Чуждите работници излизат на хотелиерите ни до 50% по-скъпо от нашенците
На прага на летния сезон в туристическия отрасъл липсват 30 000 служащи. Най-голям апетит има за камериерки, чистачи, сервитьори, служащи в кухнята. Заради недостига на работна ръка сезон 2024 е под въпрос, някои бизнеси могат да банкрутират.
Това заяви пред „ Телеграф “ Веселин Халачев, ръководител на Обединени бизнес клубове и началник на Българо-узбекската комерсиална камара.
Общо 200 000 служащи не доближават на бизнеса в разнообразни браншове. В сферата на превоза липсват 24 000 души, в строителството - 25-30 хиляди.
Дефицитът на работна ръка се дължи на това, че българските служащи избягаха да работят по Западна Европа или Съединени американски щати за по-високи хонорари. Мнозина се научили и на лесното – отиват в Западна Европа, работят известно време, връщат се тук и получават обществени помощи, които надвишават заплатите, които нашите работодатели оферират.
Чуждите сезонни служащи, които идват за до 90 дни у нас, костват с към 50% по-скъпо, тъй като за тях има непрекъснати разноски – за самолетен билет, здравна застраховка и жилище, които работодателят е задължен да обезпечи. Въпреки това родният бизнес нямал избор и бил заставен да ги заплаща, тъй като българи се намират към този момент доста мъчно.
У нас идват главно хора от средноазиатските страни като Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Пристигат и служащи от Непал, Индия и Шри Ланка. Миналата година имало и хора от Бангладеш, само че родните работодатели към този момент не ги желали. В момента консулските ни служби в азиатските страни са задръстени от молби за визи на сезонни служащи, а нямало задоволително принтери и чиновници, които да се оправят с подобен голям брой документи. В Узбекистан сега чакат визи 14 500 индивида. А дневно могат да се издават единствено по 30 документа.
От 1 юни в консулствата ни щели да бъдат командировани в допълнение чиновници. Халачев обаче счита, че тези ограничения са доста закъснели. Каквото може да се направи, би трябвало да се направи на пожар, най-късно до края на май, по-късно ще е късно. За следващата година би трябвало да се измисли проект и график, тъй че да не изпадаме още веднъж в тази обстановка, разяснява още той.
На фона на това, което чужденците биха взели в личните си страни, българските заплати наподобяват привлекателни – минималната е към този момент 933 лв. или над 500 $. Общ служащ в склад към този момент може да вземе 1800 лв. чисто на месец, а асистент в кухнята – от 1800 до 2500 лв., в случай че работи за огромна верига заведения за хранене.
В същото време в Узбекистан в селата и дребните градове заплатите варират от 80 до 120 $ на месец. В огромен град продавачка взима 250-300 $. Държавните служите са по-добре платени – те получават по 400-500 $. Най-добре са тези, които работят за интернационалните компании – те взимат 700-1000 $, само че са малцинство.
Това заяви пред „ Телеграф “ Веселин Халачев, ръководител на Обединени бизнес клубове и началник на Българо-узбекската комерсиална камара.
Общо 200 000 служащи не доближават на бизнеса в разнообразни браншове. В сферата на превоза липсват 24 000 души, в строителството - 25-30 хиляди.
Дефицитът на работна ръка се дължи на това, че българските служащи избягаха да работят по Западна Европа или Съединени американски щати за по-високи хонорари. Мнозина се научили и на лесното – отиват в Западна Европа, работят известно време, връщат се тук и получават обществени помощи, които надвишават заплатите, които нашите работодатели оферират.
Чуждите сезонни служащи, които идват за до 90 дни у нас, костват с към 50% по-скъпо, тъй като за тях има непрекъснати разноски – за самолетен билет, здравна застраховка и жилище, които работодателят е задължен да обезпечи. Въпреки това родният бизнес нямал избор и бил заставен да ги заплаща, тъй като българи се намират към този момент доста мъчно.
У нас идват главно хора от средноазиатските страни като Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Пристигат и служащи от Непал, Индия и Шри Ланка. Миналата година имало и хора от Бангладеш, само че родните работодатели към този момент не ги желали. В момента консулските ни служби в азиатските страни са задръстени от молби за визи на сезонни служащи, а нямало задоволително принтери и чиновници, които да се оправят с подобен голям брой документи. В Узбекистан сега чакат визи 14 500 индивида. А дневно могат да се издават единствено по 30 документа.
От 1 юни в консулствата ни щели да бъдат командировани в допълнение чиновници. Халачев обаче счита, че тези ограничения са доста закъснели. Каквото може да се направи, би трябвало да се направи на пожар, най-късно до края на май, по-късно ще е късно. За следващата година би трябвало да се измисли проект и график, тъй че да не изпадаме още веднъж в тази обстановка, разяснява още той.
На фона на това, което чужденците биха взели в личните си страни, българските заплати наподобяват привлекателни – минималната е към този момент 933 лв. или над 500 $. Общ служащ в склад към този момент може да вземе 1800 лв. чисто на месец, а асистент в кухнята – от 1800 до 2500 лв., в случай че работи за огромна верига заведения за хранене.
В същото време в Узбекистан в селата и дребните градове заплатите варират от 80 до 120 $ на месец. В огромен град продавачка взима 250-300 $. Държавните служите са по-добре платени – те получават по 400-500 $. Най-добре са тези, които работят за интернационалните компании – те взимат 700-1000 $, само че са малцинство.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ