Радев усърдно работи за собствен Голям шлем
Преди няколко години, когато враждуваше с Румен Радев, Бойко Борисов се подиграваше на президента, че не пътува на никое място в чужбина, тъй като огромните европейски водачи не желаят да го виждат. Тогава вождът на ГЕРБ обичаше да се кичи с задграничните си визити, както преди време руският водач Леонид Брежнев се декорираше с ордени и медали. Радев е в интернационална изолираност, обясняваше някогашният министър председател, а самия себе си хвалеше, че всички порти в Европа са отворени за него.
В наши дни нещата много са се трансформирали. Първо, войната сред Радев и Борисов, която преди време бушуваше като горски пожар, затихна толкоз, че човек напряко да се чуди имало ли е изобщо спор сред двамата. Второ, Борисов към този момент си прекарва времето в Банкя или в партийната централа на ГЕРБ. А президентът стартира да съвместява ролята си на държавен глава с тази на де факто министър-председател. Включително и във връзка с външната политика, която води министър председателят.
Вижте случая със Северна Македония.
Вече 2 години борбата с войнствените ни комшии се. Винаги е подготвен да нахока Скопие; постоянно лобира по въпроса пред всеки европейски общественик, който е податлив да го слуша; трансформира президентството в събирателен пункт за македонците, които желаят да работят с него; задейства служебния си кабинет при всяко следващо буйство на скопските шовинисти. Ето, последно прати вътрешния министър и шефа на ДАНС след побоя над секретаря на пробългарско съдружие.
Какво става тук? Трябва да е ясно – разпрата сред София и Скопие не е единствено спречкване сред две прилежащи страни. Северна Македония желае да влезе в Европейски Съюз. Важните членки на съюза, както и Съединени американски щати, също я желаят вътре. България обаче, водена от Радев, се пречкаше. Така двустранният спор придобива напряко интернационално измерение. В Кремъл и Белград потриват предостатъчно ръце – за руснаци и сърби няма особена изгода от евроинтеграцията на македонската страна.
А Радев съответно какво получава от горещата война със Скопие? Като се разказва историята на този конфликт, неговото име ще стои на централно място. Иначе казано, президентът се грижи за своето наследството си. А може повода да е по-прозаична – след няколко години, когато окончателно напусне „ Дондуков “ 2 и би трябвало да потърси друго политическо занятие, Радев ще се стартира пред гласоподавателите като държавника, опазил с цената на всичко българските ползи в югозападната ни съседка. Колко му е?
Също толкоз добра работа, в случай че не и повече, ще му свърши
влизането на България в Шенгенската зона.
Това все в миналото ще се случи. Президентът занапред прави всичко допустимо, с цел да стане колкото се може по-скоро. Така ще може да обере всички лаври. От тази позиция, мъката на политическата класа е доста преференциална за Радев. Ако някак се сформира постоянно държавно управление, нищо чудно то да приключи процеса по присъединение към Шенген. И тогава на президента ще му се наложи да подели славата с премиера, който и да е той.
За Радев обаче е значимо българите да свързват единствено неговото име с сходен дипломатически триумф. Затова в края на 2022 година служебният му кабинет предприе такава мощна атака за приемането ни, само че. Ако румънците се откъснат от нас и влязат в зоната, а България остане да чака, това ще е огромно оскърбление за нашата страна. Също и за Радев, който одобри въпроса за персонална идея и впрегна освен държавното управление си, само че и личните си старания – ето, неотдавна предложения особено австрийския канцлер, с цел да го разведе по границата. Затова президентът занапред ще влага доста труд и пот за Шенген.
И по този начин стигаме до третата сфера, към която президентът
демонстрира изразителен и дълготраен интерес – енергетиката.
Специалната му грижа съм бранша пролича още в края на 2021 година, когато уволнението Николай Павлов – тогавашният началник на държавния газов търговец „ Булгаргаз “, стана мотив за с кабинета „ Петков “. Тук нещата са доста любопитни. Павлов стана прочут, откакто Радев го назначи за енергиен министър в първия си длъжностен кабинет през 2017 година А в края на 2022 година същият човек в пропадналия проектокабинет „ Габровски “, който се поддържаше от ГЕРБ. Ето в такива моменти угасналата война сред Радев и Борисов към този момент изглеждаше като едвам скрито съдействие.
Междувременно, с спирането на връзките с съветската „ Газпром “, президентът стартира, че ще остави българите на мрачно и студено през зимата. А когато държавното управление беше свалено и беше сменено от служебно, Радев старателно се захвана да настрои газовата ни енергетика по собствен усет. За това му оказа помощ следващият героичен неуспех на политиците в Народното събрание да изберат постоянно държавно управление. Това разреши на служебния кабинет да контракти газови доставки с Турция, като при започване на 2023 година с турската държавна компания „ Боташ “. До края на същата година, може би? Не, за цели 13 години! Стратегическо решение за българската енергетика беше взето от краткотрайно държавно управление, което по Конституция не би трябвало да изтрае повече от 2-3 месеца.
Тази тройка – Северна Македония, Шенген и енергетика, се обрисува като Големия шлем на Румен Радев. Навремето някогашният президент Георги Първанов, поради който спортният термин навлезе в политическия речник, се стремеше да завоюва премията си в енергийния бранш. Амбициите на сегашния държавен глава обаче наподобяват много по-мащабни.
Този мащаб отразява променената политическа действителност в страната. Вече близо 2 години президентът господства освен политическата сцена, само че и държавното ръководство. Положение, което преди този момент изглеждаше безусловно немислимо. Политическата рецесия и скритите недостатъци на Конституцията го направиха допустимо. И в този момент Радев получава опцията да се разпростре надалеч отвън нормалната роля на президента и по този начин старателно работи, с цел да я осъществя, че не би трябвало изобщо да се учудва за какво непрестанно у нас се приказва за президентска република.
В наши дни нещата много са се трансформирали. Първо, войната сред Радев и Борисов, която преди време бушуваше като горски пожар, затихна толкоз, че човек напряко да се чуди имало ли е изобщо спор сред двамата. Второ, Борисов към този момент си прекарва времето в Банкя или в партийната централа на ГЕРБ. А президентът стартира да съвместява ролята си на държавен глава с тази на де факто министър-председател. Включително и във връзка с външната политика, която води министър председателят.
Вижте случая със Северна Македония.
Вече 2 години борбата с войнствените ни комшии се. Винаги е подготвен да нахока Скопие; постоянно лобира по въпроса пред всеки европейски общественик, който е податлив да го слуша; трансформира президентството в събирателен пункт за македонците, които желаят да работят с него; задейства служебния си кабинет при всяко следващо буйство на скопските шовинисти. Ето, последно прати вътрешния министър и шефа на ДАНС след побоя над секретаря на пробългарско съдружие.
Какво става тук? Трябва да е ясно – разпрата сред София и Скопие не е единствено спречкване сред две прилежащи страни. Северна Македония желае да влезе в Европейски Съюз. Важните членки на съюза, както и Съединени американски щати, също я желаят вътре. България обаче, водена от Радев, се пречкаше. Така двустранният спор придобива напряко интернационално измерение. В Кремъл и Белград потриват предостатъчно ръце – за руснаци и сърби няма особена изгода от евроинтеграцията на македонската страна.
А Радев съответно какво получава от горещата война със Скопие? Като се разказва историята на този конфликт, неговото име ще стои на централно място. Иначе казано, президентът се грижи за своето наследството си. А може повода да е по-прозаична – след няколко години, когато окончателно напусне „ Дондуков “ 2 и би трябвало да потърси друго политическо занятие, Радев ще се стартира пред гласоподавателите като държавника, опазил с цената на всичко българските ползи в югозападната ни съседка. Колко му е?
Също толкоз добра работа, в случай че не и повече, ще му свърши
влизането на България в Шенгенската зона.
Това все в миналото ще се случи. Президентът занапред прави всичко допустимо, с цел да стане колкото се може по-скоро. Така ще може да обере всички лаври. От тази позиция, мъката на политическата класа е доста преференциална за Радев. Ако някак се сформира постоянно държавно управление, нищо чудно то да приключи процеса по присъединение към Шенген. И тогава на президента ще му се наложи да подели славата с премиера, който и да е той.
За Радев обаче е значимо българите да свързват единствено неговото име с сходен дипломатически триумф. Затова в края на 2022 година служебният му кабинет предприе такава мощна атака за приемането ни, само че. Ако румънците се откъснат от нас и влязат в зоната, а България остане да чака, това ще е огромно оскърбление за нашата страна. Също и за Радев, който одобри въпроса за персонална идея и впрегна освен държавното управление си, само че и личните си старания – ето, неотдавна предложения особено австрийския канцлер, с цел да го разведе по границата. Затова президентът занапред ще влага доста труд и пот за Шенген.
И по този начин стигаме до третата сфера, към която президентът
демонстрира изразителен и дълготраен интерес – енергетиката.
Специалната му грижа съм бранша пролича още в края на 2021 година, когато уволнението Николай Павлов – тогавашният началник на държавния газов търговец „ Булгаргаз “, стана мотив за с кабинета „ Петков “. Тук нещата са доста любопитни. Павлов стана прочут, откакто Радев го назначи за енергиен министър в първия си длъжностен кабинет през 2017 година А в края на 2022 година същият човек в пропадналия проектокабинет „ Габровски “, който се поддържаше от ГЕРБ. Ето в такива моменти угасналата война сред Радев и Борисов към този момент изглеждаше като едвам скрито съдействие.
Междувременно, с спирането на връзките с съветската „ Газпром “, президентът стартира, че ще остави българите на мрачно и студено през зимата. А когато държавното управление беше свалено и беше сменено от служебно, Радев старателно се захвана да настрои газовата ни енергетика по собствен усет. За това му оказа помощ следващият героичен неуспех на политиците в Народното събрание да изберат постоянно държавно управление. Това разреши на служебния кабинет да контракти газови доставки с Турция, като при започване на 2023 година с турската държавна компания „ Боташ “. До края на същата година, може би? Не, за цели 13 години! Стратегическо решение за българската енергетика беше взето от краткотрайно държавно управление, което по Конституция не би трябвало да изтрае повече от 2-3 месеца.
Тази тройка – Северна Македония, Шенген и енергетика, се обрисува като Големия шлем на Румен Радев. Навремето някогашният президент Георги Първанов, поради който спортният термин навлезе в политическия речник, се стремеше да завоюва премията си в енергийния бранш. Амбициите на сегашния държавен глава обаче наподобяват много по-мащабни.
Този мащаб отразява променената политическа действителност в страната. Вече близо 2 години президентът господства освен политическата сцена, само че и държавното ръководство. Положение, което преди този момент изглеждаше безусловно немислимо. Политическата рецесия и скритите недостатъци на Конституцията го направиха допустимо. И в този момент Радев получава опцията да се разпростре надалеч отвън нормалната роля на президента и по този начин старателно работи, с цел да я осъществя, че не би трябвало изобщо да се учудва за какво непрестанно у нас се приказва за президентска република.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ