Защо Оумуамуа може и да е извънземен космически кораб?
Преди пет години един доста чудноват обект прави доста необичайно пътешестване през Слънчевата система. Блестящ, червеникав на цвят, издължен, някъде сред 300 и 3000 фута дължина и движещ се с насълзяващите окото 26 км в секунда, обектът се приближи в нашата система и мина около Слънцето.
Когато канадският астроном Робърт Уерик за първи път видя нещото в проучване с телескоп през октомври 2017 година, то към този момент беше на път да напусне нашата система. Астрономите бяха комплицирани от този обект, който те нарекоха Оумуамуа . Това на хавайски значи „ скаут “. Никой не знаеше сигурно какво е Омуамуа или какво не е.
Само един водещ академик беше подготвен да каже това, което другите може би единствено са си мислили. „ Скоростта, курсът и формата на Оумумуа са вероятни признаци, че това е извънземен транспортен съд, съгласно Ави Льоб, физик от Харвард. „ Възможността за неестествен генезис на Оумуамуа би трябвало да бъде прегледана “, написа Льоб в характерно изследване от 2021 година
Позицията на Льоб – че би трябвало най-малко да приемем опцията Оумуамуа да е галактически транспортен съд и да проучим съответното нещо – е меко казано спорна. Сега китайски екип се пробва да унищожи една основна част от аргумента на Льоб: в случай че Оумуамуа е извънземен транспортен съд, той може да бъде задвижван от супер фино светлинно платно, което улавя частици от звезди.
Няма признаци на корабоплаване в оскъдните данни, които имаме за Оумуамуа, твърди китайският екип в личното си рецензирано изследване, което беше признато за издание в списание Astronomy and Astrophysics и се появи онлайн в сряда. „ Стигаме до заключението, че опцията „ Оумуамуа да е светлинно платно е извънредно малко евентуална “, сподели Шанфей Лиу, астроном от университета Сун Ятсен в Джухай, Китай, пред The Daily Beast.
От единствено себе си би трябвало да се схваща, че Льоб не е склонен. „ Има няколко момента, които създателите са пренебрегнали “, споделя Льоб пред The Daily Beast. Аргументът на Шанфей и сътрудниците му се свежда до следното: Светлинните платна, които улавят фотони по метода, по който платната на корабите улавят вятъра и са все по-популярен метод за задвижване на галактически кораби, които построяваме тук на Земята, нормално са огромни квадратни неща, които отразяват доста светлина или доста малко светлина. Всичко зависи от ъгъла към наблюдаващия, както и до каква степен се върти корабът, към който са прикрепени.
„ Оумуамуа минава през слънчевата система, като трябваше да е в действителност блестящо забележим в някои точки – и съвсем незабележим в други. И до момента в който „ Оумуамуа в действителност стана по-ярък и по-тъмен от наша позиция по време на странното си пътешестване, той не стана задоволително ослепителен “, споделя Шанфей. „ Ако беше светлинно платно, вариацията на яркостта трябваше да е доста по-голяма. “
Но има друго пояснение за „ относителната мрачевина на Оумуамуа “, сподели Льоб – и това е формата на допустимо платно. Китайските учени допускат, че в случай че Оумуамуа беше транспортен съд с леки платна, той щеше да има плоско платно. Плоско платно би отразявало повече светлина в най-ярките си моменти, в сравнение с, да речем, вдлъбнато платно. Но платното „ не е належащо да е плоско “, изясни Льоб.
Той уточни, че работи с Breakthrough Initiative, теоретичен стартъп, учреден от руско-израелския милиардер Юрий Борисович, върху светлинни платна с форма на чадър като част от плана за галактическа сонда Starshot на самодейността. Целият спор по отношение на формата на вероятното платно в действителност може да е противоречив.
„ Оумуамуа може да бъде галактически транспортен съд „ в други форми “, призна Шанфей. С други думи, може въобще да няма платно – и вместо това може да разчита на някакъв различен тип система за задвижване. Една сериозна неточност, която ловците на извънземни не престават да вършат – астрономите нормално имат вяра, че Оумуамуа – в случай че приемем, че е галактически транспортен съд – би имал светлинно платно, тъй като, съгласно нашия личен опит, платното е най-хубавият метод корабът да натрупа огромна скорост, до момента в който се натрупват от ден на ден и повече фотони. Няма доста други технологии, за които знаем, че биха могли елементарно да обяснят „ бързото движение на Оумуамуа в нашата система. Но в никакъв случай не е безвредно да приемем, че извънземните ще възприемат същия метод към дизайна на галактически кораби, както ние.
„ Шансовете извънземни цивилизации да имат доста по-напреднали технологии от нас са много евентуални “, споделя Дейвид Шпехт, астрономически откривател в Университета на Манчестър, пред The Daily Beast. Ако Оумуамуа е извънземен транспортен съд и няма платно, към момента има два казуса. Такъв, който подкопава догатките на Льоб. И още един, който подкопава възгледите на китайския екип. Проблемът за Льоб е, че нашите наблюдения на бързия обект ясно демонстрираха нещо, отразяващо слънчевата светлина под странни ъгли по време на пътуването му около слънцето. Ако
Оумуамуа е транспортен съд, само че това отразяващо нещо не е платно, какво тъкмо е то?
Льоб има доктрина: може би „ Оумуамуа е бил развален. Отразяващото нещо „ може въобще да не е платно, а просто лекомислен пласт, раздран от по-голям обект “. Проблемът за Шанфей и неговите сътрудници е да обяснят по какъв начин Оумуамуа е вдигнал такава висока скорост, в случай че няма платно – и в действителност не е вероятен извънземен транспортен съд от какъвто и да е тип. Китайците, сходно на Льоб, имат теории. Може би „ Оумуамуа, каквото и да е, изпуска газ, пораждащ скорост, както вършат някои комети. „ Вярваме, че това може да се изясни с някои естествени феномени “, написа екипът на Шанфей.
Тъй като мистерията към Оумуамуа се задълбочава и от ден на ден учени се намесват, има най-малко две неща, за които всички са съгласни. От една страна, нямаме задоволително данни, с цел да кажем сигурно какво е Оумуамуа. Освен това би трябвало да сме подготвени – с повече телескопи, по-добри математически модели и може би даже специфични галактически сонди – идващия път, когато нещо като Оумуамуа се появи в Слънчевата система. Надяваме се, че тогава можем да кажем сигурно дали обектът има платно, което го прави (почти сигурно) извънземен транспортен съд. „ С помощта на голямо количество извънредно точни данни от наблюдения в бъдеще “, пишат Шанфей и сътрудниците му, „ ще можем да идентифицираме светлинното платно. “
