Представете си за миг свят, в който внезапно всичко се

Представете си за момент свят, в който ненадейно всичко се обърква – птиците стартират да пълзят, рибите – да летят, а депутатите – да вървят пешком. Германците не пият бира. Американците разговорят безшумно. Англичаните се отхвърлят от чая си в 5 ч., а французите се съгласяват, че не са хванали Бога за шлифера. Представете си по какъв начин внезапно всички хора в интернет си приказват на Вие и си благодарят взаимно за изразеното друго мнение. Може. Не е невероятно. Но каквото и да се случи във вселената, постоянно ще има едно нещо, което да разпали кръвта ни, свие юмруците и подгрее крепко клавиатурите. И това нещо, тази сладка тъга и горчива горделивост е нашият многообсъждан български национализъм.

Този текст е за него и за „ земята, що най любя на света “. Не съм го писала аз. Писали сте го вие. Той целият е скърпен от вашите обществени реплики и дуплики, разпилени в обществената мрежа. Някои от създателите са познати имена, други са скрити лимонки.

Facebook статусите не са научни публикации и думите в тях не постоянно са прецизни и премерени. Патриотичната тематика предизвика свирепи диспути и гневени емотикони, лайкове и сърчица. По нея постоянно се написа с удивителни знаци и дебели основни букви, тъй като страстта е прекомерно огромна, с цел да се побере в малък шрифт. Коментарите са разнообразни – комични, патетични, саркастични, дидактични и тук там за лукс – апокалиптични. Тук няма по какъв начин, (а и не искаме), да цитираме всички отзиви.

Ще се опитаме обаче посредством определени от тях да разграничим искрата любородна от кьор фишеците.

Ще стартираме с шегите и закачките. Хуморът е сериозен бизнес, а какво по-сериозно от любовта към отечеството.

Сезгин Якубов : Не си същински българин, в случай че в хладилника нямаш шише от марково уиски, цялостно с домашна ракия.

Милен Стоянов : Патриотизъм е, когато даже в чужбина вървиш при български проститутки.

Георги Недев : Истинският родолюбец, като му сложат скоба за погрешно паркиране, се радва от сърце, че общинските институции са си на място.

Слави Христов : Патреоти бол. Родолюбците са ъгъл.

Георги Блажев : Патриотизъм, равнище 1: Шопска салата, Ракия, " Кога зашумят шууумите ", Тениска с Апостола, " Мачкай, Кобра ", Колаж с лъв и връх Шипка за кавър фото във Фейса.

Патриотизъм, равнище 10: Гражданска позиция, познаване на историята, действителни дейности - инвестиции, начинания, доброволчески труд.

Самоиронията постоянно е признак на самочувствие в положително здраве. Това важи както за обособения човек, по този начин и за нацията като цяло. Над себе си се надсмиват единствено хора и нации, които се усещат добре и решително в личната си кожа. А иронизирането на непремерения родолюбив възторг не е някакъв необикновен културен принос на съвремието. Както споделя още Дж. Бърнърд Шоу – „ Патриотизъм е убеждението ти, че една страна е по-велика от всички останали заради една единствена причина – ти си се родил в нея “.

Сарказмът на Шоу има своите почитатели в интернет:

Владимир Тодоров: Народът на Тангра не дреме. Народът на Тангра бди и нищо не убягва от зоркото му око. Не минава ден без най-древната и мъдра нация на света да не се произнесе по някакъв-всякакъв наболял въпрос, и да не даде експертната си сериозна оценка.

Веселина Седларска : Кметовете могат да намерят 140 гайдари и да ушият 140 метрови трикольори за 3 март, само че не могат да провеждат 140 души с лопати да разчистят снега. Това се назовава национализъм.

Ивайло Дичев : Брейкинг нюз! Медиен залп! Сталоун похвалил българския интернет. Гордост! Патриотизъм! Чакаме изявление за тоалетната хартия в хотела.

Атанас Бюлбюлев : Българският родолюбец не харесва кино лентата (Борат 2), тъй като " хубавото момиче играе грозна циганка. Така ли показват България още веднъж?!? ".

Всъщност закачките из Facebook единствено демонстрират какъв брой ни стяга чепикът и сърцето, и какъв брой разнообразни могат да бъдат визиите ни за родолюбие.

Тодор Митров : На „ прима виста ” мога да предположа, че България е преди всичко по брой на концертмайстори по международните подиуми, съпоставено с популацията на страната. Ми, гордея се, бе!

Малин Цветашки : Глобални БЕЗРОДНИЦИ! Абе намерили са си нова татковина в чужбина, само че още ЧОПКАТ ТУК, даже не знаят смисъла на думата " родолюбец "! Хубаво е, че мухльовците са напуснали България, уповавам се еднопосочно! А неприятното е, че още МУЧАТ ТУК, некси отдалечено!

Хората във Facebook палят от половин оборот, само че за за жалост в множеството случаи – скачат един на различен, а не на тези, които в действителност задават подправен звук на песента – най-много политици и обществени фигури. Под стените на Facebook непрекъснато бляскат сабите и щитовете на пехотинците. Всеки пази своя версия за драмата на патриота.

Станимира К. : Хората в България дотолкоз са зажадняли за нещо, което да подхрани националното им самочувствие, че са подготвени да приветстват всеки триумф на българин в чужбина, даже да е със съмнителна стойност. Сиромах човек и на нова кръпка се радва.

Николай Марев : И дано някой ми каже, че не съм родолюбец, тъй като не поддържам „ нашия “! Патриотично не е да подкрепяш простака единствено, тъй като принадлежи към твоята нация! Абсолютна мутра, която на следващия ден ще те скъса от пердах на кръстовището! Не, това не е национализъм, това е покъртителна нецензурност... Този патрЕотизъм на безхаберие, незнание, неначетеност витае все по надълбоко из народопсихологията и става все по-симпатичен! Но в случай че желаеме да бъдем фактически нация на просветени, цивилизовани хора, би трябвало да изобличаваме простащината, арогантността, в случай че ще да се е завила с българското знаме и завързала с панделка на българския трибагреник!

Ивайло Зафиров : Винаги ме учудва това да се разисква всеки с български паспорт, който по някакъв метод си проправя пътя отвън страната. Това демонстрира какъв брой комплексирани сме, какъв брой ниско мнение имаме за себе си и какъв брой сме завистливи. Представете си, в случай че се окаже, че на Елън Мъск баба му е от Арбанаси, примерно. Една национална горделивост ще се надигне у всеки родолюбец, всички медии това ще дъвчат и няма да има маса, на която да не се разисква " нашето " момче... А се смеем на македонците.

Иля Комаревски : Патриотът не употребява патриотизма си, с цел да крещи на някого - на македонците, или на някое малцинство, или на по-малко нападателните от него. Нищо повече не си от никой от съседите си. Нито поради предишното, а още по-малко поради сегашното си.

Иван Бакалов : В село Челе де Булгария в Южна Италия поставихме български монумент на хан Алцек - петият наследник на хан Кубрат. Що за безумен национализъм!

Анна Димова : Това, което в никакъв случай няма да простя на нашите " патриотични " партии, е че си присвоиха думата " национализъм " и изцяло я изкормиха от смисъл - сдъвкаха я, изплюха я и я трансфораха в гротеска. Думата „ родолюбец “ към този момент звучи непристойно и " клето " - не можеш да я изречеш, без да бъдеш обвинен, че си нечленоразделен и запарен на пръжки селянин, татуиран олигофрен и кой знае за какво, персонално финансиран от Путин русофил.

Митко Новков : „ Синдромът Алеко “: колкото по-малко българин си, толкоз по-голям интелектуалец си. Двете дружно не вървят – или си едното, или другото. И в действителност може би тази е повода българските интелектуалци толкоз да се занимават с Бай Ганю – тъй като, бидейки българи, непрестанно се питат по какъв начин в това време може и да са интелектуалци, т.е. културни люде, дето си падат по „ Аида “, не по „ Зелен листец “. Загробил ни е Алеко с тази алтернатива, загробил ни е и ни е закопал.

Мартин Димитров : Вчера госпожа Фандъкова получи подарък: ръчно преписан романа " Под игото ". С преписването са се занимавали над 100 седмокласници... Този машинален дубликат е показан като " родолюбиво дело "... И тази показност, тази реплика на обич към родината ще бъде листото, с което те ще пробват да прикриват незнанието си и неспособността си да се осъществят в един комплициран свят. От нация с фантазии се превърнахме в нация, която преписва популярен, само че остарял разказ. По-празно от това, няма накъде.

Жозефина Иванова : Стихотворения, патетика, цветя, венци, знаменосци-отличници, настръхнали патриотично, благите, по бели ризки във февруарския мраз, портрети, висящи в кабинетите на прокурори, президенти, министър-председатели и други, френетични, само че лицемерни речи, изговорени съвсем със сълза в крайчеца на окото от политици, създали и правещи Левски неосъществим през днешния ден. Патетика за еднократна приложимост, от която нищо не произлиза. Убедена съм, че в случай че Левски можеше да види всичко това, щеше да се почувства неудобно.

Мария Касимова Моасе : И се чудим по какъв начин е допустимо да се бием в гърдите, че сме патриоти, да тръбим каква прелестна страна имаме (факт!), а в това време пищно да я цапаме. Как пък мОмците не вземат да съберат боклуците в родните си места? Как пък на тия родолюбци, дето пазят обичайното българско не-знам-си-какво, не им трепне под сърцата, като видят по какъв начин сме си намърляли горите, поляните и планините?! Как пък ти се отплесва ръката да си метнеш пластмасовото шише от прозореца на модифицираното возило и да си отминеш със самочувствието на правоприемник на велики ханове и хайдути?!

Ибрахим Карахасан Чънар : " Който не е православен, не е българин " - това не е национализъм, а фундаментализъм. " Ние сме първите европейци ", не е национализъм, то е незнание. " Циганите на Сатурн " изобщо не е национализъм, то е психически проблем. " За всичко са отговорни евреите " не е национализъм, то е храчене в един от дребното останали кладенци, от които можем да пием самочувствие. " Аман от турците! " не е национализъм, то е мързел. Турците не са отговорни, че българите не си вършат труда да отидат до урните. Българизъм не е да доказваш, че обичаш България, като мразиш други. Любов, потвърдена с ненавист. Няма такава обич.

Хубавото на сергията във Facebook е, че тя предлага всичко. Тук с изключение на съответно изложение на това, което патриотизмът НЕ би трябвало да бъде, има и явен инструктаж какво би трябвало да е.

Любо Узунов : Патриотизъм е да вдигнеш кенчето от тротоара и да го хвърлиш в кошчето. И да направиш забележка на патриота до теб да си събере фаса от земята.

Драгомира Митрова : Патриотизъм е да направиш по този начин, че децата ти да няма потребност да вървят в чужбина, тъй като ще им бъде добре в нашата си страна!

Светла Иванова : Патриотизъм е да си вършиш работата, не да развяваш кухи изречения из фейсбук. Родолюбието е да си гледаш работата професионално.

Евгени Кънев : Патриотизъм значи честност към народа, към жителите, а не към страната, както изискват тоталитарните идеологии. Нали си спомняте по какъв начин всички критици на комунизма бяха родоотстъпници, а действително бяха държаво-отстъпници.

Христо Иванов : Патриотизъм е, когато искаш истина в България. Патриотизъм е, когато искаш европейска България да бъде на равнището на цяла Европа във връзка с законността.

Хамид Имамски : Патриотизъм не е да се обвиеш със знамето или да пееш онлайн " Кой уши байряка... ", а да обединиш всички под националния байрак и да направиш по този начин, че да го заобича и най-различният - без значение от религия, генезис, политически пристрастия или убеждения. Просто е и не е невероятно!

Радослав Бимбалов : Патриотизмът е обич към родината в настоящо време, само число. Това значи да ти пука на кого си оставил България да я унищожава през днешния ден и на кого ще я оставиш на следващия ден. И още - да гледаш деца, щото нямаме. И да ги учиш на верен български. Да пазиш въздуха, дето дружно го дишаме и водата, дето дружно я пием. Да не се смиряваш с нецензурност и да се срамуваш от неначетеност. Патриотизъм е да обичаш мощно и да ти пука за България, но не онази на Аспарух, Симеон или Ботев. А твоята, днешна България. Опасното е, че крачката сред национализъм и позьорщина е ей толкоз дребна. И се прави елементарно.

Димитър Калбуров : Има известна доза национализъм в шерването на трибагреника, само че ето и няколко други потребни действия:

Да не паркирате един автомобил като за два, изключително пък на инвалидни места.

Да дадете преимущество на пешеходеца и да не му се сърдите, че не тича задоволително бързо.

Да се държите с петдесет килограмовия програмист, както бихте се държали със стокилограмовия боксьор.

Да не ходите на спектакъл, в случай че не ви се върви, тъй като има хиляди по-добри места да се приказва по телефона.

Да не надувате чалгата, даже да сте на равнищата, тъй като къртиците имат най-малките уши от всички животни, само че въпреки всичко чуват.

Да не посещавате жълти уеб сайтове, тъй като до момента в който най-четените публикации са „ Вижте с каква прашка се появи лицето Х “, никой в никакъв случай няма да заплаща за същински текстове.

Да си почистите след домашния любим, тъй като на никого не му е прелестно да настава акано.

Да оставяте оборудванията във фитнеса в подобен тип, като че ли вие ще ги ползвате по-късно. Освен в случай че у дома не си пикаете по седалката и стените. Тогава недейте.

Генерално и систематизирано, да не бъдете гъзове. Не е напълно комплицирана задача.

Накрая ми се желае да завърша с една персонална история, която качих преди време във Facebook. Помните ли оня мач на европейското по футбол през далечната 2004 година, когато Швеция накаканиза на България пет гола, а висшото провидение на викингите се споделяше Златан Ибрахимович? Тогава моят наследник беше на 12. И учеше в едно шарено учебно заведение в чужбина, цялостно с всевъзможни европейчета. И както си му е редът – около мачовете имаше доста агитки и борби по коридорите. Защото френчета, англичанчета, баварчета, скандинавчета – дал бе бог в това учебно заведение. А пък моят юноша беше като Петлешков – самичък, други няма. Та на другата заран след този мач, приключил 5:0, потегля той към учебното заведение - потегля като към Голгота, тъй като знае, че всеки който разбере, че е българин, ще му стопи лагерите от насмешки. Но тъкмо преди да затвори вратата след себе си, синът ми внезапно спря, върна се за нещо и след това видях по какъв начин замята със стиснати зъби трибагреното шалче - а с него и срама си, и обичта си към България. В подобен един ден на тъга и на срам, не се отметна от нея.

Ето това, благи сънародници, аз назовавам национализъм.

България през днешния ден не е това, което бих желала да бъде. Вкарали са ни го не с 5, а с 200, в случай че ме разбирате. Твърде доста станаха срутищата, чекмеджетата, сараите и шахтите. Твърде постоянно се опасявам - не толкоз от неуките и цинично самодоволни управници, колкото от нас самите - от концепциите на необразованите, заблудите на наивните, продажността на посредствените и отмъстителността на комплексираните. Но е родно място, какво да го правиш. Искаш, не искаш – отново милееш за него. Затова в случай че ме питат дей зората ме огряла първи път, ще кажа – там, където на инат на всички доказателства за противното, към момента имам вяра, че един ден ще се засрамим пред децата си. Ще запретнем ръкави, ще изринем гюбрето и почистим лицето и духа на тази хубава страна. Например, още през днешния ден – 3-ти март. Например след месец – на 4-ти април.

( Всички употребявани цитати са от обществени постове във Facebook, което ми разреши да ги включа в този текст. Моята признателност и почитание към всеки един от създателите им )