Разводът и децата - I
Преди години, когато една от най- околните ми приятелки взе смелото решение да приключи трагичен брак и да отгледа сама тригодишната си щерка, баба й обезверено възкликна:„ Защо бе, бабо, не те бие, не пие и не върви по дами? “
Въпреки че тези думи провокират усмивка по лицето на всеки, който ги чуе, в действителност постоянно реагираме тъкмо по този начин, когато майка на едно или две деца пожелае да се разведе. Просто използваме по- префинени думи и по- интелектуален изказ, с цел да прикрием същата назадничавост: „ Ще травмираш децата! “ или „ Оставяш питомното, с цел да гониш дивото. “ Въпреки цялата освободеност, която ни носи 21ви век, не сме се трансформирали доста, когато става въпрос за избор сред отговорностите, вменени ни от обществото и желанията на сърцето.
“Ами в случай че ние самите сме сложени пред сходно решение? ”
Толкова сме привикнали с мнението, че единственото вярно решение е да останем със брачна половинка си поради децата, че потъваме в самообвинения и авансово оплакваме изгубената си независимост. Да оставим настрани всички случаи, когато желанието ни за бракоразвод е плод на подтик, на нашата некадърност да приемем другия и да отстъпим или пък е подбудено от мимолетна пристрастеност към нов обект. Има условия, когато решението дали да се разведем е същинска прочувствена и морална алтернатива – когато сътрудникът не ни почита и не ни разрешава да бъдем себе си или когато срещнем същинската обич.
Много дами одобряват ролята си на майка, стопанка и работеща жена в едно, без да стачкуват. Това комбиниране е възхитително, само че нормално е съпроводено с тежка въздишка: „ Нямам време за себе си- нямам време за спорт, нямам време за заниманието си, нямам време за кафе с приятелки. “ Ако попаднем във водовъртежа на отговорностите към другите и пренебрегването на себе си, неизбежно стигаме до задънена улица – заболели, изнервени и крещящи на същите тези хора, поради които се жертваме.
За благополучие, ние дамите постоянно осъзнаваме, че времето за себе си ни е извънредно належащо, с цел да се презаредим, с цел да си починем и, с цел да сме още веднъж потребни на обичаните хора. Осъзнаваме, че специалността ни не ни удовлетворява и желаеме да последваме фантазиите си, да се запишем на курс по готварство, изобразяване, да учим дизайн или право, макар че сме на много повече години от студентите и курсистите. Ами в случай че брачният партньор ни не ни окуражи? Ако ни подсети, че към този момент сме фамилни, с деца, че имаме отговорности, че не е време за детинско държание? А в случай че даже не ни поддържа да си осигурим малко свободно време за йога или излизане с приятелки?
“Тогава имаме цялостно право да търсим щастието си... ”
Най- значимото във всяка връзка е да почитаме взаимно полезностите си и имаме цялостното право да изберем човек, който приема нашите цели или да се разделим с този, който не ги приема. Погрешно си мислим, че децата имат потребност от опазване на статуквото и общуване на съквартирантски начала сред майка си и татко си. Децата имат потребност от щастливи родители, с цел да израснат също щастливи и пълноценни персони. Ако мъжът ни реже крилете ни и ни обезкуражава редовно, неизбежно пристрастеността си отива, отива си уважението ни към него, разговорът и радостното бърборене. Изпълваме се с възмущение, изтощени сме и раздразнителни, общуването се трансформира в замяна на хапливи реплики. Този метод да си приказваме на собствен ред ни отчуждава един от различен. Залъгваме се, че децата не чуват или не ги интересува. По- дребните боледуват от отит, с цел да покажат, че не желаят да слушат, по- огромните се затварят в стаите си с компютрите, а ние след това ги разгласяваме за проблематични младежи. Продължава:
Разводът и децата - II
Въпреки че тези думи провокират усмивка по лицето на всеки, който ги чуе, в действителност постоянно реагираме тъкмо по този начин, когато майка на едно или две деца пожелае да се разведе. Просто използваме по- префинени думи и по- интелектуален изказ, с цел да прикрием същата назадничавост: „ Ще травмираш децата! “ или „ Оставяш питомното, с цел да гониш дивото. “ Въпреки цялата освободеност, която ни носи 21ви век, не сме се трансформирали доста, когато става въпрос за избор сред отговорностите, вменени ни от обществото и желанията на сърцето.
“Ами в случай че ние самите сме сложени пред сходно решение? ”
Толкова сме привикнали с мнението, че единственото вярно решение е да останем със брачна половинка си поради децата, че потъваме в самообвинения и авансово оплакваме изгубената си независимост. Да оставим настрани всички случаи, когато желанието ни за бракоразвод е плод на подтик, на нашата некадърност да приемем другия и да отстъпим или пък е подбудено от мимолетна пристрастеност към нов обект. Има условия, когато решението дали да се разведем е същинска прочувствена и морална алтернатива – когато сътрудникът не ни почита и не ни разрешава да бъдем себе си или когато срещнем същинската обич.
Много дами одобряват ролята си на майка, стопанка и работеща жена в едно, без да стачкуват. Това комбиниране е възхитително, само че нормално е съпроводено с тежка въздишка: „ Нямам време за себе си- нямам време за спорт, нямам време за заниманието си, нямам време за кафе с приятелки. “ Ако попаднем във водовъртежа на отговорностите към другите и пренебрегването на себе си, неизбежно стигаме до задънена улица – заболели, изнервени и крещящи на същите тези хора, поради които се жертваме.
За благополучие, ние дамите постоянно осъзнаваме, че времето за себе си ни е извънредно належащо, с цел да се презаредим, с цел да си починем и, с цел да сме още веднъж потребни на обичаните хора. Осъзнаваме, че специалността ни не ни удовлетворява и желаеме да последваме фантазиите си, да се запишем на курс по готварство, изобразяване, да учим дизайн или право, макар че сме на много повече години от студентите и курсистите. Ами в случай че брачният партньор ни не ни окуражи? Ако ни подсети, че към този момент сме фамилни, с деца, че имаме отговорности, че не е време за детинско държание? А в случай че даже не ни поддържа да си осигурим малко свободно време за йога или излизане с приятелки?
“Тогава имаме цялостно право да търсим щастието си... ”
Най- значимото във всяка връзка е да почитаме взаимно полезностите си и имаме цялостното право да изберем човек, който приема нашите цели или да се разделим с този, който не ги приема. Погрешно си мислим, че децата имат потребност от опазване на статуквото и общуване на съквартирантски начала сред майка си и татко си. Децата имат потребност от щастливи родители, с цел да израснат също щастливи и пълноценни персони. Ако мъжът ни реже крилете ни и ни обезкуражава редовно, неизбежно пристрастеността си отива, отива си уважението ни към него, разговорът и радостното бърборене. Изпълваме се с възмущение, изтощени сме и раздразнителни, общуването се трансформира в замяна на хапливи реплики. Този метод да си приказваме на собствен ред ни отчуждава един от различен. Залъгваме се, че децата не чуват или не ги интересува. По- дребните боледуват от отит, с цел да покажат, че не желаят да слушат, по- огромните се затварят в стаите си с компютрите, а ние след това ги разгласяваме за проблематични младежи. Продължава:
Разводът и децата - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ