Преди доста време започнах да събирам кратки мотивиращи разкази. Някои

...
Преди доста време започнах да събирам кратки мотивиращи разкази. Някои
Коментари Харесай

3 притчи от „Скритият дар“ I Джериес Авад

„ Преди много време започнах да групирам къси мотивиращи разкази. Някои от тях пренаписах, с цел да им придам по-красива литературна форма. Други са напряко превод от разнообразни езици. Общото при всички тях е, че създателите и източниците им са незнайни. Изключение вършат единствено 3 истории, написани преди доста години. Някои от разказите са изключителни като наличие - те наподобяват типичен арабски истории. Други са със актуален сюжет и герои. Те идват най-много от Америка и Европа, както може да се разбере и от местата, и от характерите на героите. Авторите на съвсем всички тях също са незнайни. Райнхолд Нибур и адмирал Томас К. Харт пишат следното: „ Милостиви Боже, дай ни мощ да приемем нещата, които не можем да променим. Дай ни храброст да променим нещата, които можем. Дай ни мъдрост постоянно да вършим разликата сред тях ".
Като човешки същества ние имаме опцията да мислим и да променяме света към нас. Казано е, че „ единствено простакът се учи от личните си неточности, мъдрият се учи от грешките на другите ". Да се учиш от другите, несъмнено, е опция, която получаваме безплатно.
„ Докато пишех тази книга, се стараех да давам положителни препоръки и насоки. Най-голямата мъдрост обаче ще откриете сред редовете. "
Инж. Джериес Авад
Назарет

Представете си, че има банка, която всеки ден зарежда по сметката ви 86 400 $. Остатъкът не се трансферира за идващия ден. Всяка вечер чиновниците изтриват това, което не сте съумели да похарчите. Какво ще извършите? Ще употребявате всичко до стотинка, несъмнено!
Всеки от нас разполага с такава банка. Нейното име е ВРЕМЕ. Всяка заран имате в наличност 86 400 секунди. Всяка нощ това, което не сте съумели да инвестирате за положителни каузи, бива заличено безследно. Всеки ден за вас се отваря нова сметка. И всяка вечер тя се закрива. Ако не съумеете да употребявате депозита от деня, загубата е за ваша сметка. Няма късмет да си върнете изгубеното. Няма метод да го прехвърлите за на следващия ден. Трябва да живеете в сегашното с това, което ви е обещано през днешния ден. Инвестирайте го тъй че да се радвате на здраве, благополучие и триумф. Часовникът тиктака. Направете деня си допустимо най-хубав! За да разберете какъв брой коства една година, попитайте студент, който би трябвало да повтаря годината. За да разберете какъв брой коства един месец, попитайте майка, родила бебето си прибързано. За да разберете какъв брой коства една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник. За да разберете какъв брой коства един час, попитайте двама влюбени, които чакат да се видят. За да разберете какъв брой коства една минута, попитайте някой, който е изпуснал влака. За да разберете какъв брой коства една секунда, попитайте някой, който е претърпял злополука. За да разберете какъв брой коства една стотна от секундата, попитайте притежател на сребърен орден от олимпийски игри.
Ценете всеки момент от живота си. Ценете го още повече, в случай че го прекарвате с някой значим за вас човек, задоволително значим, с цел да му отделите част от времето си.
Времето не чака никого! Вчерашният ден е история. Утрешният ден е тайнственост. Днешният ден е подарък.

***
Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали секрети един от различен с изключение на една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си. Тя била предизвестила мъжа си в никакъв случай да не пита защо е тази кутия.
През всичките години взаимен живот мъжът въобще не мислел за кутията, само че ето, че един ден жена му се разболяла тежко и съгласно доктора нямала късмет да оздравее. За да не отнесе обичаната му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на брачната половинка си. Тя също считала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди $. Попитал я какво значи това.
- Когато се оженихме, - дала отговор дамата - баба ми сподели, че тайната на щастливия брак е да не се караме. Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла.

Старецът се развълнувал и едвам съумял да преглътне сълзите си. В кутията имало единствено две кукли. Значи тя му е била ядосана единствено два пъти през всичките години взаимен живот. Изпълнило го голямо благополучие.
- Скъпа! - попитал мъжът, това изяснява куклите, само че от кое място са се взели всичките тези пари?
- О, това са парите, които завоювах от продажбата на останалите куклите.

***
Живели в миналото в прилежащи ферми двама братя, само че ето че един ден се скарали. Всичко почнало с дребно недоразумение, прераснало в сериозен спор, най-после се стигнало до замяна на обидни думи, последвани от седмици безмълвие.
Един ден на вратата на по-големия брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски принадлежности.
- Търся си работа за няколко дни - споделил странникът. - Дали имате нещо дребно за извършване, с което да ви бъда от изгода?
- Да. - дал отговор му огромният брат. - Имам работа за теб. Погледни оня трап там до другата плантация. Там живее моя по-малък брат. Миналата седмица сред нашите ферми имаше морава, само че той копа с булдозера си до равнището на реката и в този момент сред нас зее трап. Знам, че по този начин желае да ме ядоса, само че аз ще му го върна тъпкано. Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока 2 метра, с цел да не виждам повече лицето му.
- Мисля, че разбирам. - споделил дърводелецът. - Покажи ми къде са пироните и търнокопа и мисля, че ще останеш удовлетворен от резултата.

Джон имал работа в града и оставил дърводелеца да работи през целия ден. Когато по залез слънце стопанинът се върнал и видял стореното от дърводелеца, не могъл да повярва на очите си. Вместо ограда, над рова се издигал мост, който свързвал двата му края. Чудесно издигнат, с парапет и всичко належащо, а по него вървял дребният брат с протегната ръка.
- Бива си те! - споделил той. - Да построиш мост, след всичко, което ти рекох и сторих?!

Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка. После се обърнали към дърводелеца, който таман нарамвал инструментите си.
- Почакай! Остани още няколко дни. Имам и други задания за теб - помолил го Джон.
- С наслаждение - отвърнал дърводелецът, - само че имам да строя и други мостове.

Източник: Скритият подарък ~ 101 притчи за същински скъпото в живота
Илюстрация: lifedrawnout.wordpress.com

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР