Представители на българската индустрия искат повече яснота за бъдещето на

Представители на българската промишленост желаят повече изясненост за бъдещето на бранша във връзка със зелената договорка. Това бе посочено по време на кръгла маса " Европейски регламенти за нулеви излъчвания. Да превърнем провокациите пред България в сполучлив път за развиване ". Събитието се организира в остарялата постройка на Народното събрание, съобщи Българска телеграфна агенция. Компаниите настояха да се сътвори Индустриална тактика на България, която да даде визия на предприятията за това, какво ще случва през идващите години. Това сподели ръководителят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев. По думите му би трябвало да се направи проект до 2050 година " Някои споделят, че Зелената договорка е като зеления хайвер - не мога да кажа, че не е по този начин напълно. Трябва да се направи проект до 2050 година, а не да се чака до идващото държавно управление ", съобщи Митрев. Според него подобен проект ще даде изясненост къде може да се нарежда страната ни. Той предложи да се сътвори народен орган, който да картографира къде в страната има първични материали, да ревизира опциите за преправка, както и каква работна мощ ще е нужна.   Членът на Съвета на шефовете на " Холдинг КЦМ 2000 " Иван Добрев добави, че българската промишленост има място в зелената договорка и това изисква отговорно бизнес държание. Той посочи, че би трябвало да се основат дълги вериги на добавена стойност, с цел да се усили конкурентоспособността на европейската промишленост и да се основат нови работни места. " Това е цел, която е изцяло достижима, само че са нужни запаси ", посочи Добрев. Според него българската промишленост има капацитет да даде опция за напредък на стопанската система в България. Председателят на УС на Българска асоциация на металургичната промишленост Никола Рангелов сподели, че е нужно да се направи преход, който да не натоварва промишлеността, а да ѝ оказва помощ. Той уточни, че в металургичния бранш се създава 15 % от годишния Брутният вътрешен продукт на България и неговата продукция има дял от 12-14 на 100 от стоковия експорт. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев даде за образец, че цените на най-големия европейски газов хъб са три пъти по-високи от тези на американския. За промишлеността е доста значимо какви са цените. Тази цена е неконкурентна заради " сбъркания пазар на електрическа енергия " в Европейски Съюз. Според Велев в тази ситуация няма отговор по какъв начин това ще се промени. Той добави, че цената в допълнение се повишава и от квотите за въглероден диоксид. Велев уточни, че Европа е виновна за 7 % от въглеродните излъчвания, а България - за доста по-малко. В същото време бързорастящите стопански системи като Китай и Индия усилват тези излъчвания и за тях няма граници - проблем, за който съгласно Велев към този момент не се знае по какъв начин може да бъде решен.   Изпълнителният шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители Ивайло Найденов разяснява, че на полемиката се усеща отсъствието на министъра на енергетиката, тъй като е невероятно сходна тематика да се разисква без присъединяване на Министерството на енергетиката. Освен това цената на енергоносителите не е без значение. " Хубаво е да понижаваме въглеродни излъчвания, само че ви подсигурявам, че единствено с ВЕИ няма да стане ", посочи Найденов. Според него, в случай че страната ни желае да се декарбонизира, само че и да резервира конкурентоспособността си, би трябвало да се измисли метод това да се случи за сметка на промишлеността на веригите на добавена стойност. На кръглата маса участва и заместник-министърът на нововъведенията и растежа проф. доктор Георги Ангелов.