Преди няколко месеца си мислех, че всички хора, с които

Преди няколко месеца си мислех, че всички хора, с които поддържам връзка, са доброжелателни към мен и демонстрират същинското си лице, само че след последните събития разбрах, че познавам доста малко хора добре.

След един сериозен скандал със брачна половинка ми, роднините му започнаха да се отнасят към мен по друг метод.

Женени сме от две години. Обичахме се доста и през първите шест месеца безусловно се обожавахме. Струваше ми се, че в никакъв случай няма мога да намеря по-добър мъж от него. Бързо открих общ език и с роднините му. Всеки път, когато им гостувах, постоянно ме посрещаха с усмивка.

Но през последните няколко месеца осъзнах, че брачният партньор ми не е подобен, за какъвто го мислех.

Една връзка има потребност от отмора, най-малко за няколко седмици, тъй като явно връзките могат да се влошат. Започнахме да се караме за всевъзможни дреболии и всеки ден едвам устоявах да не викам на брачна половинка си.

Един ден просто се скарахме грубо. Бях изтощена от всичко това и разбрах, че е време да се разведа. Казах на брачна половинка ми, че ще подам молба за бракоразвод. Той си взе някои неща и отиде при родителите си.

Скоро свекървата ми се обади и сподели, че съм ужасна снаха и въобще не заслужавам нейния наследник. Смятах, че тя ще вземе моята страна и ще каже на сина си да ми се извини, само че въпреки всичко тя беше на негова страна. Тя сподели също, че е чакала от доста време момента, когато най-сетне ще се разведем и синът й ще си откри по-добра жена за себе си.

Бях шокирана от това, което чух, тъй като постоянно съм считала свекърва ми за моя близка другарка. Но тя сподели да върна всички неща, които синът й е купил по време на брака ни и да се изнеса от жилището. В противоположен случай щяла да се обади в полицията.

Каза, че не желае да беседва повече с мен и затвори телефона.

Преди този скандал свекърва ми беше толкоз учтива и ме поддържаше във всичко, а в този момент се радва, че се развеждаме – не разбирам. Исках да приказвам със брачна половинка си за това, само че той към този момент беше блокирал телефонния ми номер.

Този ден бях доста обезпокоена, тъй като не знаех какво да върша по-нататък.

Десет минути по-късно ми се обади сестрата на брачна половинка ми, с която не съм общувала от месец, тъй като и тя в последно време стартира да демонстрира същинския си темперамент. Дори не можах да я изслушам, защото непрекъснато бях разсеяна от мислите си. Тогава тя затвори и след половин час някой почука на вратата. Оказва се, че сестра му е пристигнала. Пихме чай и аз се успокоих малко.

Струваше ми се, че това е най-дългият ден в живота ми, защото не съумях да заспя съвсем до сутринта. Сестра му също беше останала. Когато се разсъниха, тя седеше на ръба на леглото. Каза, че скоро мъжът ми ще пристигна.

Каза, че, в случай че не желая да го виждам, ще му каже, че още дремя.

Нямах срещу да пристигна, въпреки всичко имахме какво да си кажем. Сестра му си взе чантата и си потегли. Като цяло бях сюрпризирана, че тя ме поддържа, защото в последно време имахме много напрегнати връзки, а тя сама реши да пристигна да ме поддържа най-малко морално.

Както се и очакваше, със брачна половинка ми се скарахме, само че след дългата свада взехме решение да се помирим и си легнахме дружно късно вечерта.

Оттогава шест месеца не сме се карали и неотдавна разбрах, че ще ставам майка.

Явно не трябваше да вършим прибързани изводи, а да си даваме отмора един от различен най-малко един път месечно, с цел да не се повтаря това.

Отношенията ми със сестрата на брачна половинка ми са положителни. Но взех решение повече да не контактувам със свекърва ми, защото тя особено искаше да се разделим.