Преди 28 години – на 10 юни 1990 г. се

Преди 28 години – на 10 юни 1990 година се организират първите свободни демократични избори след рухването на социализма. В този ден е първият кръг за избор на Велико национално заседание (ВНС), което написва новата Конституция на Република България. На втория, на 17 юни се попълнят 18 места, показва в собствен материал БГНЕС.

Гласуването е по така наречен механично комбинирана система – половината от 400-те депутати се избират по съразмерно, а другата половина - мажоритарно.

Велико народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. В изборите вземат участие 6 976 620 от всички, имащи право на глас. Българска социалистическа партия получава 47,1% от гласовете, Съюз на демократичните сили – 36,2%, Движение за права и свободи - 5,75% Български земеделски народен съюз - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.
Завършил ли е преходът и за какво в България още царува безпорядък? Бившият заместник-директор на Националната работа за сигурност полковник Чавдар Петров търси отговорите в спомените си
Като мандати това са Българска социалистическа партия с 211 депутатски места, Съюз на демократичните сили – 144, Движение за права и свободи – 23, Български земеделски народен съюз – 16, Отечествен съюз – 2, двама самостоятелни, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).

Българска социалистическа партия получава безусловно болшинство във Велико народно събрание. Сравнително неголемият избирателен резултат от 36,2 % за Съюз на демократичните сили е разочароващ и е в разнобой с безапелационната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа.

И до през днешния ден има две версии за случилото се. Според някои от хората от десния набор преименуваната комунистическа партия провежда мощна изборна операция, с цел да резервира властта в основния за развиването на България миг. Левите пък са на мнение, че радикализмът на новите партии е изплашил хората отвън огромните градове и по тази причина хората в провинцията са дали гласа си за Българска социалистическа партия.
Иван Гарелов: Преходът не е приключил, не сме се разделили със скритото ръководство Демокрацията сякаш повече служи за фасада, за прикритие на един различен живот, който се движи по лични закони, не тези, основани от страната
Политическото опълчване сред Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили предопределя неустойчивостта на институциите в първия интервал от българския преход и стартира несдържан преход на елитите. Едно след друго се сменят държавни управления: две на Българска социалистическа партия, управлявани от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), съдружно, управлявано от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на Съюз на демократичните сили, управлявано от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), служебно на Ренета Инджова (17 октомври 1994 година – 26 януари 1995 г.), на Българска социалистическа партия, управлявано от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.).

Не съумяват да изпълнят цялостния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от кавги, раздробяване на парламентарни групи, основаване на нови партии.