Изневерих на съпруга ми скоро след сватбата
Предадох брачна половинка си и не мога да си простя за тази неточност. Много бих желала да върна времето обратно и да трансформира предишното, само че, за жалост, това не е допустимо. Разбирам, че аз съм отговорна за всичко, тъй че в този момент си заплащам за личните неточности. Най-много се разкайвам пред брачна половинка си. Не му беше елементарно да живее с мен.
Разделихме се неотдавна. Сега съм на 45 години. Имаме две пораснали деца. Всичко беше наред до един избран миг. Мислех, че ми е дал прошка, само че през цялото това време ме е търпял, стискайки зъби.
Всичко стартира доста от дълго време. Тогава бях на 20 години. Бях млада и глупава.
Накратко, предадох брачна половинка си. И продължавах да го неистина съвсем месец, а по-късно всичко се разбра. Жената на шефа ме разобличи пред всички мои сътрудници, близки и другари. Така брачният партньор ми научи за всичко.
Той не подвигна скандал, просто безмълвно си опакова нещата и си потегли.
Опитвах се да се свържа с него, да му обясня всичко, да намеря оправдания и така нататък Но той направи всичко допустимо да ме държи надалеч от живота си. Всичките му близки и другари ми пречеха да се доближа до него.
С течение на времето стопирах да хапвам и да дремя. Съвестта ми ме измъчваше. Скоро ме одобриха в болница.
Процесът на възобновяване беше доста сложен и дълъг. Съпругът ми пристигна да ме види. Започнахме всичко изначало. Беше доста мъчно. Направих всичко за него и се пробвах да изкупя прегрешението си.
След няколко години мъжът ми като че ли ми елементарни. Родих две деца и ги отгледахме в мир и естетика.
Вижте още: Видях шурей ми с друга жена
Децата ни са огромни хора. Имат свои фамилии. Един ден мъжът ми се прибра от работа и сподели, че би трябвало да се разделим. Каза, че ми е дал прошка за измяната, само че не е могъл да го не помни. И не може да направи нищо по въпроса.
Изглежда, че към този момент не можем да спасим връзката си. Така че се разделихме. Всичко се случи безшумно и умерено, макар че децата, които не знаеха безусловно нищо, бяха шокирани.
Сега съм сама. Мъжът ми също живее самичък някъде отвън града. Опитах още няколко пъти да се сдобрим, само че безрезултатно. Сега би трябвало да се науча да пребивавам сама. Вече нямам семейство. Все още не мога да привикна с това.
