”, споделя Анна, „ Назначиха ме за шеф. И няколко близки сътрудници на процедура стопираха да поддържат връзка с мен. Почувствах се толкоз засегната и афектирана. ” При промяна на позицията или работата, някой от нас претърпяват фрапантен прелом в връзки, за които до през вчерашния ден не са се съмнявали. Това се случва, тъй като идеалистично имаме вяра, че другарските връзки не зависят нито от професионалните ни триумфи, нито от материалното състояние, нито от приливите на положително или неприятно въодушевление. Или че на тях не въздействат нито дистанцията, нито годините, нито честотата на срещите и (не)съвпадението на проектите. Но можем ли да се предпазим от отчаяние? Разбира се, да. Ако осъзнаем, че в другарството на работното място съществуват ограничавания. Да го оценяваме и подхранваме, когато го има, само че и да не се разочароваме прекалено много, когато не издържи инспекцията на живота.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ