Индийски чай
Преди идването на англичаните в Индия локалните не били фенове на чая. Чаят дошъл в Индия от Китай. Това бил червен чай, само че откакто бил посаден на индийска земя, той имал различен усет и бил по-силен от китайския.
Англичаните бързо стартирали всеобщото произвеждане на чая асам, чиято диворастяща индийска вариация била открита през 1823 година от майор Робър Брус и брат му Чарлз.
Индийците, които обичат сладкото, почнали да прибавят в чая захар, мляко, мента, джинджифил, индийско орехче и други сладкарски подправки.
В началото чай пиели единствено тези индийци, които били свързани в работата си с колониалните управляващи. За другите чаят бил нечистата напитка на чуждоземците.
Индия е поликултурна страна, защото граничи с ислямския свят, с Китай и е попила детайли от западната просвета посредством английските колонии. В античната ведическа кухня не се употребява чай.
Но точно ведическите предписания са употребявани, с цел да се стигне до запарването на чая с подправки и потреблението му с плодове и разнообразни ядки.
Индийският метод на пиянство на чай подразбира пиянство на черен чай, десетина пъти по-силен от това, с което са привикнали европейците, като в него се прибавят захар и мляко.
Чаят не се употребява с главното ястие, то е напълно обособена гала, обвързвана с храненето и напитките. Чисто индийски е чаят масала. С него завършва храненето.
В Индия от дълги години се пие чай с лед, лимон и захар. В охладения черен чай се прибавя захар и нарязан на кръгчета лимон, прибавя се лед. Този чай се пие на дребни глътки.
В някои региони на Индия чаят не се запарва, а се вари във вряща вода, в него се прибавя биволско прясно мляко и се пие със захар, откакто се прецеди.
