Предпочетохме да живеем в демократичната клетка, наречена Фейсбук. Някой си

Предпочетохме да живеем в демократичната клетка, наречена Facebook. Някой си зукърбърг решил да си отглежда такива човешки типове, които да изживяват всичко през клетката му. Ако не сте виждали персонално, направете опит да видите по какъв начин наподобяват кокошките, отглеждани в касетъчни ферми, по какъв начин и с какво ги хранят и не на последно място - по какъв начин им падат главите.
Може да извършите някакви асоциации със себе си. Не изключвам и мен самия от това число, умерено! Вече разбрах, че би трябвало да наподобявам като всички. Поне външно.
Дахер Ламот: Реално Facebook и Туитър нямат конкуренция, само че отговорни сме и ние
" Решението е конкуренция. Състезанието. Демокрацията е нищо друго, с изключение на платформа, която би трябвало да подсигурява лоялна конкуренция....
Та..., прекарах рождения си ден в кланицата на зукърбърговата плантация, където " арестуват " непослушните кокошки, дръзнали да се вършат на петли. Нищо не сте пропуснали за рождения ми ден, тъй като единствено прибавих още една година към своето земно престояване, само че остарях с цели 30 години.
Всеки от нас прибавя по една година към възрастта си, само че остаряваме по друг метод. Ако вземете мен за образец, аз към този момент съм на 1530 години, като отчетете въпреки всичко, че на всяка минала години ми се прибавят още 30 години - стъпка на остаряване. И още 100 - стъпка на помъдряване, израстване и овластяване.
Станах толкоз всемъдър, че към този момент няма с кого да си приказвам на тази планета. Добрата вест е, че отново тоя зукърбъргър е помислил и по тази причина се е присъединил с едни милиарди, с цел да ни води на Марс и там да срещна по-висш от земния разсъдък, който еволюира за хиляди години и все стига до клетката. Златната клетка - нашето минало и настояще! А бъдещето!?
Моето го виждам като едно време - по реки, планини и морета. Безгрижно.