Предлаганите промени в Закона за съдебната власт ще бъдат представени

Предлаганите промени в Закона за правосъдната власт ще бъдат показани в идващите дни. Това оповестява в изявление за Българска телеграфна агенция министърът на правораздаването Надежда Йорданова. Тя взе участие в днешното чуване в Европейския парламент в Брюксел на премиера Кирил Петков и основния прокурор Иван Гешев по въпросите с върховенството на закона в нашата страна.

Министър Йорданова дефинира като мотив за безпокойствие това, че Европейската прокуратура още веднъж отхвърли български претендент. По нейните думи днешното чуване в Екологичен потенциал е поддръжка за новите български управляващи.

Ето и цялостният текст на изявлението:

Въпрос: С какво бе потребно за България днешното чуване в Екологичен потенциал?

Днешното съвещание беше следващата поддръжка от страна на европейските депутати за напъните на българското общество да се откри господство на правото и да имаме по-свободни медии. Бяхме посрещнати с сложни въпроси за разнообразни аспекти от правосъдната система, активността на прокуратурата, свободата на медиите, отбрана на правата на хората в България.

Всеки от тях беше значим въпрос, това е тласък по отношение на държавното управление, по отношение на страната, най-сетне да реши всеки един от наболелите въпроси. Новото държавно управление е твърдо решено да работи срещу корупцията, най-накрая да се реши този проблем в обществото, да работи по този начин, че прокуратурата да бъде отчетна, да няма обстановка, в която основният прокурор да споделя " Над мен е единствено Господ ", съдиите да са самостоятелни, а публицистите да могат да упражняват своята специалност умерено, свободно, обаче като има гаранции против подправените вести. Това са все значими въпроси. Това, че водим открит спор, е добре за цялата страна - както кара нашите институции да работят, по този начин завоюва доверие и разговор с европейските ни сътрудници. Това е доста значимо, с цел да вървим напред.

Въпрос: Оставката на основния прокурор Иван Гешев задоволителна ли е, с цел да има осезаема за обществото смяна в българското правосъдие?

Проблемът със статута на основния прокурор е институционален. Той не се състои единствено в съответната персона. Виждаме, видяно исторически обратно, че с поредност от основни прокурори рано или късно се стига до обстановка, в която основният прокурор стопира да работи съгласно закона, нарушава поредност от етични стандарти на магистратите, и няма ефикасен механизъм, който да ревизира това и да управлява тези дейности. Има доста тежки случаи, да си напомним делото " Колеви ", решението на Европейския съд по правата на индивида от 2009 година, където се открива, че в България на процедура липсва ефикасен механизъм за следствие тогава, когато има подозрения, че основният прокурор е направил закононарушение.

Безспорно тези проблеми не могат да бъдат решени с оставката на една персона, не може да бъде решен и казусът с това, че основният прокурор има власт надолу по йерархията по отношение на активността на всеки един от прокурорите. Това е институционален проблем и би трябвало да го решим с изменение на настоящото законодателство - несъмнено. От друга страна, оставката на основния прокурор е значима, тъй като станахме очевидци на поредност от дейности от негова страна, които слагат под въпрос спазването на етичните правила и на закона. Още един огромен проблем - целенасочените му дейности за отместване на фокуса на дебата по отношение на действителните проблеми. Само преди дни имаше конференция на неговите заместници, които твърдяха, че нуждата от въвеждане на ефикасен надзор върху активността на основния прокурор било небивалица на служебното държавно управление и Европейската комисия в никакъв случай не го е поставяла, което не е по този начин.

Въпрос: Оценката Ви за предлагането на Съюза на съдиите Висш съдебен съвет да бъде променен в два независими органа?

Това е един от обсъжданите вероятни разновидности, това е отдавнашна концепция. Стандартът, който са основали нашите сътрудници от Съвета на Европа, Венецианската комисия, споделя, че кариерното израстване и кариерното съществуване на съдиите би трябвало да се взема решение от гилдия, в която болшинство имат съдиите, определени от съдии. Този стандарт би трябвало да реализираме, това сега не е по този начин в България. Дали ще бъдат изцяло отделени двете колегии и Висш съдебен съвет да остане единствено със съдиите, дали за прокурорите ще бъде открита друга формула на ръководство - това е спор, който ще се развие в границите на идния парламентарен спор.

Въпрос: Какво можете да кажете против упреците, че измененията в правораздаването, които предстоят, се приготвят " на мрачно ", от " незнайни причинители "? В какви периоди да чакаме законопроектите?

По Конституция и по закон е ясно кой приготвя законопроектите - това е изпълнителната власт в лицето на държавното управление, или народните представители. Има доста ясна процедура по какъв начин се слагат на публично разискване.

За промените на Закона за правосъдната власт, във връзка със закриването на профилираните съдилища и прокуратури - в Министерството на правораздаването законопроектът е приключен. Той надгради законопроекта, който беше признат на първо четене в 46-то Народно заседание. В момента приготвяме съпътстващите документи, които изисква Законът за нормативните актове, и ще бъде подложен на публично разискване в идващите дни. Не виждам за каква работа " на мрачно " става въпрос, в случай, че ще минем през процедурата на публично разискване и всяка институция ще може да изрази своите мнения, и ще бъдем задължени да ги обсъдим и разясняваме.

Въпрос: Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет приключи през вчерашния ден процедурата за асортимент на европейски делегирани прокурори, откакто Европейската прокуратура върна още един български претендент. Как разчитате този знак?

Разчитам го с паника. За следващ път прокурорската гилдия се появи неспособна да излъчи наш представител, тъй като той не е единствено представител на прокуратурата, а на България и българското общество, в една доста значима институция - Европейската прокуратура. Ако при първите несполучливи опити можехме да чуем причини, че е нова процедура, неумелост, нужда от запознаване с разпоредбите и стандартите по-задълбочено, в този момент - няколко процедури по-късно - тези причини са неприложими. Много са ясни критериите, на които би трябвало да дават отговор хората, които предлагаме за европейски делегирани прокурори. Няколко пъти се постановяваше със позор да посрещаме новината, че те са отхвърлени. Да повтаряш толкоз пъти една и съща неточност, не може да е нищо друго, с изключение на мотив за безпокойствие. Много съществено би трябвало да се намерения какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати.