„Преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС винаги са трудни. Този

„ Преговорите за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз постоянно са сложни. Този път обаче залозите са по-високи от всеки път. С една държава-членка по-малко и възходящи световни закани, Европейски Съюз си сложи по-високи цели и упоритости. В резултат на това се сътвориха и по-големи упования измежду европейските жители за промяна и смяна на курса по основни за Европейски Съюз политики. Логично е тези упоритости да бъдат подкрепени с съответно финансиране, в случай че желаеме да се осъществят в нужния мащаб и с предстоящите резултати. На този декор предлагането на масата пред европейските водачи за фрапантно орязване на редица политики ще ограничи още повече опциите на Европейски Съюз да се оправи с най-големите провокации и ще бетонира правилото “всеки за себе си” по значимите тематики. От това губи Европа като цяло, само че най-много страните от Централна и Източна Европа, включително и България.”

Това съобщи водачът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев след координационната среща сред министър председатели, комисари и партийни водачи от фамилията на социалистите преди започващия през днешния ден в Брюксел ексклузивен Европейски съвет. Лидерите от левицата разискаха идните договаряния за новия бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021 – 2027 година, както и последното предложение на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. В него се предлага фрапантно понижение на средства по основни политики като сигурност и защита, миграция и защита на външни граници, селско стопанство, кохезия, юношески политики, просвета и проучвания, както и цифровизация.

“Сред огромните жертви на новия бюджет се обрисува да бъде кохезионната политика. За социалистите кохезията не е благодеяние от богатия Запад към бедния Изток, както мнозина се пробват да го показват, а инвестиция в бъдещето на Европейски Съюз, която заличава границите и разграничителните линии сред старите и новите страни-членки и е измежду най-видимите достижения на Европейски Съюз. От нея в последна сметка печелят всички. Очевидно е, че това доближаване не върви с темповете, с които ни се желае, само че това не е причина да орязваме бюджета й, а таман обраното, да го подсилим. “, счита Станишев.

“Ябълката на раздора продължава да бъдат вноските на държавите-членки, които образуват съществена част от бюджета. За следващ път договарянията се трансформират в игра, в която спечелилите печелят за сметка на губещите, а главният въпрос, който всеки водач си задава е „ какъв брой би трябвало да дам и какъв брой ще взема? “. Порочен е дебатът за чистите бенефициенти и чистите донори, защото точно страните, които сега имат най-големи вноски, са и най-силните стопански системи в Европа с най-големи изгоди от единния пазар.

Социалистите от дълго време имаме безапелационна позиция по въпроса. Необходими са свежи пари от лични запаси на Европейски Съюз, които не натоварват нито една страна поотделно, като налог върху софтуерните колоси, спомагателни вноски от системата за търговия с излъчвания, налог върху финансовите транзакции и други Да оставим бюджета подвластен най-вече от вноските на държавите-членки подсигурява нови порции народен нарцисизъм и безкрайни пазарлъци сред европейските водачи при вземането на решения по огромните тематики от дневния ред на Европейски Съюз. С подобен метод обричаме всички нови упоритости на крах, като Зелената договорка, справедливия преход и обществените политики. Този народен нарцисизъм вреди на Общността в дълготраен проект. Сега повече от всеки път имаме потребност от мощно водачество в Европейски Съюз, което да надскочи простите сметки и да даде подтик на онази фундаментална смяна към по-устойчиво бъдеще, за която гласоподаваха стотици милиони хора на последните европейски избори “, заключи Станишев.

Сред присъстващите на срещата бяха:

Антонио Коща, министър-председател на Португалия;

Мете Фредериксен, министър-председател на Дания;

Педро Санчез, министър-председател на Испания;

Робърт Абела, министър-председател на Малта;

Сана Марин, министър-председател на Финландия;

Стефан Льовен, министър-председател на Швеция;

Олаф Шолц, вицеканцлер и министър на финансите на Германия;

Давид Сасоли, ръководител на Европейския парламент;

Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейска комисия, виновен за Европейски зелен пакт;

Марош Шефчович, заместник-председател на Европейска комисия с сектор „ Междуинституционални връзки и вероятности “;

Жозеп Борел, висш представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

Паоло Джентилони, европейски комисар с сектор „ Икономика “;

Елиза Ферейра, европейски комисар с сектор „ Сближаване и промени “;

Николас Шмит, европейски комисар с сектор „ Работни места и обществени права “;

Ираче Гарсия Перес, ръководител на Групата на социалистите и демократите в ЕП;

Алексис Ципрас, водач на Сириза, Гърция;