Откриха кратера на метеор сблъскал се със Земята преди 790 000 години
Преди към 790 000 години метеор удря Земята с такава мощ, че детонацията покрива към 10% от планетата с блестящи черни парчета от скали и прахуляк. Известни като тектити, тези стъклени петна от разтопена земна канара се разпръскват от Индокитай до източна Антарктида и от Индийския океан до западната част на Тихия океан. Повече от един век учените търсят доказателства за този удар. Досега обаче, местоположението на кратера провокиран от удара, оставаше незнайно.
Сега геохимичният разбор и показанията за местна гравитация споделят на откривателите, че кратерът лежи в южен Лаос на платото Болавен. Въздействието от античния удар е било прикрито под поле на охладена вулканична лава, обхващащо близо 5000 квадратни километра, оповестяват учените в ново изследване.
Когато метеор удари Земята, земните скали на мястото на удара могат да се втечнят от мощната топлота и по-късно да се охладят в стъклени тектити. Учените могат да прегледат изобилието и местонахождението на тектитите, с цел да оказват помощ за намирането на мястото на удара, даже в случай че истинският кратер е ерозиран или прикрит, пишат създателите на проучването.
Смята се, че силата на удара е основала кратер с дълбочина 100 метра, съгласно изследването. Тектитите от удара са били най-големите и най-изобилните в източната част на централен Индокитай, само че защото тектитите са толкоз необятно публикувани, предходните оценки за размера на кратера варираха от диаметър от 15 до 300 км и точната му позиция оставаше несигурна, макар че учените прекараха десетилетия в търсене.
За новото проучване учените проучват няколко обещаващи претенденти за кратери в Южен Китай, Северна Камбоджа и централен Лаос, само че скоро отхвърлят тези места. Във всички случаи обвинените характерности на кратер се оказват доста по-стари и вместо това са разпознати като ерозия в скали, датиращи от мезозойската епоха – преди към 252 милиона години до към 66 милиона години.
На платото Болавен в Лаос учените откриват места, където полетата на вулканична лава имат скрити признаци на по-старо метеорно влияние. В район, който откривателите дефинират като евентуално място на кратера, множеството от потоците от лава също са били в верния възрастов диапазон: сред 51 000 и 780 000 години.
Авторите на проучването надникват под повърхността на лавата, като вършат гравитационни показания на повече от 400 точки. Получената от тях гравитационна карта сподели една област „ от необикновен интерес “, подземна зона с гравитационна особеност, по-малко плътна от вулканичната канара, която я заобикаля. Техните измервания загатват за елиптичен, „ продълговат кратер “ с дълбочина към 100 м, широчина към 20 км и дължина 17 км, съгласно изследването.
Заедно всички тези улики подсказват, че „ тази плътна купчина вулканични скали в действителност погребва мястото на удара “, са уверени учените.
