Тъпо острие принудило Жилет да измисли самобръсначката
Предприемачът, измислил сменящите се ножчета, става милионер за две години " Не се поверявам на човек с мустаци ". С този мотив Рузвелт отказал да стане президент на компанията против 1 млн. $ заплата
На 15 ноември 1904 година едно откритие получава патент и обрича една специалност на забвение. На тази дата американецът Кинг Жилет патентова революционната си самобръсначка със сменяеми ножчета и прави персоналната хигиена и положителният външен тип на мощния пол достижими в домашни условия време.Кинг Кемп Жилет е роден на 5 януари 1855 година в щата Уисконсин, Съединени американски щати, в семейство на преселили се няколко века по-рано френски хугеноти. Работел като търговски сътрудник и продавал от капачки с винт за многократна приложимост до четки за зъби, сапуни и всякаква кинкалерия. " Една заран взех решение да се бръсна и видях, че бръсначът няма да стане по-остър, даже да го трия през целия ден на каиша. Реших, че би трябвало да направя нещо по въпроса. Идеята ме порази като гръм ", написа по-късно Жилет. Купил от железарията руло тънка стомана и го разрязал на 500 части. По това време към този момент имало няколко опита за основаването на безвредни самобръсначки, само че производството им не било на ниска цена.
От антични времена мощният пол се е старал да отстранява лицевото си окосмяване, като се смята, че първоночолно този " обред " е зародил по прагматимни аргументи - да не влизат брадата и мустаците в устата по време на хранене. По време на египетската цивилизация бръсненето се трансформирало в естетическа нужда. В каменната епоха се употребявали черупки от миди за издърпване на косъмчетата като с пинцета. Можем да си представим с какъв брой болежка е била съпровождана тази " епилация ". Следващата стъпка в развиването на бръснарската техника е кремъчният нож, който съгласно скалните рисунки бил заточван благодарение на вода. Но имал огромен минус - бързо се затъпявал и постепенно се заточвал. А и бръсненето с кремъчно острие оставяло рани и белези. През 4-3 хилядолетие прочие Хр. човечеството се научило да обработва металите и е основан бръснач от мед, който можел да се употребява дълго време и относително бързо да се заточва. Няколко хилядолетия по-късно в Скандинавия основават не просто бръснач, а цяло произведение на изкуството.
На на бронзовите остриета изобразявали митологически подиуми, а дръжките им били във формата на глава на животно - най-често кон. През първото хилядолетие прочие н. е. към този момент се правели бръсначи от желязо в дъгообразна форма. В разцвета на Римската империя по-заможните имали лични бръснари, а на елементарните жители се налагало ежедневно да посещават публичните бръснарници. След това развиването на приборите за бръснене на практика спряло до 1680 година, когато в британския град Шефийлд почнали да създават първите клинообразни бръсначи. Остриетата им били мощно заточени и всяко нехайство водело до пострадвания. През 1770 година френският бръснар и врач Жан-Жак Перет изобретил безвреден бръснач, като сложил върху острието двустранен дървен ограничител, тъй че дори при по-голям напън раните да не бъдат смъртоносни. През 1799 година в Германия се появява така наречен Friedlische Rasiermesser / " кротичък бръснач " /, който в огромна степен копирал решението на Перет.
По това време с изключение на Англия, популярност на първокласен производител получил и немският град Солинген. През 1847 година англичанинът Уилям Самуел Хенсън патентовал бръснача във типа, в който всички го познаваме - свързал острието и дръжката и обезпечил последващото прибиране на режещата част в ръкохватката. Друго изобретение било, че към режещата част прибавил гребенче, което да лимитира проникването на острието в дълбочина. През 1879 година французинът Франсоа Дюран патентовал бръснач с закрепено клиновидно острие и отбрана във формата на ролка. Но тази нова машинка не получила огромна известност, защото била много по-тежка. През 1880 година братята Ото и Фредерик Кампф подали поръчка за патент за самобръсначката " Star " - първата самобръсначка с Т-образна форма, само че с несменяемо острие, което трябвало периодичен да се заточва. Въпреки несъвършенствата самобръсначката става първият всеобщо създаван артикул, като за триумфа му огромна роля имала и относително търпимата цена. Но въпреки всичко по това време един $ не бил по джоба на всеки. 
Липсата на подобаваща стомана е най-големият проблем
Така през 1895 година в мозъка на Кинг Кемп Жилет се зародила концепцията за евтини сменящи се ножчета. Но от триумфа го деляли още съвсем 10 година, през които той усъвършенствал творението си, търсейки евтини материали за произвеждане и най-хубавата стомана за самите ножчета. Не по-малък проблем било намирането на начален капитал и вложители.Всъщност главният проблем пред Жилет не е приборът, а неналичието на нужната стомана, която трябвало да е едновременна и тънка, и гъвкава, и здрава. Където и да се обърнел за помощ, му отказвали с довода, че към момента няма създадена такава стомана. Не съумяват да му оказват помощ даже научните сътрудници от Масачузетския софтуерен институт. През 1901 година Жилет среща изобретателя Уилям Никерсън, който има нужната технология. Започва работа и Т-образният уред е патентован. Стоманата, създадена от Никерсън, също. Изобретателят пръска над 25 000 $ за усъвършенстването на самобръсначката за интервала от концепцията до патентоването й. Освен това събира още 5 000 $ от другари, с цел да започва производството.
На идната година се появява компанията American Safety Razor Company, която през 1903 година стартира серийно произвеждане. През първата година са продадени едвам 168 самобръсначки и 51 лезвиета, само че през идната година доближават 90 000 прибора и 123 000 ножчета. За две години Жилет става милионер с помощта на предприемчивия си гений - The Gillette Company стартира да продава самобръсначки под себестойността им и даже ги подарява, като прави ползвателите им подвластни да купуват ножчета. На кутийките на ножчетата е лицето на изобретателя Жилет и по този начин обликът му става прочут по целия свят. През 1911 година предлага на някогашния президент Теодор Рузвелт да стане президент на компанията против шеметната заплата от 1 милион $. Рузвелт язвително отклонява офертата: " Бих приел с наслада, само че, почтено казано, не се поверявам доста на човек, който прави самобръсначки, а пък е с мустаци ". През 1917 година държавното управление на Съединени американски щати му поръчва 3,5 млн. самобръсначки и 36 милиона лезвиета за бойците, воюващи в Първата международна война. Свикнали със самобръсначката, след демобилизирането си те стартират да ги търсят.Жилет умира през 1932 година преди всеобщото нахлуване на електрическата самобръсначка, патентована на 23.11.1923 година 
Полковник Шик се въодушевил от автоматизирания пълнител
През 1921 година американският полковник Якоб Шик, вдъхновен от пълнителите за стрелковото оръжие, си сложил за цел да изобрети автоматизиран пълнител за ножчета, тъй че ползвателят да няма прикосновение със самото острие. Опитът се оказал сполучлив, а името на полковника останало в историята с изобретената от него електрическа самобръсначка. Шик бил осенен от концепцията до момента в който се лекувал в болница, където липсвали условия за обичайното бръснене с ножче и крем. Според друга версия концепцията се родила по време на пребиваването на полковника в Аляска. Ниските температури понижавали чувствителността на кожата, топлата вода не била разполагаем и всекидневното бръснене било сложено под въпрос.
В интерес на истината, първият патент за електрическа самобръсначка е публикуван през 1898 година на строителния инженер Джон Франсис О`Рурк, само че до произвеждане не се стигнало. Шик взема патента единствено 19 година и 8 дни откакто Жилет патентова самобръсначката със сменяеми ножчета. Това обаче свидетелства, че не творението на Жилет е закъсняло (едва тогава металургията обезпечава стоманата), а че патентът на Шик е доста революционен и е в челото на вълната от електрификацията в бита. Шик основава лична компания и стартира да изобретява. Неговите първи опити не се увенчават с триумф, защото приборът би трябвало да се държи с две ръце за ръководство на мотора и режещата глава. Най-после през 1927 година е основана електробръсначката за изсъхнало бръснене.
Моделът се наричал " Schick 20 " и макар цената си от 25 $, имал нечуван триумф. Към средата на 1930-те години са продадени 1,5 млн. електрически самобръсначки. Конкуренти на Schick стават Remington Model E, Sunbeam Shavemaster, Arvin Consort, Braun Standard 50 и Rolls Razor Viceroy. През 30-те години на предишния век холандската компания " Philips " също се присъединила в надпревата за облаги при електрическите принадлежности за бръснене. В 1939 година Александър Хоровиц нараснал бръснещите ножове до три, а също и прорезите в защитната решетка на 48. В 1950 година германецът Макс Браун, създател на компанията " Braun ", основава напълно нова идея. В началото на 1950-те години акумулаторната батерия към този момент е вградена. През 1960 година Remington пуска на пазара самобръсначка, която работи и от батерия, и от мрежата, позволяваща зареждане на акумулатора.
На 15 ноември 1904 година едно откритие получава патент и обрича една специалност на забвение. На тази дата американецът Кинг Жилет патентова революционната си самобръсначка със сменяеми ножчета и прави персоналната хигиена и положителният външен тип на мощния пол достижими в домашни условия време.Кинг Кемп Жилет е роден на 5 януари 1855 година в щата Уисконсин, Съединени американски щати, в семейство на преселили се няколко века по-рано френски хугеноти. Работел като търговски сътрудник и продавал от капачки с винт за многократна приложимост до четки за зъби, сапуни и всякаква кинкалерия. " Една заран взех решение да се бръсна и видях, че бръсначът няма да стане по-остър, даже да го трия през целия ден на каиша. Реших, че би трябвало да направя нещо по въпроса. Идеята ме порази като гръм ", написа по-късно Жилет. Купил от железарията руло тънка стомана и го разрязал на 500 части. По това време към този момент имало няколко опита за основаването на безвредни самобръсначки, само че производството им не било на ниска цена.
От антични времена мощният пол се е старал да отстранява лицевото си окосмяване, като се смята, че първоночолно този " обред " е зародил по прагматимни аргументи - да не влизат брадата и мустаците в устата по време на хранене. По време на египетската цивилизация бръсненето се трансформирало в естетическа нужда. В каменната епоха се употребявали черупки от миди за издърпване на косъмчетата като с пинцета. Можем да си представим с какъв брой болежка е била съпровождана тази " епилация ". Следващата стъпка в развиването на бръснарската техника е кремъчният нож, който съгласно скалните рисунки бил заточван благодарение на вода. Но имал огромен минус - бързо се затъпявал и постепенно се заточвал. А и бръсненето с кремъчно острие оставяло рани и белези. През 4-3 хилядолетие прочие Хр. човечеството се научило да обработва металите и е основан бръснач от мед, който можел да се употребява дълго време и относително бързо да се заточва. Няколко хилядолетия по-късно в Скандинавия основават не просто бръснач, а цяло произведение на изкуството.
На на бронзовите остриета изобразявали митологически подиуми, а дръжките им били във формата на глава на животно - най-често кон. През първото хилядолетие прочие н. е. към този момент се правели бръсначи от желязо в дъгообразна форма. В разцвета на Римската империя по-заможните имали лични бръснари, а на елементарните жители се налагало ежедневно да посещават публичните бръснарници. След това развиването на приборите за бръснене на практика спряло до 1680 година, когато в британския град Шефийлд почнали да създават първите клинообразни бръсначи. Остриетата им били мощно заточени и всяко нехайство водело до пострадвания. През 1770 година френският бръснар и врач Жан-Жак Перет изобретил безвреден бръснач, като сложил върху острието двустранен дървен ограничител, тъй че дори при по-голям напън раните да не бъдат смъртоносни. През 1799 година в Германия се появява така наречен Friedlische Rasiermesser / " кротичък бръснач " /, който в огромна степен копирал решението на Перет.
По това време с изключение на Англия, популярност на първокласен производител получил и немският град Солинген. През 1847 година англичанинът Уилям Самуел Хенсън патентовал бръснача във типа, в който всички го познаваме - свързал острието и дръжката и обезпечил последващото прибиране на режещата част в ръкохватката. Друго изобретение било, че към режещата част прибавил гребенче, което да лимитира проникването на острието в дълбочина. През 1879 година французинът Франсоа Дюран патентовал бръснач с закрепено клиновидно острие и отбрана във формата на ролка. Но тази нова машинка не получила огромна известност, защото била много по-тежка. През 1880 година братята Ото и Фредерик Кампф подали поръчка за патент за самобръсначката " Star " - първата самобръсначка с Т-образна форма, само че с несменяемо острие, което трябвало периодичен да се заточва. Въпреки несъвършенствата самобръсначката става първият всеобщо създаван артикул, като за триумфа му огромна роля имала и относително търпимата цена. Но въпреки всичко по това време един $ не бил по джоба на всеки. Липсата на подобаваща стомана е най-големият проблем
Така през 1895 година в мозъка на Кинг Кемп Жилет се зародила концепцията за евтини сменящи се ножчета. Но от триумфа го деляли още съвсем 10 година, през които той усъвършенствал творението си, търсейки евтини материали за произвеждане и най-хубавата стомана за самите ножчета. Не по-малък проблем било намирането на начален капитал и вложители.Всъщност главният проблем пред Жилет не е приборът, а неналичието на нужната стомана, която трябвало да е едновременна и тънка, и гъвкава, и здрава. Където и да се обърнел за помощ, му отказвали с довода, че към момента няма създадена такава стомана. Не съумяват да му оказват помощ даже научните сътрудници от Масачузетския софтуерен институт. През 1901 година Жилет среща изобретателя Уилям Никерсън, който има нужната технология. Започва работа и Т-образният уред е патентован. Стоманата, създадена от Никерсън, също. Изобретателят пръска над 25 000 $ за усъвършенстването на самобръсначката за интервала от концепцията до патентоването й. Освен това събира още 5 000 $ от другари, с цел да започва производството.
На идната година се появява компанията American Safety Razor Company, която през 1903 година стартира серийно произвеждане. През първата година са продадени едвам 168 самобръсначки и 51 лезвиета, само че през идната година доближават 90 000 прибора и 123 000 ножчета. За две години Жилет става милионер с помощта на предприемчивия си гений - The Gillette Company стартира да продава самобръсначки под себестойността им и даже ги подарява, като прави ползвателите им подвластни да купуват ножчета. На кутийките на ножчетата е лицето на изобретателя Жилет и по този начин обликът му става прочут по целия свят. През 1911 година предлага на някогашния президент Теодор Рузвелт да стане президент на компанията против шеметната заплата от 1 милион $. Рузвелт язвително отклонява офертата: " Бих приел с наслада, само че, почтено казано, не се поверявам доста на човек, който прави самобръсначки, а пък е с мустаци ". През 1917 година държавното управление на Съединени американски щати му поръчва 3,5 млн. самобръсначки и 36 милиона лезвиета за бойците, воюващи в Първата международна война. Свикнали със самобръсначката, след демобилизирането си те стартират да ги търсят.Жилет умира през 1932 година преди всеобщото нахлуване на електрическата самобръсначка, патентована на 23.11.1923 година Полковник Шик се въодушевил от автоматизирания пълнител
През 1921 година американският полковник Якоб Шик, вдъхновен от пълнителите за стрелковото оръжие, си сложил за цел да изобрети автоматизиран пълнител за ножчета, тъй че ползвателят да няма прикосновение със самото острие. Опитът се оказал сполучлив, а името на полковника останало в историята с изобретената от него електрическа самобръсначка. Шик бил осенен от концепцията до момента в който се лекувал в болница, където липсвали условия за обичайното бръснене с ножче и крем. Според друга версия концепцията се родила по време на пребиваването на полковника в Аляска. Ниските температури понижавали чувствителността на кожата, топлата вода не била разполагаем и всекидневното бръснене било сложено под въпрос.
В интерес на истината, първият патент за електрическа самобръсначка е публикуван през 1898 година на строителния инженер Джон Франсис О`Рурк, само че до произвеждане не се стигнало. Шик взема патента единствено 19 година и 8 дни откакто Жилет патентова самобръсначката със сменяеми ножчета. Това обаче свидетелства, че не творението на Жилет е закъсняло (едва тогава металургията обезпечава стоманата), а че патентът на Шик е доста революционен и е в челото на вълната от електрификацията в бита. Шик основава лична компания и стартира да изобретява. Неговите първи опити не се увенчават с триумф, защото приборът би трябвало да се държи с две ръце за ръководство на мотора и режещата глава. Най-после през 1927 година е основана електробръсначката за изсъхнало бръснене. Моделът се наричал " Schick 20 " и макар цената си от 25 $, имал нечуван триумф. Към средата на 1930-те години са продадени 1,5 млн. електрически самобръсначки. Конкуренти на Schick стават Remington Model E, Sunbeam Shavemaster, Arvin Consort, Braun Standard 50 и Rolls Razor Viceroy. През 30-те години на предишния век холандската компания " Philips " също се присъединила в надпревата за облаги при електрическите принадлежности за бръснене. В 1939 година Александър Хоровиц нараснал бръснещите ножове до три, а също и прорезите в защитната решетка на 48. В 1950 година германецът Макс Браун, създател на компанията " Braun ", основава напълно нова идея. В началото на 1950-те години акумулаторната батерия към този момент е вградена. През 1960 година Remington пуска на пазара самобръсначка, която работи и от батерия, и от мрежата, позволяваща зареждане на акумулатора.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ