Преди да се прочуе като един от най-изявените съвременни автори

Преди да се прочуе като един от най-изявените модерни създатели на книги по практическа логика на психиката, Йозеф Киршнер работи като преводач, кореспондент и създател на рекламни текстове. Биографията му е образец за човек, преуспял  с помощта на личните си сили. Големият си пробив австриецът прави още с първата си книга: „ Манипулирайте, само че вярно “. Всяко следващо заглавие се продава в големи тиражи и се превежда на доста езици: „ Изкуството да бъдеш лакомец “, „ Помогни си самичък, с цел да ти помогне и различен “, „ Изкуството да бъдеш безпаричен, само че благополучен “, „ 100 стъпки към щастието ” и други. Киршнер е поканен за преподавател в Харвард, преподава публицистика във Виенския университет. Житейският му път свършва през 2016-та, на 84-годишна възраст. 

За персоналното благополучие и брака – рационално и умно, споделено от книгата  „ Изкуството да бъдеш безпаричен, само че благополучен “ (Изд. „ Кибеа ”)

***

Когато търсим персоналното си благополучие, непрекъснато ставаме жертва на три неточности: 

Първа неточност – Искаме да го реализираме бързо и елементарно.

Втора неточност – След като един път сме завоювали щастието, желаем да го запазим за безконечни времена.

Трета неточност – Липсва ни ведрото успокоение да се любуваме до дъно на всяко благополучие, преди да се впуснем в търсене на ново. 

За безчет хора бракът е характерен образец по какъв начин могат да бъдат позволени по едно и също време и трите неточности. Макар драмата да се разиграва в разнообразни разновидности, главната конструкция на взаимовръзките постоянно е сходна.

Двамата сътрудници се откриват един различен и са щастливи. Но постоянно това благополучие е релативно. Защото оня, който до момента не е имал шанс в любовта, приема като огромно задоволство обстоятелството, че най-сетне за първи път му е провървяло. 

Процесът на едностранното или взаимното завладяване постоянно е единственият същински динамичен развой при такава връзка. Щом един път завоеванието се е осъществило и сътрудниците са разменили обети и самопризнания, борбеният миг бързо отшумява и двамата привикват един с различен. Общото благополучие е настъпило ненадейно и избухливо – само че какво става по-нататък? Партньорите имат вяра, че им е задоволителна самодоволната констатация – най-сетне открих дълго лелеяното благополучие. Те може и да са го разкрили, само че то няма да се задържи от единствено себе си, в случай че не се борят за него ден след ден. 

Надеждата, че един път изживяното общо благополучие ще трае постоянно, постоянно е последвана от прокрадващия се боязън, че още на следващия ден може да настъпи краят. Оправдан боязън, на който толкоз доста хора безпомощно се отдават. Други се пробват да го прогонят, като навреме се оглеждат за нов обект на щастието си, без да са подхванали сериозен опит за превъзмогване на първите рецесии. Или с други думи – за общото благополучие би трябвало непрестанно да се води война. 

В резюме можем да кажем, че сме склонни елементарно да изоставяме щастието, което бързо сме постигнали. От друга страна, чест мотив за разпадането на редица бракове е неспособността да се любуваме на взаимното си благополучие дружно. 

Какво ще рече да се любуваме на щастието? Ще рече, че няма благополучие без болежка. Следователно, който не е схванал, че всяка тъга, всяка ревнивост, всяко проваляне и всяко отчаяние са също толкоз значими, колкото и самото чувство, че си благополучен, надали има късмет да отвоюва оптимално благополучие в живота си. 

Трябва да изоставим илюзията за бързото и комфортно благополучие, както и фалшивата  вяра, че днешното благополучие, без изпитание, можем да пренесем в утрешния ден. Можем, в действителност. Но единствено в случай че не гледаме на етапа, в която щастието изчезва, като на неразгадаем проблем, а като на тласък за нова битка. 

От: „ Изкуството да бъдеш безпаричен, само че благополучен ”, Йозеф Киршнер, Изд. Кибеа, 1998 
Снимка: Talk TV