Преди около 3600 години в Егейско море е имало мащабна

Преди към 3600 години в Егейско море е имало огромна злополука, породена от изригване на вулкан на остров Тера (днешен Санторин). Учените правят оценка силата на това изригване на 7 бала от 8 вероятни по скалата на вулканичната интензивност. Учените го назовават най-голямото вулканично изригване в човешката история. Преди няколко години учените откриха доказателства, че мощната детонация е провокирала гигантско цунами, което е умъртвило десетки хиляди хора. Учените смятат, че това събитие се е запазило в груповата памет в продължение на хиляди години и е намерило отражение в алегорията на Платон за потъналия град Атлантида, както и в библейските разкази. Информацията е на изданието National Geographic.

Акротири – античният град, опустошен от вулкан

Древният минойски град Акротири постоянно е сравняван с римския Помпей. Да напомним, че минойската просвета е била съсредоточена на остров Крит (близо до Санторини). Това е била богата морска страна, която се е занимавала с рандеман на мед и търговия. За това свидетелстват богатите погребения на локалния хайлайф, както и редица други обстоятелства.

Град Акротири е бил ситуиран на вулканичния остров Санторини. По време на изригването той е бил изцяло опустошен. Продуктите от изригването обхванали освен Санторини, само че и всички околни острови в радиус от 200 километра. По този метод античните здания на острова и цялото им наличие са били добре непокътнати.

Доказателства за тази злополука са открити за първи път през 40-те години на предишния век. По това време шведска научна експедиция, която изследва седиментите на морското дъно в източната част на Средиземно море, открива пластове вулканична пепел. В хода на последвалите проучвания излиза наяве, че седиментите са свързани с изригване на вулкан на остров Санторини, което е станало към 1450 години преди новата епоха.

Разкопките на самия град Акротири стартират през 60-те години на предишния век. Находката наподобява на Помпей, само че за разлика от римския град, в Акротири археолозите не откриват човешки остатъци. Освен това не са открити и никакви скъпи движимости. Изследователите съумели да намерят единствено един златен предмет.

Може да се направи изводът, че изригването на вулкана не е изненадало жителите на острова. Най-вероятно те са имали време да се изтеглят, като са взели със себе си всичките си полезности. Вероятно преди изригването е имало земетресение, което е принудило хората да изоставен острова.

Съществува обаче и друга версия, съгласно която телата са били изгорени от горещите газове. Възможно е също по този начин хората да са починали в морето или да са били заровени в всеобщи гробове, които към момента не са открити.

Изригването на вулкана Тера провокира гигантско цунами

Разбира се, няма информация от очевидци на злополуката. Затова учените отдавна учат следите от събитието, с цел да дефинират мащаба и последствията му, както и въздействието, което е оказало върху живота в Средиземноморието и изключително върху минойската просвета. Тя стартира да запада почти по същото време, когато е изригнал вулканът.

Следи от изригването на Тера са открити в разнообразни елементи на света. По-конкретно, през 1994 година е открита пепел върху ледените покривки на Гренландия, както се оповестява в пресата, както и в някои скупчвания на калифорнийски иглолистни дървета, съгласно изследване на откриватели от Университета в Аризона. Следи от цунамито, последвало изригването на Тера бяха открити едвам преди няколко години по време на археологическите разкопки на античния град Чешме-Багларараси (Çeşme-Baglararasi), ситуиран в известния курортен град Чешме на егейското крайбрежие на Турция.

Като цяло следите от антично цунами са доста редки за археолозите. В Чешме обаче учените съумяват да открият срутени стени, пластове пепел, купчини керамика, кости и морски раковини. Морските раковини са били безусловно забити в стените на постройките. Всичко това е неопровержимо доказателство за мощно цунами, което съответствува с изригването на Тера, оповестяват откривателите в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Също по този начин при разкопките учените откриват доказателства, че откакто водите са се отдръпнали, оживелите са се пробвали да погребат жертвите на цунамито. Те са изкопали всеобщи гробове за тях, може би с цел да избегнат епидемиите. Точният брой на жертвите не е прочут, само че евентуално става дума за хиляди.

Изследователите също по този начин откриват, че четири талази цунами са блъснали античния град в границите на единствено няколко дни или седмици. Това може да подскаже, че изригването на Тера може да е имало четири етапи.

Изригването на вулкана Кракатау удостоверява версията за цунами

Учените съпоставят изригването на вулкана Тера с изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през 1883 година Това събитие е добре проучено и дава визия какви биха могли да бъдат следствията от изригването на Тера.

Кракатау безусловно изтрива от лицето на земята десетки общности по крайбрежието на Ява и Суматра. Те са заровени под пласт пепел и пемза и са залети от цунами. По данни на очевидци тътенът от детонацията е бил чут на хиляди километри от вулкана. В села, намиращи се на 150 километра, вратите безусловно са били изтръгнати от пантите от ударната вълна, а от нивите от небето са падали нагорещени до алено камъни. Самият остров Кракатау съвсем изцяло изчезва под водата.

Дали легендата за Атлантида е зародила вследствие на гигантско цунами?

Навярно всеки е чувал легендата за Атлантида, само че множеството учени са съгласни, че тя е мит. Но е изцяло допустимо тя да не се основава на нищо. Изригването на Тера би могло да е в основата на тази легенда, както и библейският роман за 10-те чуми на Египет.

Описанието на злополуката, направено от Платон, съдържа елементи, напомнящи за събитията край Кракатау. Островът е отчасти опустошен и, както разказахме нагоре, е потопен под вода. В същото време зоната на север от острова, където по-рано дълбочината достигала няколко десетки метра, се трансформирала в плитчини и не можела да се употребява за корабоплаване.

В описа на Платон има едно място, където той споделя, че морето в тези места, където Атлантида потънала в бездната, станало недостъпно и непристъпно заради плитчините. Това се дължало на голямото количество кал, което се появило откакто островът се успокоил. Очевидно нещо сходно се е случило и след изригването на Тера.

Изследователите обръщат внимание и на ландшафта. Понастоящем Санторини съставлява архипелаг, т.е. няколко острова, най-големият от които е Тира, който има сърповидна форма. Напълно допустимо е преди злополуката той да е имал контури, близки до тези на кръг. Централната му част е представлявала низина, заобиколена от полукръг от планини, с вулканичен конус в средата. Това е доста близо до описаното от Платон, като се изключи размера.

Освен това има и доста други забавни моменти, които демонстрират, че Платон в действителност е описал злополуката на остров Санторини. Така да вземем за пример събитието се е случило 900 години преди Солон (един от мъдреците на Древна Гърция) да посети Египет. От друга страна, Платон написа, че злополуката е станала 9000 години преди този момент. Напълно е допустимо да е позволена неточност, да вземем за пример заради незадоволително познаване на египетските способи за записване на числата, както и египетската система за пресмятане. Тогава другите цифри в неговия роман би трябвало да се разделят на 10, което изяснява несъответствието сред размерите на Атлантида и Тера.