Индекс за медийна грамотност 2026: България остава най-уязвима към дезинформация в ЕС
България заема 34-то място измежду 41 страни в Европа в изданието на Индекса за медийна просветеност за 2026 година, оповестен от Институт " Отворено общество – София ". С резултат от 32 точки от вероятни 100, страната попада в четвъртия, предпоследен клъстер – група от страни с ниска резистентност към дезинформация, която включва още прилежащите Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, както и Украйна, Молдова и Кипър.
Макар да бележи минимално усъвършенстване по отношение на 2023 година (когато заемаше 35-о място с 31 точки), България се класира последна в Европейски Съюз и остава измежду страните с най-висока степен на риск от отрицателните въздействия на дезинформацията и подправените вести. Останалите съседи на България – Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Грузия са още по-надолу в класацията, попадайки в последния пети клъстер.
Ниската позиция на България се дължи на систематични дефицити в основни области, които мерят способността на обществото да се оправя с манипулирана информация. Страната продължава да изпитва усложнения поради ниските равнища на медийна независимост, незадоволителните резултати в образованието (базирани на проучванията PISA) и сериозно ниското доверие сред хората в обществото. Тези фактори вършат българското общество изключително податливо на масираните акции на когнитивна война и агитация, свързани с геополитическото напрежение и войната на Русия против Украйна.
При разглеждане на обособените знаци се вижда, че България се показва най-добре по присъединяване във висшето обучение, където е сред Белгия, Словения и Англия. Страната най-силно изостава във връзка с качеството на образованието, измерено посредством PISA. Въпреки че България не е на дъното на показателя, страната е измежду последната четвърт в класацията, измежду страни като Малта, Кипър и Молдова.
По отношение на свободата на медиите, измерена съгласно два източника ( " Репортери без граници " и " Фрийдъм Хаус " ) България е малко преди последните страни в класацията, като в единия случай е малко по-напред, а в другия малко по-назад от Унгария и измежду близки страни като Албания, Черна гора, Хърватия и Кипър.
При знака за доверие сред хората, България има еднакъв резултат със Сърбия и е малко по-напред от Северна Македония, като трите страни, въпреки не и с най-слабите равнища на доверие са измежду последната четвърт на класацията. По знака нови форми на присъединяване в ръководството (е-участие), България не е измежду най-слабите, само че е в долната част на класацията сред Гърция и Италия.
По отношение на цялостната ранглиста на Индекса за медийна просветеност 2026 година, се обрисува забележителна смяна в европейския и международен подтекст, като обществата са изправени пред нови провокации от изкуствения разсъдък и засилената осведомителна война.
Индексът за 2026 година отбелязва конвергенция сред страните с най-високи резултати. Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия са си обезпечили първото място с идентичен резултат от 71 точки. Макар Финландия обичайно независимо да заема лидерската позиция от основаването на показателя през 2017 година насам, данните от тази година демонстрират, че няколко други европейски страни сполучливо са заличили разликата и са се изравнили с нея на върха, като тази година резултатът на Дания е даже малко по-висок. Тези страни от " Клъстер 1 " са най-устойчивите към дезинформация страни, които имат композиция от висококачествено обучение, свободни медии и надълбоко вкоренено междуличностно доверие. Резултатите акцентират тревожното " разделяне сред Изтока и Запада ", което остава определяща характерност на равнищата на накърнимост към дезинформация в Европа.
Клъстерите с най-високи резултати са доминирани съвсем напълно от страни от Северозападна Европа. В съпоставяне, в дъното на класацията са най-вече страни от Югоизточна Европа, по-специално от Западните Балкани. Страните с най-висока накърнимост към дезинформация са Косово, Северна Македония и Албания, където систематичните дефицити в образованието и свободата на медиите не престават да подкопават отбраните на обществото против дезинформацията.
Докладът за тази година включва и " уголемен показател ", обхващащ 47 страни, с цел да даде световна вероятност за рецесията с дезинформацията. Резултатите демонстрират, че Канада и Австралия сполучливо са се интегрирали в групата с най-хубави резултати, като се равняват на устойчивостта на водещите европейски страни, до момента в който Съединените щати са във втората група, като по този метод остават по-податливи на феномена " пост-истина " от своите сътрудници в най-добре представящата се група.
Индексът пресмята класацията като употребява модел, предопределен да отрази многоизмерния темперамент на устойчивостта към дезинформация. Образованието остава най-значимият фактор, като съставлява 45% от общата оценка въз основа на резултатите от PISA и данните за присъединяване във висшето обучение. Свободата на медиите следва с 40% тежест, изчислена въз основа на резултатите на " Репортери без граници " и " Фрийдъм Хаус ". Останалите 15% се разпределят сред междуличностното доверие (10%) и електронното присъединяване (5%), което мери потреблението на цифрови принадлежности за публично ангажиране.
Изданието за 2026 година на Индекса за медийна просветеност се застъпва за тактика на " здравия разсъдък " за битка с актуалната конкуренция към дъното в осведомителното пространство. Докладът акцентира, че няма едно само " магическо " решение. Вместо това приканва за предоставяне на приоритет на медийното обучение от ранна възраст, като се следва сполучливият метод, употребен във Финландия, с цел да се избегнат евентуалните клопки на строгата регулация. Освен това отчетът предлага да се сложи акцент върху психическата информираност, като приканва страните да образоват жителите си по отношение на резултатите от механизмите на потвърждаващото предрешение и прочувствената операция, с цел да се построи дълготраен когнитивен имунитет.
Марин Лесенски, създателят на отчета, отбелязва, че обществата в Югоизточна Европа остават най-уязвими и в това време са измежду най-изложените на съветското осведомително влияние заради близостта си до войната в Украйна. Докато Северна и Западна Европа поддържат резистентност посредством обучение и независимост на медиите, страните от Западните Балкани остават отвън институционалната непоклатимост на Европейски Съюз, което ги прави още по-податливи на въздействието на великите сили. През 2026 година изкуственият разсъдък и разграниченият Запад по въпроса по какъв начин да се оправи с дезинформацията в допълнение усложняват тези провокации. В последна сметка, потреблението на дезинформация за краткосрочни политически облаги е саморазрушителна конкуренция към дъното, която рискува да нанесе трайни вреди на демокрацията.
Индексът за медийна просветеност се разгласява от Институт " Отворено общество – София " от 2017 година насам. Той прави оценка до каква степен обществата са готови да се оправят със комплицираните проблеми подбудени от дезинформацията. Пълният отчет мооже да прочетете на този линк (на английски).
Индекс за медийна просветеност 2026 Източник: Институт " Отворено общество "
Макар да бележи минимално усъвършенстване по отношение на 2023 година (когато заемаше 35-о място с 31 точки), България се класира последна в Европейски Съюз и остава измежду страните с най-висока степен на риск от отрицателните въздействия на дезинформацията и подправените вести. Останалите съседи на България – Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Грузия са още по-надолу в класацията, попадайки в последния пети клъстер.
Ниската позиция на България се дължи на систематични дефицити в основни области, които мерят способността на обществото да се оправя с манипулирана информация. Страната продължава да изпитва усложнения поради ниските равнища на медийна независимост, незадоволителните резултати в образованието (базирани на проучванията PISA) и сериозно ниското доверие сред хората в обществото. Тези фактори вършат българското общество изключително податливо на масираните акции на когнитивна война и агитация, свързани с геополитическото напрежение и войната на Русия против Украйна.
При разглеждане на обособените знаци се вижда, че България се показва най-добре по присъединяване във висшето обучение, където е сред Белгия, Словения и Англия. Страната най-силно изостава във връзка с качеството на образованието, измерено посредством PISA. Въпреки че България не е на дъното на показателя, страната е измежду последната четвърт в класацията, измежду страни като Малта, Кипър и Молдова.
По отношение на свободата на медиите, измерена съгласно два източника ( " Репортери без граници " и " Фрийдъм Хаус " ) България е малко преди последните страни в класацията, като в единия случай е малко по-напред, а в другия малко по-назад от Унгария и измежду близки страни като Албания, Черна гора, Хърватия и Кипър.
При знака за доверие сред хората, България има еднакъв резултат със Сърбия и е малко по-напред от Северна Македония, като трите страни, въпреки не и с най-слабите равнища на доверие са измежду последната четвърт на класацията. По знака нови форми на присъединяване в ръководството (е-участие), България не е измежду най-слабите, само че е в долната част на класацията сред Гърция и Италия.
По отношение на цялостната ранглиста на Индекса за медийна просветеност 2026 година, се обрисува забележителна смяна в европейския и международен подтекст, като обществата са изправени пред нови провокации от изкуствения разсъдък и засилената осведомителна война.
Индексът за 2026 година отбелязва конвергенция сред страните с най-високи резултати. Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия са си обезпечили първото място с идентичен резултат от 71 точки. Макар Финландия обичайно независимо да заема лидерската позиция от основаването на показателя през 2017 година насам, данните от тази година демонстрират, че няколко други европейски страни сполучливо са заличили разликата и са се изравнили с нея на върха, като тази година резултатът на Дания е даже малко по-висок. Тези страни от " Клъстер 1 " са най-устойчивите към дезинформация страни, които имат композиция от висококачествено обучение, свободни медии и надълбоко вкоренено междуличностно доверие. Резултатите акцентират тревожното " разделяне сред Изтока и Запада ", което остава определяща характерност на равнищата на накърнимост към дезинформация в Европа.
Клъстерите с най-високи резултати са доминирани съвсем напълно от страни от Северозападна Европа. В съпоставяне, в дъното на класацията са най-вече страни от Югоизточна Европа, по-специално от Западните Балкани. Страните с най-висока накърнимост към дезинформация са Косово, Северна Македония и Албания, където систематичните дефицити в образованието и свободата на медиите не престават да подкопават отбраните на обществото против дезинформацията.
Докладът за тази година включва и " уголемен показател ", обхващащ 47 страни, с цел да даде световна вероятност за рецесията с дезинформацията. Резултатите демонстрират, че Канада и Австралия сполучливо са се интегрирали в групата с най-хубави резултати, като се равняват на устойчивостта на водещите европейски страни, до момента в който Съединените щати са във втората група, като по този метод остават по-податливи на феномена " пост-истина " от своите сътрудници в най-добре представящата се група.
Индексът пресмята класацията като употребява модел, предопределен да отрази многоизмерния темперамент на устойчивостта към дезинформация. Образованието остава най-значимият фактор, като съставлява 45% от общата оценка въз основа на резултатите от PISA и данните за присъединяване във висшето обучение. Свободата на медиите следва с 40% тежест, изчислена въз основа на резултатите на " Репортери без граници " и " Фрийдъм Хаус ". Останалите 15% се разпределят сред междуличностното доверие (10%) и електронното присъединяване (5%), което мери потреблението на цифрови принадлежности за публично ангажиране.
Изданието за 2026 година на Индекса за медийна просветеност се застъпва за тактика на " здравия разсъдък " за битка с актуалната конкуренция към дъното в осведомителното пространство. Докладът акцентира, че няма едно само " магическо " решение. Вместо това приканва за предоставяне на приоритет на медийното обучение от ранна възраст, като се следва сполучливият метод, употребен във Финландия, с цел да се избегнат евентуалните клопки на строгата регулация. Освен това отчетът предлага да се сложи акцент върху психическата информираност, като приканва страните да образоват жителите си по отношение на резултатите от механизмите на потвърждаващото предрешение и прочувствената операция, с цел да се построи дълготраен когнитивен имунитет.
Марин Лесенски, създателят на отчета, отбелязва, че обществата в Югоизточна Европа остават най-уязвими и в това време са измежду най-изложените на съветското осведомително влияние заради близостта си до войната в Украйна. Докато Северна и Западна Европа поддържат резистентност посредством обучение и независимост на медиите, страните от Западните Балкани остават отвън институционалната непоклатимост на Европейски Съюз, което ги прави още по-податливи на въздействието на великите сили. През 2026 година изкуственият разсъдък и разграниченият Запад по въпроса по какъв начин да се оправи с дезинформацията в допълнение усложняват тези провокации. В последна сметка, потреблението на дезинформация за краткосрочни политически облаги е саморазрушителна конкуренция към дъното, която рискува да нанесе трайни вреди на демокрацията.
Индексът за медийна просветеност се разгласява от Институт " Отворено общество – София " от 2017 година насам. Той прави оценка до каква степен обществата са готови да се оправят със комплицираните проблеми подбудени от дезинформацията. Пълният отчет мооже да прочетете на този линк (на английски).
Индекс за медийна просветеност 2026 Източник: Институт " Отворено общество " Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ