Традицията на празника на Богородица Панагия-въздигане на хляба е жива в Кюстендил
Празникът Панагия - въздигане на хляба към този момент следващи години се уважава в Кюстендил на Голяма Богородица. От предходната вечер в двора на средновековната църква Св. Николай Чудотворец в с. Слокощица, община Кюстендил ритуално от сръчните ръце на домакините били забъркани Богородични пити по метод, какъвто е бил той в остарели времена.
Традицията е такава, че замесването на този самун става към остарели черкви, които се нуждаят от реституция. Замесването на питите стартира с молитва. Девойки носят изворна мълчана вода за приготвянето на обредния самун, а участниците в ритуала мият лицата и пазвите си и в цялостно безмълвие омесват Богородичните пити.
Замесването стартира дамата майка, а по-късно приключва девойката, която приема традицията. Когато хлябът стане подготвен за изпичане, се поставя в подници (съдове за изпичане на самун, присъщи за Кюстендилския край). Върху тях се поставя връшник (капак), след което той се покрива с плам от огнището.
Снимка: Ваня Георгиева Така съгласно националните показа подницата символизира земята, връшникът е небето, а тестото - живот.
Да правиш самичък своя самун, е първата стъпка към резистентен метод на живот, описват участниците в ритуала. Според тях хлябът, като се изключи че е нещо сакрално, е тип изкуство, само че и тест за вътрешния мир и възприятията, които носиш:Ако стане хубав и апетитен, значи се чувстваш добре. Неслучайно в националната традиция на болен човек не му разрешават да прави самун.
Много значимо е да споделиш хляба с някого. Характерно за обредните хлябове е и слагането на просфорен щемпел върху тях, както и това, че те са постни - единствено от сол, вода и брашно.
Снимка: Ваня Георгиева Трите питки, изпечени в двора на черквата Св. Николай Чудотворец, взели участие в хлебното ревю против църквата Успение Богородично в Кюстендил.
