Кратка история на соята
Преди доста години европейците посетили Китай и там с учудване забелязали, че хората правели сирене, макар че не познавали млякото и млечните артикули. Когато видели соевите бобчета, те останали смаяни от това растение. Китайците желали да съчетаят процеса на киснене и варене на соята, тъй като на нея ѝ би трябвало доста време да се кисне, тъй като съдържа доста канцерогенни субстанции.
Не можете просто да я сварите като боба или лещата. Затова умните китайци киснели соята в студена вода няколко часа, по-късно я слагали да ври цяло денонощие. Интересно, нали? Когато този развой бил приключен, соята можела да се усвои съвсем на 100% от организма. Но за толкоз дълга обработка трябвало да се вършат по-големи количества соя - от порядъка на 80-100 кг.
Полуфабрикатът, който получавали, китайците употребявали за изработката на соево мляко и сирене. Първата японска историческа информация за соята датира от 712 година, а в края на XV век соята се популяризира доста бързо на териториите, които в този момент се заемат от Северна Индия, Индонезия, Филипините и други
С течение на времето соята била главен артикул в кухнята на азиатските страни. Ястията, приготвяни от соя, като мисо, темпe, сиренето тофу имали доста малко общо със соевите бобчета както на външен тип, по този начин и на усет. Поради тази причина първите европейци, посетили азиатските страни, не загатват за соята като селскостопанска просвета.
За разлика от тях обаче идващите, които посетили Китай и Япония в края на XVI и началото на XVII век, загатнали за специфичен тип фасул, от който хората правели разнообразни храни. През 1665 година испанският странник Доминго Наварес в детайли описал тофуто като най-разпространеното ядене в Китай.
Китайците получавали от соевите бобчета мляко, а след това го трансформират в нещо сходно на сирене. Масата сама по себе си е безвкусна, само че е чудесна със сол и билки, написал той.
В края на XVII век соевият сос станал обект на усилена търговия сред изтока и запада. Тези събития дефинитивно потвърждавали, че Западният свят приема соята като хранителен артикул. Първите соеви плантации от индустриален вид били направени през 1804 година в Бивша Югославия или по-точно - в град Дубровник, който в този момент се намира в Хърватия. Хората там отглеждали соята както за тяхна храна, по този начин и за храна на животните.
По време на Първата международна война генералите в Русия се замислили дали да не употребяват соята, с цел да решат продоволствения проблем на войските си. Но не съумели да стигнат до нея, тъй като ненадейно зародило Октомврийското въстание и соята била забравена.
Второто пришествие на соята в Русия станало през 30-те години на предишния век, когато страната не можела да се оправи с мизерията и соята била доста положително решение. От този миг нататък за соевите бобчета се говорело на всички места. За тях се пишело даже по вестниците.
