Сестрите Зечири: Сигурни сме, че японците ще ни харесат, от детския радиохор заем думи на японски
Преди няколко дни Линда Зечири завоюва квота за олимпийските игри в Токио през лятото. Това ще е втора Олимпиада за една от най-хубавите ни състезателки по бадминтон. Как се усеща европейската шампионка след постигането на цел номер 1 и по какъв начин повлия този триумф върху нейната сестра Джема, която е нейн управител, можете да чуете в звуковите файлове.
„ Чувствам се горда от постигнатото. Това бяха две години с доста инциденти, доста страсти. Беше едно необикновено премеждие. Доста огромна е разликата сред квотата, която завоювах за Игрите през 2016 и в този момент. Самият квалификационен цикъл ни лиши ужасно доста време. Този интервал продължи 2 години, а това е голямо предизвикателство. През цялото време би трябвало да си в топ форма – и психическа и физическа, а това изисква доста старания. За Рио всичко протичаше по проект, а тук трябваше да бъдем доста гъвкави, доста адаптивни. Трябваше да се борим всеки ден с разнообразни провокации “, показа особено за БНР Линда Зечири.
„ Направих една равносметка на целя петгодишен интервал. Всъщност нашето съревнование стартира още от мига, в който завърши Олимпиадата в Рио през 20216 година. Това са над 70 шампионата, приблизително по 2-3 мача, това са извънредно доста мачове, извънредно доста страсти, с цел да стигнем до европейското състезание и да имаме там много положителна игра. Това е един триумф, за който доста, доста се борихме в последните две години. Понякога, когато имате болен, този, който е до него изживява доста повече заболяването, та и при нас е по този начин. Покрай Линда, която завоюва тази квота, аз изживявах всичко може би през- лупа. Имах толкоз доста страсти, но…винаги беше градивно, позитивно….такива страсти не се купуват, те са в живота на всеки един човек, като някакъв вид стълбица в неговото развиване. Аз като управител, като нейна сестра много се развих в последните две години. Имаше толкоз доста стресови обстановки – бяха отсрочени толкоз доста шампионати, комбинациите по какъв начин ще се пътува, по 4 PCR теста за всяко съревнование. Ние когато влезем в карантина преди съревнование, стоим по 7 дни в една стая – 2 на 2. Всички тези психически моменти са доста тънки. За това сме толкоз щастливи. Енергията, която идва от публиката – тя е незаменима. Но … си мисля, защото и двете сме пяли в детския радиохор, знаем няколко думи на японски и си мисля, че можем да обърнем японската аудитория към себе си. Знам, че ще ни харесат. Сигурна съм “, добави Джема Зечери, управител на Линда.
Рядко пред медиите застава майката на двете сестри – Райна, която особено за БНР показа:
„ Огромна горделивост изпитвам. Може би на всички състезатели, които отиват на Олимпиада, майките се усещат по този начин. Само най-близките и родителите знаят какъв е труда, които те поставят. Лишенията са големи и за това аз изпитвам голяма горделивост. Те са доста скромни, само че вършат всичко с голяма обич. Между двете има голяма, сестринска обич. Това е основата на мениджърството и въобще на всичко, което прави Джема за Линда и назад. Те ужасно доста се обичат и за това ще съумеят. Аз съм уверена. Каквото и да реализират, те са на върха. За мен няма значение какви медали ще донесат и дали въобще ще завоюват орден. У нас има толкоз доста купи и медали, само че това не е значимо. Важно е, че се пребори за квотата. От сърце ги приветствам и двете. Съветът, който най-добре са усвоили от мен е да вършат всичко със сърце. Да се провиснал и да изживяват момента. Да се раздават на макс. Да не виждат единствено първо, второ, трето място….понякога Линда е играла единствено за публиката … може да не е била първа, само че публиката я е приветствала като първенец "
„ Чувствам се горда от постигнатото. Това бяха две години с доста инциденти, доста страсти. Беше едно необикновено премеждие. Доста огромна е разликата сред квотата, която завоювах за Игрите през 2016 и в този момент. Самият квалификационен цикъл ни лиши ужасно доста време. Този интервал продължи 2 години, а това е голямо предизвикателство. През цялото време би трябвало да си в топ форма – и психическа и физическа, а това изисква доста старания. За Рио всичко протичаше по проект, а тук трябваше да бъдем доста гъвкави, доста адаптивни. Трябваше да се борим всеки ден с разнообразни провокации “, показа особено за БНР Линда Зечири.
„ Направих една равносметка на целя петгодишен интервал. Всъщност нашето съревнование стартира още от мига, в който завърши Олимпиадата в Рио през 20216 година. Това са над 70 шампионата, приблизително по 2-3 мача, това са извънредно доста мачове, извънредно доста страсти, с цел да стигнем до европейското състезание и да имаме там много положителна игра. Това е един триумф, за който доста, доста се борихме в последните две години. Понякога, когато имате болен, този, който е до него изживява доста повече заболяването, та и при нас е по този начин. Покрай Линда, която завоюва тази квота, аз изживявах всичко може би през- лупа. Имах толкоз доста страсти, но…винаги беше градивно, позитивно….такива страсти не се купуват, те са в живота на всеки един човек, като някакъв вид стълбица в неговото развиване. Аз като управител, като нейна сестра много се развих в последните две години. Имаше толкоз доста стресови обстановки – бяха отсрочени толкоз доста шампионати, комбинациите по какъв начин ще се пътува, по 4 PCR теста за всяко съревнование. Ние когато влезем в карантина преди съревнование, стоим по 7 дни в една стая – 2 на 2. Всички тези психически моменти са доста тънки. За това сме толкоз щастливи. Енергията, която идва от публиката – тя е незаменима. Но … си мисля, защото и двете сме пяли в детския радиохор, знаем няколко думи на японски и си мисля, че можем да обърнем японската аудитория към себе си. Знам, че ще ни харесат. Сигурна съм “, добави Джема Зечери, управител на Линда.
Рядко пред медиите застава майката на двете сестри – Райна, която особено за БНР показа:
„ Огромна горделивост изпитвам. Може би на всички състезатели, които отиват на Олимпиада, майките се усещат по този начин. Само най-близките и родителите знаят какъв е труда, които те поставят. Лишенията са големи и за това аз изпитвам голяма горделивост. Те са доста скромни, само че вършат всичко с голяма обич. Между двете има голяма, сестринска обич. Това е основата на мениджърството и въобще на всичко, което прави Джема за Линда и назад. Те ужасно доста се обичат и за това ще съумеят. Аз съм уверена. Каквото и да реализират, те са на върха. За мен няма значение какви медали ще донесат и дали въобще ще завоюват орден. У нас има толкоз доста купи и медали, само че това не е значимо. Важно е, че се пребори за квотата. От сърце ги приветствам и двете. Съветът, който най-добре са усвоили от мен е да вършат всичко със сърце. Да се провиснал и да изживяват момента. Да се раздават на макс. Да не виждат единствено първо, второ, трето място….понякога Линда е играла единствено за публиката … може да не е била първа, само че публиката я е приветствала като първенец "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ