Аркади Шарков: Около 30 млн. лв. трябва да отидат за здраве от акциза на цигари и алкохол
Преди дни зам.-министърът на опазването на здравето доцент Михаил Околийски съобщи, че в бюджета на Здравното ведомство не постъпват заложените по закон целеви средства от акцизите за цигари и алкохол. Защо това е по този начин, има ли желание Министерството на финансите да превежда такива средства и какви са другите вероятни източници на пари за профилактика – по тези въпроси беседваме със здравния икономист и консултант в Министерството на здравеопазването Аркади Шарков.
Г-н Шарков, има ли данни какъв брой са средствата, които постъпват от данък на тютюневите произведения и алкохол годишно в Държавния бюджет? Каква част от тези средства би трябвало да постъпва в Министерство на здравеопазването по закон?
По закон 1% от приходите от акцизи за тютюневи произведения и алкохол следва да постъпват в бюджета на Министерство на здравеопазването, посредством трансфер от централния бюджет. Съотнесено към предстоящите приходи за 2023 година това значи към 30 млн. лева, които могат да спомогнат в битката с хроничните болести, свързани с използването на тези артикули.
Преди дни зам.-министърът на опазването на здравето доцент Околийски сподели, че в Министерството не постъпва и стотинка. Каква е повода за това?
На първо място е нужно да се посочи, че няма изясненост дали и по какъв метод постъпват те в бюджета. Второто е, че Министерството на финансите употребява мотив, че в този си член Законът за здравето опонира на Закона за обществените финанси. За да има бистрота, е нужно да се организира междуведомствен обществен диалог по тематиката, целящ изясняване на процеса.
От ЕКИП имахте предложение 10% от акциза да отиват за профилактика на социално-значими болести. Идеята е от години, само че не може да бъде осъществена, макар привидното единодушие от всички политически сили. Според Вас на какво се дължи този отвод?
Министерство на финансите има свои причини за какво не желае да заделя целево от приходите от косвени налози, един от тях е, че ще се сътвори казус, с който доста други министерства ще изискат същото. Накрая може да се окаже, че не може да ръководи процесите по тяхното разходване. Но преди всичко е основно да се сътвори механизъм и стратегия за тяхното систематизиране, с цел да има мотив за настояването на средствата.
Откъде могат да дойдат други средства за профилактични и скринингови стратегии, в случай че Министерството на финансите продължи да не превежда дължимия % от акцизни артикули на Министерство на здравеопазването?
Частично тази функционалност е поета от НЗОК, посредством бюджетите за ПИМП и СИМП. Отделно министерството на опазването на здравето разполага със скромни бюджети в посока политиките за профилактика и предварителна защита, които могат да бъдат разширени, в случай че бюджетът за 2024 бъде утвърден във типа, в който е изпратен към Министерството на финансите.
Г-н Шарков, има ли данни какъв брой са средствата, които постъпват от данък на тютюневите произведения и алкохол годишно в Държавния бюджет? Каква част от тези средства би трябвало да постъпва в Министерство на здравеопазването по закон?
По закон 1% от приходите от акцизи за тютюневи произведения и алкохол следва да постъпват в бюджета на Министерство на здравеопазването, посредством трансфер от централния бюджет. Съотнесено към предстоящите приходи за 2023 година това значи към 30 млн. лева, които могат да спомогнат в битката с хроничните болести, свързани с използването на тези артикули.
Преди дни зам.-министърът на опазването на здравето доцент Околийски сподели, че в Министерството не постъпва и стотинка. Каква е повода за това?
На първо място е нужно да се посочи, че няма изясненост дали и по какъв метод постъпват те в бюджета. Второто е, че Министерството на финансите употребява мотив, че в този си член Законът за здравето опонира на Закона за обществените финанси. За да има бистрота, е нужно да се организира междуведомствен обществен диалог по тематиката, целящ изясняване на процеса.
От ЕКИП имахте предложение 10% от акциза да отиват за профилактика на социално-значими болести. Идеята е от години, само че не може да бъде осъществена, макар привидното единодушие от всички политически сили. Според Вас на какво се дължи този отвод?
Министерство на финансите има свои причини за какво не желае да заделя целево от приходите от косвени налози, един от тях е, че ще се сътвори казус, с който доста други министерства ще изискат същото. Накрая може да се окаже, че не може да ръководи процесите по тяхното разходване. Но преди всичко е основно да се сътвори механизъм и стратегия за тяхното систематизиране, с цел да има мотив за настояването на средствата.
Откъде могат да дойдат други средства за профилактични и скринингови стратегии, в случай че Министерството на финансите продължи да не превежда дължимия % от акцизни артикули на Министерство на здравеопазването?
Частично тази функционалност е поета от НЗОК, посредством бюджетите за ПИМП и СИМП. Отделно министерството на опазването на здравето разполага със скромни бюджети в посока политиките за профилактика и предварителна защита, които могат да бъдат разширени, в случай че бюджетът за 2024 бъде утвърден във типа, в който е изпратен към Министерството на финансите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ