“Денят на независимостта” на Русия придоби нов смисъл
Преди 10 години честваният през днешния ден ден на Русия беше наименуван Ден на независимостта от множеството наши жители. Официално такова име в никакъв случай не е имало, а в началото е „ Денят на оповестяването на държавния суверенитет на Русия “. Да, същата декларация, която беше призната през 1990 година и се трансформира в една от недомислените стъпки към разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, т.е. великата Русия.
Честването на подобен " празник " стартира шест месеца след гибелта на Съюза - и то тъкмо под неофициалното име " Ден на независимостта ". Патриотите, които в тези години бяха на процедура отвън закона, бяха озадачени (в края на краищата самият този термин, изключително в композиция с определението „ съветски “, тогава в действителност беше приравнен с „ фашист “ и се смяташе за екстремистки) от кого тъкмо самостоятелност - от личната история, територии и народ?
И макар че още в края на 90-те години на предишния век 12 юни беше препоръчано да се назова Ден на Русия (официално беше преименуван през 2002 г.), споменът за „ независимостта “ живееше в нашите жители дълго време. Едва към 2011 година, както демонстрират изследванията, броят на тези, които приказват за Деня на Русия, надвиши броя на тези, които си спомнят Деня на независимостта.
Но в този момент истинското име още веднъж става настоящо, на фокус са самите думи за суверенитет. Суверенитет, т.е. автокрация на съветски - самостоятелност, дарба дасе дефинират разпоредбите и метода на живот на личната земя. Това не е единствено независимостта на страната, изключително в случай че приказваме за Русия, т.е. просто част от огромна, историческа Русия, това е независимостта на съветската цивилизация, на съветския свят, на съветския народ. Самодостатъчност, казано още по-рязко, само че не в смисъл на необщителност от света или надменност, а в смисъл на разчитане на първо място на личните сили, на личното без значение мислене и светоглед. Това е основата на нашето битие – както на народа, по този начин и на страната като форма на неговата организация. Ние нямаме опция на суверенитета – процъфтяващата трудност на нашата цивилизация е такава, че без целта на независимостта освен няма да ни бъде разрешено да възстановим единството си, а просто ще бъдем раздрани.
Затова не е изненадващо, че оня ден на среща с млади бизнесмени, инженери и учени, участници в Петербургския интернационален стопански конгрес, Владимир Путин приказва за суверенитета. И освен за софтуерния.
За да претендираме за водачество в един бързо изменящ се свят - не световно, само че, както означи Путин, " най-малко някъде " - суверенитетът остава наложително изискване. Освен това не е промеждутъчен: „ или страната е суверенна, или колония, както и да наричаш колониите “.
Ясно е кого е имал поради Путин, макар че направи спогодба, че не желае да дава образци, с цел да не обиди някого, отбелязвайки, че „ в случай че една страна или група страни не е в положение да взема суверенни решения, това е към този момент, до известна степен, колония. " Ставаше дума за Европейски Съюз - един от двата (заедно с англосаксонските сили) съставния елемент на Запада. Тоест мощ, която преди по-малко от век не беше просто международен водач – европейските сили бяха господари на големи колониални империи. А ицялото човечество като цяло (с изключение на СССР) е съществувало съгласно законите на западния план, само че по-късно европейските страни се оказаха лимитирани в суверенитета си, ставайки подвластни от англосаксонския план. В същото време Атлантическата ера (в реалност половин хилядолетие) завършва, отстъпвайки място на Тихоокеанската ера, центърът на тежестта се измества от Европа към Азия - и единствено в действителност суверенни страни имат късмет да запазят въздействието си:
А колониятаняма исторически вероятности, както и късмет да оцелее в такава тежка геополитическа битка.Това се отнася освен за Европейски Съюз, само че и за Русия. Такава страна не може да съществува под формата на полусуверенна страна, т.е. каквато стана през 1991 година, а след 24 февруари това трябваше да стане ясно на всички.
Путин даде своята формулировка за главните съставни елементи на суверенитета:
„ Това е военно-политически суверенитет и тук, несъмнено, е значимо да можем да вземаме суверенни решения в областта на вътрешната и външната политика, да подсигуряваме сигурността.Вторият е икономическият суверенитет: да се развиваме по подобен метод, че в главните области на развиване да не подвластен от никого в сериозните технологии, в това, което обезпечава жизнеспособността на обществото и страната. В актуалния свят софтуерният суверенитет и, несъмнено, общественият суверенитет са извънредно значими. Това, което желая да кажа? Това е способността на обществото да се консолидира за решение на национални проблеми, това е почитание към личната история, просвета, език и народите, които живеят на една територия. Това консолидиране на обществото е едно от основните, съществени условия за развиване. Ако няма такава консолидация, всичко ще се разпадне.”
Тоест Путин дефинира три съществени детайла: военно-политически, икономическо-технологичен и обществен. Всички те са комплицирани и всички са надълбоко взаимосвързани. Затова президентът направи специфична запаса, че „ можете да измененията реда им и да започнете от последната, от всяка точка “:
„ Защото едното не съществува без другото. Как да реализираме външна сигурност, да речем, без да имаме софтуерни благоприятни условия, софтуерен суверенитет? Невъзможно. Същото важи и за стопанската система като цяло. Ако стопанската система куца, киха и кашля, тогава край. Тогава каква консолидация на обществото? И в случай че няма консолидация, тогава въобще нищо няма да се случи. "
Ако няма подозрение по отношение на нуждата от военно-политически и икономическо-технологичен суверенитет в обществото като цяло – всеки схваща, че без тях е невероятно – тогава имаме големи проблеми с осъзнаването на значимостта на това, което Путин назовава публичен суверенитет, консолидацията на обществото.
Дълги години ни се постановяваше тезата „ консолидация се случва единствено в тоталитарните общества”, „ националното единение е синоним на единомислие”. Няма нищо по-опасно за нашата цивилизация от това да повярваме в тези самоубийствени за наснагласи, тъй като те бяха въведени преднамерено, с цел да се оправдае работата по атомизиране на обществото, разрушение на традициите и демонтирането на полезности. Култура, обучение, идеология – всичко това се трансформира в сякаш пазарни услуги и пиар (както е в тази ситуация с идеологията). Няма общи полезности - има общественост от консуматори, разграничени на разнообразни малцинства, всеки от които способените търговци ще намерят собствен личен метод. Подобен метод унищожава самата основа на „ публичния суверенитет”, отричайки хората, възпитани с национални обичаи и полезности, осъзнаващи себе си като едно цяло и чувстващи своята връзка с предците и отговорност към тях и своите потомци.
Ето за какво е толкоз значимо това, което Путин натъртва още веднъж и още веднъж, когато приказва за суверенитета:
„ Знаете ли, един път приказвах с патриарха, обсъждахме образованието и внезапно той ми споделя: образованието е доста значимо, основното нещо, само че без образование въобще няма да успееш, тъй като можеш да научиш човек на нещо, а е обособен въпрос по какъв начин ще употребява плодовете на знанията си. Това са извънредно значими неща:наука, обучение, образование, опазване на здравето, тъй като без това демографски въпроси и прочие не могат да се решат. А какво да кажем за културата? Ако не разчитаме на главните полезности, националните култури на народите на Русия, няма да имаме консолидация на обществото. Няма ли консолидация - всичко ще се разпадне изцяло. И фактът, че би трябвало да се пазиме, да се борим за това - това са явни неща. "
Говорейки за отбраната, Путин напомни, че доста от нас постоянно не помнят или просто не знаят, че Русия постоянно е била на „ ръба на събитията “, постоянно са се стремели да я овладеят, санкционират или смажат. Но Русия устоя всичко:
„ Да, имало е столетия в историята на страната ни, когато е трябвало да отстъпваме, само че единствено с цел да съберем сили, да се концентрираме и да вървим напред.Явно и на нас ни е паднало да се върнем и укрепим. И в случай че изхождаме от обстоятелството, че тези съществени полезности са в основата на нашето битие, сигурно ще успеем да решим дилемите, пред които сме изправени. "
В същото време Путин назова демографията наша съществена задача: „ Трябва да имаме повече хора и те да са здрави “. Здрави, апропо, освен физически, само че и морално и духовно. Защото единствено такива хора ще могат да оценят привилегията, която са наследили от предците си – националния суверенитет.
И да го пазят, и да го съхраняват, и да го укрепват – тъй като това не е нещо нереално, а нещо, което обезпечава бъдещето на нашия народ. Велико бъдеще.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Честването на подобен " празник " стартира шест месеца след гибелта на Съюза - и то тъкмо под неофициалното име " Ден на независимостта ". Патриотите, които в тези години бяха на процедура отвън закона, бяха озадачени (в края на краищата самият този термин, изключително в композиция с определението „ съветски “, тогава в действителност беше приравнен с „ фашист “ и се смяташе за екстремистки) от кого тъкмо самостоятелност - от личната история, територии и народ?
И макар че още в края на 90-те години на предишния век 12 юни беше препоръчано да се назова Ден на Русия (официално беше преименуван през 2002 г.), споменът за „ независимостта “ живееше в нашите жители дълго време. Едва към 2011 година, както демонстрират изследванията, броят на тези, които приказват за Деня на Русия, надвиши броя на тези, които си спомнят Деня на независимостта.
Но в този момент истинското име още веднъж става настоящо, на фокус са самите думи за суверенитет. Суверенитет, т.е. автокрация на съветски - самостоятелност, дарба дасе дефинират разпоредбите и метода на живот на личната земя. Това не е единствено независимостта на страната, изключително в случай че приказваме за Русия, т.е. просто част от огромна, историческа Русия, това е независимостта на съветската цивилизация, на съветския свят, на съветския народ. Самодостатъчност, казано още по-рязко, само че не в смисъл на необщителност от света или надменност, а в смисъл на разчитане на първо място на личните сили, на личното без значение мислене и светоглед. Това е основата на нашето битие – както на народа, по този начин и на страната като форма на неговата организация. Ние нямаме опция на суверенитета – процъфтяващата трудност на нашата цивилизация е такава, че без целта на независимостта освен няма да ни бъде разрешено да възстановим единството си, а просто ще бъдем раздрани.
Затова не е изненадващо, че оня ден на среща с млади бизнесмени, инженери и учени, участници в Петербургския интернационален стопански конгрес, Владимир Путин приказва за суверенитета. И освен за софтуерния.
За да претендираме за водачество в един бързо изменящ се свят - не световно, само че, както означи Путин, " най-малко някъде " - суверенитетът остава наложително изискване. Освен това не е промеждутъчен: „ или страната е суверенна, или колония, както и да наричаш колониите “.
Ясно е кого е имал поради Путин, макар че направи спогодба, че не желае да дава образци, с цел да не обиди някого, отбелязвайки, че „ в случай че една страна или група страни не е в положение да взема суверенни решения, това е към този момент, до известна степен, колония. " Ставаше дума за Европейски Съюз - един от двата (заедно с англосаксонските сили) съставния елемент на Запада. Тоест мощ, която преди по-малко от век не беше просто международен водач – европейските сили бяха господари на големи колониални империи. А ицялото човечество като цяло (с изключение на СССР) е съществувало съгласно законите на западния план, само че по-късно европейските страни се оказаха лимитирани в суверенитета си, ставайки подвластни от англосаксонския план. В същото време Атлантическата ера (в реалност половин хилядолетие) завършва, отстъпвайки място на Тихоокеанската ера, центърът на тежестта се измества от Европа към Азия - и единствено в действителност суверенни страни имат късмет да запазят въздействието си:
А колониятаняма исторически вероятности, както и късмет да оцелее в такава тежка геополитическа битка.Това се отнася освен за Европейски Съюз, само че и за Русия. Такава страна не може да съществува под формата на полусуверенна страна, т.е. каквато стана през 1991 година, а след 24 февруари това трябваше да стане ясно на всички.
Путин даде своята формулировка за главните съставни елементи на суверенитета:
„ Това е военно-политически суверенитет и тук, несъмнено, е значимо да можем да вземаме суверенни решения в областта на вътрешната и външната политика, да подсигуряваме сигурността.Вторият е икономическият суверенитет: да се развиваме по подобен метод, че в главните области на развиване да не подвластен от никого в сериозните технологии, в това, което обезпечава жизнеспособността на обществото и страната. В актуалния свят софтуерният суверенитет и, несъмнено, общественият суверенитет са извънредно значими. Това, което желая да кажа? Това е способността на обществото да се консолидира за решение на национални проблеми, това е почитание към личната история, просвета, език и народите, които живеят на една територия. Това консолидиране на обществото е едно от основните, съществени условия за развиване. Ако няма такава консолидация, всичко ще се разпадне.”
Тоест Путин дефинира три съществени детайла: военно-политически, икономическо-технологичен и обществен. Всички те са комплицирани и всички са надълбоко взаимосвързани. Затова президентът направи специфична запаса, че „ можете да измененията реда им и да започнете от последната, от всяка точка “:
„ Защото едното не съществува без другото. Как да реализираме външна сигурност, да речем, без да имаме софтуерни благоприятни условия, софтуерен суверенитет? Невъзможно. Същото важи и за стопанската система като цяло. Ако стопанската система куца, киха и кашля, тогава край. Тогава каква консолидация на обществото? И в случай че няма консолидация, тогава въобще нищо няма да се случи. "
Ако няма подозрение по отношение на нуждата от военно-политически и икономическо-технологичен суверенитет в обществото като цяло – всеки схваща, че без тях е невероятно – тогава имаме големи проблеми с осъзнаването на значимостта на това, което Путин назовава публичен суверенитет, консолидацията на обществото.
Дълги години ни се постановяваше тезата „ консолидация се случва единствено в тоталитарните общества”, „ националното единение е синоним на единомислие”. Няма нищо по-опасно за нашата цивилизация от това да повярваме в тези самоубийствени за наснагласи, тъй като те бяха въведени преднамерено, с цел да се оправдае работата по атомизиране на обществото, разрушение на традициите и демонтирането на полезности. Култура, обучение, идеология – всичко това се трансформира в сякаш пазарни услуги и пиар (както е в тази ситуация с идеологията). Няма общи полезности - има общественост от консуматори, разграничени на разнообразни малцинства, всеки от които способените търговци ще намерят собствен личен метод. Подобен метод унищожава самата основа на „ публичния суверенитет”, отричайки хората, възпитани с национални обичаи и полезности, осъзнаващи себе си като едно цяло и чувстващи своята връзка с предците и отговорност към тях и своите потомци.
Ето за какво е толкоз значимо това, което Путин натъртва още веднъж и още веднъж, когато приказва за суверенитета:
„ Знаете ли, един път приказвах с патриарха, обсъждахме образованието и внезапно той ми споделя: образованието е доста значимо, основното нещо, само че без образование въобще няма да успееш, тъй като можеш да научиш човек на нещо, а е обособен въпрос по какъв начин ще употребява плодовете на знанията си. Това са извънредно значими неща:наука, обучение, образование, опазване на здравето, тъй като без това демографски въпроси и прочие не могат да се решат. А какво да кажем за културата? Ако не разчитаме на главните полезности, националните култури на народите на Русия, няма да имаме консолидация на обществото. Няма ли консолидация - всичко ще се разпадне изцяло. И фактът, че би трябвало да се пазиме, да се борим за това - това са явни неща. "
Говорейки за отбраната, Путин напомни, че доста от нас постоянно не помнят или просто не знаят, че Русия постоянно е била на „ ръба на събитията “, постоянно са се стремели да я овладеят, санкционират или смажат. Но Русия устоя всичко:
„ Да, имало е столетия в историята на страната ни, когато е трябвало да отстъпваме, само че единствено с цел да съберем сили, да се концентрираме и да вървим напред.Явно и на нас ни е паднало да се върнем и укрепим. И в случай че изхождаме от обстоятелството, че тези съществени полезности са в основата на нашето битие, сигурно ще успеем да решим дилемите, пред които сме изправени. "
В същото време Путин назова демографията наша съществена задача: „ Трябва да имаме повече хора и те да са здрави “. Здрави, апропо, освен физически, само че и морално и духовно. Защото единствено такива хора ще могат да оценят привилегията, която са наследили от предците си – националния суверенитет.
И да го пазят, и да го съхраняват, и да го укрепват – тъй като това не е нещо нереално, а нещо, което обезпечава бъдещето на нашия народ. Велико бъдеще.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ