За свети Валентин, когото не честваме днес
Празникът на любовта, Денят на влюбените, свети Валентин – всички тези понятия от 15-20 години все по-напористо навлизат и в нашия календар към 14 февруари и това си има своя сексапил. Вероятно всеки мол бележи пикови стойности в оборота си към този ден, както и всяка цветарница. Другият сходен ден за цветарския стокооборот към момента е празникът със затихващи функционалности 8 март, Международният ден на дамата, именуван още в годините на “развития социализъм” с ироничното название “Ден на колежката”.
И 14 февруари, и 8 март са еднообразно безсмислени и пошли в рекламното си, комерсиално, пазарно амплоа. Ако си влюбен и обичаш някого, ти безспорно го обичаш непрестанно, непрекъснато, а освен за празника на любовта. Ако уважаваш и почиташ дамата до теб – освен обичаната, само че и майката, сестрата, лелята, че за какво не и шефката, и колежката, то безспорно това е постоянно, във всяка минута, а освен на 8 март. Ако поднасяш на брачната половинка си цветя единствено на 14 февруари и/или на 8 март, просто не си същински мъж. Точка.
Витраж със св. Валентин от католическа черква
За друго ми е мисълта обаче. Стана ми забавно от кое място се е появил в англосаксонския свят този Празник на любовта – тъй като той не е нито напълно “западен”, нито общокатолически. И ето какво излезе от дребното ми онлайн изследване.
Ясно е, че честването на свети Валентин на 14 февруари няма нищо общо с българските православни обичаи. В православния календар почитаме въпросния светец, живял в Умбрия – св. свещеномъченик Валентин, свещеник Интерамски (или Тернийски) – на 30 юли. Връзката му с любовта е косвена, само че не е като да липсва изобщо. Живял е през ІІІ век, т.е. преди император Константин І Велики да издаде Медиоланския (Миланския) едикт от 313 година и да узакони християнството като религия, равноправна на другите религии в Рим. Съществува легенда, че по времето на един от предшествениците на св. Константин, Клавдий ІІ Готски, се водели продължителни войни и Клавдий забранил браковете в армията, защото считал, че необвързаният със брачна половинка и семейство боец е по-полезен в борба. А интерамският свещеник скрито венчавал римските командири християни и годениците им в нарушаване на императорската заповед – и в отбрана на любовта... Заради което бил осъден и изгубил живота си, евентуално на 14 февруари 273 година
Православна икона на св. Валентин Интерамски
Друг общохристиянски светец с името Валентин в нашия календар се празнува на 6 юли – св. свещеномъченик Валентин, презвитер Римски, също живял през ІІІ век (нищо чудно в действителност той да е венчавал скрито римските главнокомандващи). Имаме и единствено православния св. Валентин Доростолски (на 24 април), живял по нашите земи. Освен това имаме и св. Валентина – беше напълно скоро, на 10 февруари.Как св. Валентин се оказва прикачен на 14 февруари в католическия свят? Историята е още по-интересна. Още през ХVІІ век френският историк Тилемон изрича догатката, че в действителност празниците на любовта на 14 февруари са свързани с римските езически Луперкалии. Това е характерен сезонен празник на плодородието в ранната пролет, който се е отбелязвал на 14 против 15 февруари в чест на богинята на “трескавата любов” Юнона Фебруата и на бога Фавн (Луперк е едно от прозвищата му, произлиза от латинската дума за “вълк”, lupus; апропо, в българския фолклор също има “вълчи празници”).
Римският бит се изразявал в много странни за модерното ни схващане практики: на Капитолийския рид, където съгласно легендата вълчица (lupa) откърмила близнаците Ромул и Рем (основателите на Рим), се правили вълчи жертвоприношения с богати пирове, след което от кожата на одраните вълци правели бичове и с тях налагали всички дами на връщане в града. Жените го приемали с признателност, несъмнено, тъй като това щяло да им донесе плодовитост и леко раждане. Накрая дамите се събличали голи, както настояват злите езици, и “празникът” придобивал образа на класическа римска оргия... Ритуалът станал толкоз публикуван, че в него взели участие даже знатните римски фамилии; луперк е бил дори самият Марк Антоний.
Капитолийската вълчица с Ромул и Рем
Разбира се, в ранното Средновековие католическата черква мъчно приема сходни бесовски вакханалии и прави мудни приходи всичко това да бъде заличено. През 494 година папа Геласий І не разрешава Луперкалиите, евентуално по същото време и денят на “трескавата любов” и Юнона Фебруата става ден на св. Валентин, отдал живота си в името на благословената от Бог християнска обич в брака. По-късно се намесват и други западни митове за Валентин, който бил боен врач и духовник, и също венчавал римски бойци. А сдържаните и свити англичани стартират да пращат на избраниците си “валентинки” – безмълвни самопризнания в обич – навръх този ден. Тъй или другояче, Луперкалиите и радостното плющене на дамите с бичове от вълча кожа били забравени...
Римските Луперкалии, късна схема от ХVІ век
За похлупак на всичко през днешния ден в католическия литургичен календар на 14 февруари липсва какъвто и да било св. Валентин. Причината е, че през 1969 година католическата черква “прочиства” календара си от светци, за чиито жития има прекомерно нищожна информация – и за зла орис св. Валентин попада измежду тях... Иначе на тази дата католиците празнуват св. св. Кирил и Методий, което е напълно разумно – на 14 февруари 869 година в Рим е умрял Константин-Кирил Философ; в нашия, православния календар, на този ден е точно празникът Успение на св. Кирил Славянобългарски.
От друга страна, чисто българският известен спор дали на 14 февруари е св. Валентин или св. Трифон, също е напълно неплатежоспособен (освен за старокалендарците). С минаването на Българската православна черква по нов жанр през 1968 година Трифоновден към този момент е на 1 февруари.Та по този начин, няма нищо неприятно да се потопите във водовъртежа на Деня на влюбените с половинката си и, в случай че това ви носи наслада, да се втурнете в трескаво пазаруване на сърцевидни алени балони (трескави като Юнона Фебруата), картички със сърчица, амурчета и впрочем захарно-сладурски “любовни” атрибути. Но празникът на св. Валентин по тези географски ширини не е през днешния ден. Имениците ще би трябвало да изчакат до юли месец, когато имат цели две дати. А на именичките, наречени Валентина – честито на патерица!
И 14 февруари, и 8 март са еднообразно безсмислени и пошли в рекламното си, комерсиално, пазарно амплоа. Ако си влюбен и обичаш някого, ти безспорно го обичаш непрестанно, непрекъснато, а освен за празника на любовта. Ако уважаваш и почиташ дамата до теб – освен обичаната, само че и майката, сестрата, лелята, че за какво не и шефката, и колежката, то безспорно това е постоянно, във всяка минута, а освен на 8 март. Ако поднасяш на брачната половинка си цветя единствено на 14 февруари и/или на 8 март, просто не си същински мъж. Точка.
Витраж със св. Валентин от католическа черква
За друго ми е мисълта обаче. Стана ми забавно от кое място се е появил в англосаксонския свят този Празник на любовта – тъй като той не е нито напълно “западен”, нито общокатолически. И ето какво излезе от дребното ми онлайн изследване.
Ясно е, че честването на свети Валентин на 14 февруари няма нищо общо с българските православни обичаи. В православния календар почитаме въпросния светец, живял в Умбрия – св. свещеномъченик Валентин, свещеник Интерамски (или Тернийски) – на 30 юли. Връзката му с любовта е косвена, само че не е като да липсва изобщо. Живял е през ІІІ век, т.е. преди император Константин І Велики да издаде Медиоланския (Миланския) едикт от 313 година и да узакони християнството като религия, равноправна на другите религии в Рим. Съществува легенда, че по времето на един от предшествениците на св. Константин, Клавдий ІІ Готски, се водели продължителни войни и Клавдий забранил браковете в армията, защото считал, че необвързаният със брачна половинка и семейство боец е по-полезен в борба. А интерамският свещеник скрито венчавал римските командири християни и годениците им в нарушаване на императорската заповед – и в отбрана на любовта... Заради което бил осъден и изгубил живота си, евентуално на 14 февруари 273 година
Православна икона на св. Валентин Интерамски
Друг общохристиянски светец с името Валентин в нашия календар се празнува на 6 юли – св. свещеномъченик Валентин, презвитер Римски, също живял през ІІІ век (нищо чудно в действителност той да е венчавал скрито римските главнокомандващи). Имаме и единствено православния св. Валентин Доростолски (на 24 април), живял по нашите земи. Освен това имаме и св. Валентина – беше напълно скоро, на 10 февруари.Как св. Валентин се оказва прикачен на 14 февруари в католическия свят? Историята е още по-интересна. Още през ХVІІ век френският историк Тилемон изрича догатката, че в действителност празниците на любовта на 14 февруари са свързани с римските езически Луперкалии. Това е характерен сезонен празник на плодородието в ранната пролет, който се е отбелязвал на 14 против 15 февруари в чест на богинята на “трескавата любов” Юнона Фебруата и на бога Фавн (Луперк е едно от прозвищата му, произлиза от латинската дума за “вълк”, lupus; апропо, в българския фолклор също има “вълчи празници”).
Римският бит се изразявал в много странни за модерното ни схващане практики: на Капитолийския рид, където съгласно легендата вълчица (lupa) откърмила близнаците Ромул и Рем (основателите на Рим), се правили вълчи жертвоприношения с богати пирове, след което от кожата на одраните вълци правели бичове и с тях налагали всички дами на връщане в града. Жените го приемали с признателност, несъмнено, тъй като това щяло да им донесе плодовитост и леко раждане. Накрая дамите се събличали голи, както настояват злите езици, и “празникът” придобивал образа на класическа римска оргия... Ритуалът станал толкоз публикуван, че в него взели участие даже знатните римски фамилии; луперк е бил дори самият Марк Антоний.
Капитолийската вълчица с Ромул и Рем
Разбира се, в ранното Средновековие католическата черква мъчно приема сходни бесовски вакханалии и прави мудни приходи всичко това да бъде заличено. През 494 година папа Геласий І не разрешава Луперкалиите, евентуално по същото време и денят на “трескавата любов” и Юнона Фебруата става ден на св. Валентин, отдал живота си в името на благословената от Бог християнска обич в брака. По-късно се намесват и други западни митове за Валентин, който бил боен врач и духовник, и също венчавал римски бойци. А сдържаните и свити англичани стартират да пращат на избраниците си “валентинки” – безмълвни самопризнания в обич – навръх този ден. Тъй или другояче, Луперкалиите и радостното плющене на дамите с бичове от вълча кожа били забравени...
Римските Луперкалии, късна схема от ХVІ век
За похлупак на всичко през днешния ден в католическия литургичен календар на 14 февруари липсва какъвто и да било св. Валентин. Причината е, че през 1969 година католическата черква “прочиства” календара си от светци, за чиито жития има прекомерно нищожна информация – и за зла орис св. Валентин попада измежду тях... Иначе на тази дата католиците празнуват св. св. Кирил и Методий, което е напълно разумно – на 14 февруари 869 година в Рим е умрял Константин-Кирил Философ; в нашия, православния календар, на този ден е точно празникът Успение на св. Кирил Славянобългарски.
От друга страна, чисто българският известен спор дали на 14 февруари е св. Валентин или св. Трифон, също е напълно неплатежоспособен (освен за старокалендарците). С минаването на Българската православна черква по нов жанр през 1968 година Трифоновден към този момент е на 1 февруари.Та по този начин, няма нищо неприятно да се потопите във водовъртежа на Деня на влюбените с половинката си и, в случай че това ви носи наслада, да се втурнете в трескаво пазаруване на сърцевидни алени балони (трескави като Юнона Фебруата), картички със сърчица, амурчета и впрочем захарно-сладурски “любовни” атрибути. Но празникът на св. Валентин по тези географски ширини не е през днешния ден. Имениците ще би трябвало да изчакат до юли месец, когато имат цели две дати. А на именичките, наречени Валентина – честито на патерица!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ