Преди 125 години, през 1894-а, излиза като самостоятелна книга първият

Преди 125 години, през 1894-а, излиза като независима книга първият български разказ " Под игото " от Иван Вазов.

А през 2009-а, романът завоюва първо място в " Голямото четене " - ранглиста за най-любимите и четени български книги.

Може би точно тази ранглиста е една от аргументите въпреки всичко " Под игото " да продължава да бъде в учебниците по литература. Въпреки желанието на мнозина той да отпадне оттова.

Казват, че бил много сложен и остарял за днешните възпитаници. Че не разбирали огромна част от думите, че събитията им били прекомерно далечни и неразбираеми.

Това, последното, може да се окаже и правилно. След напъните през последните 30 години да бъде изтрита националната памет и понятия като " робство " и " иго " да бъдат сменени с " наличие " и " общуване ". Отдалечаването на събитията става не посредством времето, а посредством опитите за давност.

Аз съм чел книгата като възпитаник. И също не употребявам огромна част от остарелите думи. Но това не ми пречеше да потърся смисъла им. Вярно е, че днешните възпитаници избират клипчета, картинки, само че си мисля, че няма нищо неприятно в това да ги накараме да се поровят в интернет за някоя дума.

Още като възпитаник харесах книгата. Допаднаха ми сантименталните герои, съпреживявах с тях протичащото се, страдах за тях... Знам, че и през днешния ден има такива възпитаници. Казвали са ми го.

Идеята обаче е друга и е част от политиката за обезбългаряване. Вторачени посредством екрана на телефона в днешното напълно негероично време, да не могат да видят духовното събуждане на нацията ни, смяната в мисленето на хората.

Защото негероичното време подготвя към незаинтересованост, равнодушие, сън...

Романът е измежду творбите на Вазов, в които той се връща към славното време на Възраждането и битките за национална независимост като опция на " епохата на дребните характери ", пристигнала след Освобождението. Той към този момент е написал " Епопея на забравените ".

Друг значим миг е, че Вазов написа " Под игото ", до момента в който е в заточение в Одеса. Принуден е да емигрира по политически аргументи след гоненията против русофилите по време на Стамболовото държавно управление.

Правя паралел сред тогавашното време и днешното. Нима през днешния ден не господстват дребните характери? Нима през днешния ден русофилите не са преследвани? Нима през днешния ден не сме под робство - в случай че не в директен, то в метафоричен смисъл...

Но аз си мисля, че " Под игото " е безконечен разказ. Поне, до момента в който има иго. Докато имаме потребност да помним предишното си. Докато ни има.

Защото имам вяра, че не са малко младежите през днешния ден, които ще посочат " Под игото " още веднъж за своя обичана книга. Заради порива към независимост...