Незаконният син на съпруга ми преобърна живота ни
Преди 15 години брачният партньор ми е имал спекулация със 17-годишно момиче, до момента в който е бил в командировка надалеч от вкъщи. След като отговорностите му завършили, той я оставил и се прибрал.
Няколко години по-късно се запознахме. Вече 12 години живеем под един покрив. След четири години фамилен живот ни се роди щерка – в този момент е на осем години. Съпругът ми постоянно е мечтал за наследник, само че ориста постанови друго. Трудно е да го нарека образцов татко, само че той непрекъснато написа домашни с Ирена, понякога я глези и я води на лов на риба със себе си.
Нещо ненадейно помрачи фамилната ни идилия. Съпругът ми писа на своя другар от армията и разбра, че младата дама, която той е изоставил, има дете от него. Могла е да откри биологичния татко посредством интернет, само че не го е направила. Тази вест ме накара да се усещам доста зле.
След като беседва с сътрудника си, брачният партньор ми незабавно стартира да търси това момиче в обществените мрежи. Той я откри. На фотографията младата дама беше със сина си, който доста приличаше на татко си. Веднага започнах да ревнувам. Дъщеря ни по-скоро приличаше на мен. Той стартира да търси контактите на сина си – родителските усеща се разсъниха. Синът на брачна половинка ми е на 14 години, състезател е и е първенец, обожава котките и майка си.
Връзката сред татко и наследник се разви бързо. Те обсъждаха образованието, компютърните игри и проекти за бъдещето. Тази връзка лишава цялото свободно време на брачна половинка ми, тъй че за щерка ми не остава даже минута. Отказваше да написа домашни с нея, сядаше на компютъра и си кореспондираше с първородния си наследник.
За Нова година брачният партньор ми купи билет на момчето и то пристигна вкъщи. Водеше го на всички места, изпълняваше всичките му прищявки, тъй като момчето не беше девойка. Ревността ме разяждаше от вътрешната страна, както и щерка ми.
Праща му пари за празниците или просто по този начин, само че се е случвало да не помни даже да честити рождения ден на щерка ми. Опитах се да му обясня, че това не е редно, само че кой ме слуша? Мисля, че за всичко е отговорна майка му. Ако е решила цели 14 години да се крие, тогава да продължи да мълчи, а не да нахлува в фамилията на някой различен. Появата на противозаконния му наследник оказа мощно въздействие върху фамилния ни бюджет.
Страх ме е да си показва какво ще се случи през лятото. Ако го предложения, щерка ми ще запомни тази почивка вечно. Съпругът оправдава държанието си с това, че момчетата са привлечени от бащите си, а девойките от майките си. И ми се коства, че в този момент той изпитва бащински усеща единствено към сина си и изцяло не помни за щерка ни. Всеки ден си приказват с часове, а щерка ми въобще не прекарва време с татко си.
