Алфа Рисърч: Води се тежка борба за второто място на вота
Предизборната акция към този момент е консолидирала твърдите симпатизанти на главните политически сили и това дефинира електоралните им позиции в навечерието на вота, открива ново представително изследване на организация Алфа Рисърч, написа "24 часа ".
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24,1% от твърдо решилите да гласоподават, като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надвива леко над тази за социалистите (16,0%). Изходът от тази борба ще се реши освен от опцията на двете партии да активизират симпатизантите си, само че и от ситуативни фактори. Влошаване на Ковид обстановката и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на „ Продължаваме промяната “. Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху „ Продължаваме промяната “.
„ Демократична България “, „ ИТН “ и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно Събрание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
Обявяването на плана „ Продължаваме промяната “ нанесе електорални вреди на всички протестни партии. След първичния отлив на симпатизанти, „ Демократична България “ съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10,2% от твърдо решилите да гласоподават.
„ ИТН “ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9,9% поддръжка.
Движение за права и свободи, макар дейната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си (към момента тя е към 65% при всекидневно ниво над 85% в предходни избори). Това носи 9,8% за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание. „ Възраждане “ с 3,8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и „ Изправи се БГ! Ние идваме! “. Коалицията към Мая Манолова, която също търпи загуби от „ Продължаваме промяната “, усилва леко поддръжката си и с 3,6% също остава покрай изборния предел.
Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се обрисува още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните. Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент. В началото на акцията, както всекидневно, мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални настройки за президентския избор
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46,4%), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният възторг към този избор, който мъчно ще надскочи нужната интензивност от 50% за привършване на изборите в един тур. От друга страна, възходящото в последните седмици отчаяние от дейностите на служебното държавно управление (особено по здравната рецесия, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Р. Радев са последователите на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “. Сред по-широката външна страна, която ще е доста значима за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е сред Радев и Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28,3%, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове.
Мустафа Карадайъ (8,8%) и Лозан Панов (6,9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3,2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24,1% от твърдо решилите да гласоподават, като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надвива леко над тази за социалистите (16,0%). Изходът от тази борба ще се реши освен от опцията на двете партии да активизират симпатизантите си, само че и от ситуативни фактори. Влошаване на Ковид обстановката и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на „ Продължаваме промяната “. Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху „ Продължаваме промяната “.
„ Демократична България “, „ ИТН “ и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно Събрание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
Обявяването на плана „ Продължаваме промяната “ нанесе електорални вреди на всички протестни партии. След първичния отлив на симпатизанти, „ Демократична България “ съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10,2% от твърдо решилите да гласоподават.
„ ИТН “ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9,9% поддръжка.
Движение за права и свободи, макар дейната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си (към момента тя е към 65% при всекидневно ниво над 85% в предходни избори). Това носи 9,8% за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание. „ Възраждане “ с 3,8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и „ Изправи се БГ! Ние идваме! “. Коалицията към Мая Манолова, която също търпи загуби от „ Продължаваме промяната “, усилва леко поддръжката си и с 3,6% също остава покрай изборния предел.
Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се обрисува още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните. Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент. В началото на акцията, както всекидневно, мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални настройки за президентския избор
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46,4%), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният възторг към този избор, който мъчно ще надскочи нужната интензивност от 50% за привършване на изборите в един тур. От друга страна, възходящото в последните седмици отчаяние от дейностите на служебното държавно управление (особено по здравната рецесия, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Р. Радев са последователите на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “. Сред по-широката външна страна, която ще е доста значима за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е сред Радев и Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28,3%, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове.
Мустафа Карадайъ (8,8%) и Лозан Панов (6,9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3,2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ