Преди няколко дни чух за един хавайски лекар, който лекува

Преди няколко дни чух за един хавайски доктор, който лекува най-безнадеждните случаи на безумия, без въобще да е видял пациента. Той четял данните от диагнозата, а по-късно гледал вътре в себе си, с цел да види по какъв начин самият той е предизвикал болест на този човек. И когато поправял себе си, пациентът също се поправял.

Когато чух за първи път тази история, си помислих, че това е следващото зарибяване. Как може въобще някой да излекува различен човек, като лекува себе си? Как може, пък даже и да е най-големият занаятчия на съвършеното лечителство, да изличи цялостното безумство на някой различен?

Приех описа за небивалица! Нямаше никаква логичност и аз небрежно изхвърлих историята от главата си.

Но след една година още веднъж чух за нея. Чух, че някакъв терапевт употребява хавайски лековит способ – хо’опонопоно. И в този момент това трайно заседна в главата ми. Ако тази история е истина, желая да узная повече за нея.

Винаги съм разбирала смисъла на „ цялостна отговорност “ като „ аз нося отговорност за всичко, за което мисля и което върша. А всичко, което излиза зад рамките на това схващане, не ми е подвластно.

Мисля, че доста хора схващат отговорността тъкмо по този начин. Ние отговаряме за това, което вършим, само че не и за това, което правят другите. Хавайските лечители, които лекуват хора, изгубили разсъдъка си, биха могли да ме научат на нещо ново, на по-дълбоко схващане на цялостната отговорност.

Той се споделя Доктор Ихалеакала Хю Лен. При първия ни телефонен диалог, говорихме съвсем цялостен час. Помолих го да опише за цялата си активност като врач. Каза, че работел в болничното заведение на щата Хаваи към този момент четири години.

Отделението, в което се намирали психологично болните, било много рисково. Физиолозите напускали работа месец откакто били назначени. Хората от личния състав или се престрували  на заболели, или не идвали на работа, или просто напускали. Всеки, който трябвало да премине през отделението, прекосявал с тил, опрян в стената, тъй като се страхувал от нахлуване на болните. Не било най-хубавото място нито за живот, нито за работа или посещаване.

Доктор Лен ми сподели, че в никакъв случай не преглеждал пациентите. Преглеждал медицинските картони на пациентите в кабинета си. Докато ги разглеждал, той работел над себе си. И съгласно работата над себе си, пациентите започвали да се поправят.

„ След няколко месеца на пациентите, които имали право да се разхождат единствено в усмирителни ризници, им било разрешено да се движат свободно – сподели той. Други, които получаваха огромни дози медикаменти, към този момент нямаха потребност от тях. А тези заболели, които нямаха и минимален късмет да се окажат в миналото на независимост, бяха освободени. ”

„ И това  съвсем не е всичко “ – продължи той. – „ Персоналът стартира с наслада да идва на работа. Отсъствията и текучеството изчезнаха. Накрая окомплектовахме целия щат по този начин, както беше нужно, с цел да се грижим за пациентите и целият личен състав работеше прелестно. Накрая закрихме отделението. ”

И пристигна миг, когато зададох въпрос „ за милион $ “: „ И какво въпреки всичко правехте със себе си, че хората се изменяха? “.

„ Просто лекувах тези свои елементи, които им причиняваха болест “ – отговори той.

Нищо не разбрах.

Доктор Лен изясни, че цялостна отговорност за своя живот значи, че ти отговаряш за всичко, което става в живота ти – по простата причина, че това е твоят живот – и по тази причина е твоя отговорността. В дословен смисъл – целият свят е сътворен от теб.

Да бе!

Това няма по какъв начин да го проумееш от раз. Да бъда виновен за това, което приказвам или върша е едно. А да бъда виновен за това, което всеки приказва или прави в живота ми – е съвършенно друго нещо.

Освен това, истината е в това, че в случай че ти си изцяло виновен за живота си, тогава всичко, което виждаш, чуваш, усещаш на усет, докосваш или изпитваш каквито и да е други чувства, за всичко това също носиш отговорност, тъй като това е твоят живот.

Това значи, че ваша отговорност е решаването на всеки проблем, с който се сблъсквате или ви предизвиква страдалчество: терористите, президентът или стопанската система. Те не съществуват по различен метод, с изключение на като проекции във вашия вътрешен свят.

Проблемът не се отнася до тях, а до вас.

И с цел да измененията тях, би трябвало да измененията себе си.

Знам, че е мъчно да се разбере нещо такова, мъчно е да връчиш такава отговорност в едни единствени ръце. Да осъждаш другите е къде, къде по-просто, от това да си виновен. Но когато приказвах с лекар Лен, започнах да разбирам какво значи лекуване на самия себе си и какво значи хо’опонопоно – просто да обичаш.

Ако искаш да подобриш живота си, излекувай живота си. Ако искаш да излекуваш някой различен – даже и да е вманиачен – можеш да го направиш единствено в случай че излекуваш себе си.

Попитах лекар Лен по какъв начин той лекува себе си. Какво съответно прави до момента в който преглежда картата с диагнозата на пациента?

„ Просто споделях „ Прости ми “ и „ Обичам те “ и повтарях тези думи още веднъж и още веднъж “ – изясни той.

И това ли е всичко?

Това е. Като поправяш себе си, поправяш целия свят. Целия.

Др. Джо Витале