Усеща ли кучето страха ви?
Представете си обстановка, в която се разхождате най-лежерно в близкия парк. Спокойствието ви обаче е нарушено – крачки по-късно се озовавате лице в лице с пуснато на независимост куче, чийто притежател е заблеял взор някъде в пространството.
За тези със боязън от кучета това е мощно напрегната обстановка – те могат да реагират първосигнално, като се разкрещят, размахат открита наоколо пръчка отбранително или да се втурнат в под паника бяг. Животното, въпреки това, може да отвърне нападателно. Въпросът е – усеща ли кучето страха ви?
Отговорът е безапелационен – кучето надушва страха безусловно. Когато човек изпитва боязън или стрес, от тялото му се отделя характерен набор от миризми, чието обособяване е добре подкрепено от високите адреналинови равнища в кръвта. Неуловими за човешкия нос, само че лесни за идентифициране от носа на кучето, притежаващ 200 до 300 милиона обонятелни рецептора. Хомо сапиенс е дарен единствено с 6 милиона, въпреки това. Така че кучето разпознава страха ви.
Езикът на тялото ви също може да изиграе роля, когато кучето се пробва да разчете страстите ви. Говоренето на всеослушание, пелтеченето, дългото вторачване и неконтролирани абнормални придвижвания в пространството биват възприети от животното като опасност.
Спрямо предишния си опит, обаче, всяко куче е склонно да отговори друго на опасността. Трябва да знаем, че в природата опасност и боязън са преливащи едно в друго положения и естественият инстинкт на животното има огромна роля в отговора му дали да ви третира като зависещ или агресор. Освен боязън опашатите приятели са способни да усетят и страсти като благополучие или горест, само че експертите са единни, че на този стадий не може да ги усетят по същия метод като нас.
Няколко изследвания от Университета във Виена и Университета в Портсмут, Англия удостоверяват ненапълно съществуването на комплицирани прочувствени прояви като горделивост и ревнивост. Поставени по двойки, участващите в опита кучета са изкомандвани да слагат лапата си в ръцете на доброволец. Част от изпълнилите командата получили лакомство, другата не. След няколко опита втората група отказала да извършва трика, предполагайки поради злоба.
Въпреки това държанието не постоянно може да се асоциира с прочувствена реакция. Ако се скарате на животното си поради следващата пакост, може би ще забележите нещо като виновност в погледа и позицията на тялото му, само че вътрешно то не изпитва същата страст – по-скоро е в плахо очакване на наказването за дейностите си.
Въпросът остава – дали кучетата са доста положителни в декодиране на вътрешния свят и просто дават отговор огледално на страстите ни? Ако се усещаме зле, кучетата от време на време идват със избавителна прегръдка – само че допустимо ли е просто да се възползват от положението ни, с цел да бъдат галени за по-дълго време? Вероятно още дълго време питанката ще виси блестящо в пространството.
