Бирникът Хаджиславчев прави от селото Павликени гара и град
Преди години някой измисли рекламата “Хубави хора от Павликени ”, без да разумява, че още преди близо век из нашенско сами са се рекламирали дините от тоя край. Освен тях павликенци изнасяли от оживената си жп гара огромни количества грозде, виновност, яйца, птици, многосортов добитък, кожи, пшеница, соя и какво ли още не. Хубави хора са павликенци, че и бързоноги. Така преди епохи побягнали от родните селения поради павликянска разкол, католически уклони и ислямски ятаган и към 1840 година селото останало чисто мюсюлманско. Обаче доста скоро, през 1877 година, пристигнали казаците и видели по какъв начин поробителите на селото побягнали към Босфора по долни гащи и чехли... Така Павликени става чисто българско населено място. Но тогава след войната нямало доста поданици и това място можело да остане единствено огромна неокосена морава, в случай че не се намерил един интелигентен бирник от Търново на име Атанас Хаджиславчев. Събирал тук десятъка, несъмнено си е събрал и парици, щипнати от хазната, по тази причина още невдигнат пушекът от фишеците, и ето ти го бай Наско цъфнал в Павликенско и закупил индустриално количество някогашни бейски земи. Прави чифлик, събира хора, идват още заселници, бежанци от Тракийско.
С цяла каруца пари Атанас изплаща от инатливи селяни ниви, горички, ливади, морави
Прозорлив е и съвсем гратис дава негови земи за градежа на значимата железница от София за Варна, дава финикийски знаци от джоба си за градеж на гаровото здание и площада. Десетилетия се споделя Гара Павликени, до момента в който в един прекрасен ден жителите му осъзнават, че са огромно и значимо село с учебни заведения, банки, заводи, тръбопровод, електрифицирани улици и цели два... театъра! През юни 1943 година кметът Михаил Петров отива в София с нарочна делегация и декларира: “Павликени е към този момент град, молим за министерско разпореждане!”. Само след броени дни, на 27 юни 1943 година, Радио София огласява постановлението и по чистите прави улици на новия град се извиват хора и ръченици.
Гигантския пазар на дини
Хайде от дините да отидем при хубавите хора от Павликени. Благодетелят Хаджиславчев строи учебни заведения, казарми, сценичен салон, праща на международни олимпиади локалния надарен лекоатлет Йордан Петров-Графа.
От тук са международният оперен бас Никола Гюзелев и примата Надежда Вульпе
В кръчмата демонстрира радостни умения павликенецът Димитър Димитров, преди да стане прочут като Факира Мити, бащата на бъдещата звезда на естрадата Емил Димитров.
Да не се не помни и Кирчо Ракаров, стоманеният бранител на футболните национали и на тогавашния ЦДНА. Прочут е с бомбения си шут, по този начин през 1955 година в мач против шведи стреля и просва на земята противник, с отбитата топка отново шутира и втори швед пада улучен, а топката се връща в българина и той “къса” мрежата. Заради футболния си гений получава подарък от приятеля си Едсон Арантес до Насименто - Пеле, краля на ритнитопковците в света - цяло чувалче с автентично бразилско кафе!
Ще приключим това малко изложение с един любопитен и малко прочут факт. Не се знае, уважаеми читателю, дали и ние като доста българи, не сме “произведени” в креват на огромната павликенска креватна фабрика, снабдяваща с красивите си и комфортни спални произведения цяла България.
Може и по този начин да е, зевзеците с мигане припомнят, че в Павликени годишно има народен празник на яйцата...
Борислав КОСТОВ
С цяла каруца пари Атанас изплаща от инатливи селяни ниви, горички, ливади, морави
Прозорлив е и съвсем гратис дава негови земи за градежа на значимата железница от София за Варна, дава финикийски знаци от джоба си за градеж на гаровото здание и площада. Десетилетия се споделя Гара Павликени, до момента в който в един прекрасен ден жителите му осъзнават, че са огромно и значимо село с учебни заведения, банки, заводи, тръбопровод, електрифицирани улици и цели два... театъра! През юни 1943 година кметът Михаил Петров отива в София с нарочна делегация и декларира: “Павликени е към този момент град, молим за министерско разпореждане!”. Само след броени дни, на 27 юни 1943 година, Радио София огласява постановлението и по чистите прави улици на новия град се извиват хора и ръченици.
Гигантския пазар на дини
Хайде от дините да отидем при хубавите хора от Павликени. Благодетелят Хаджиславчев строи учебни заведения, казарми, сценичен салон, праща на международни олимпиади локалния надарен лекоатлет Йордан Петров-Графа.
От тук са международният оперен бас Никола Гюзелев и примата Надежда Вульпе
В кръчмата демонстрира радостни умения павликенецът Димитър Димитров, преди да стане прочут като Факира Мити, бащата на бъдещата звезда на естрадата Емил Димитров.
Да не се не помни и Кирчо Ракаров, стоманеният бранител на футболните национали и на тогавашния ЦДНА. Прочут е с бомбения си шут, по този начин през 1955 година в мач против шведи стреля и просва на земята противник, с отбитата топка отново шутира и втори швед пада улучен, а топката се връща в българина и той “къса” мрежата. Заради футболния си гений получава подарък от приятеля си Едсон Арантес до Насименто - Пеле, краля на ритнитопковците в света - цяло чувалче с автентично бразилско кафе!
Ще приключим това малко изложение с един любопитен и малко прочут факт. Не се знае, уважаеми читателю, дали и ние като доста българи, не сме “произведени” в креват на огромната павликенска креватна фабрика, снабдяваща с красивите си и комфортни спални произведения цяла България.
Може и по този начин да е, зевзеците с мигане припомнят, че в Павликени годишно има народен празник на яйцата...
Борислав КОСТОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ