Празника на св. ап. Андрей Първозвани народът ни нарича Мечкинден.

Празника на св. ап. Андрей Първозвани народът ни назовава Мечкинден. На зазоряване най-старите дами в дома хвърлят в комина сварени зърна – всекидневно царевица, с цел да не се настървяват тези зверове. „ На ти, Мецо, мамул, да не ядеш хората ” гласи магическото проклинание, на трапезата се поставят ястия единствено от варива. Българите вярвали, че това е повратна точка в календара, след която денят стартира да пораства колкото просено, синапено или друго зрънце. А с него - и всяка работа, по тази причина начената на Андреевден ще върви противоречиво и доходно.

Колкото и мечката да е чудовище за добитък и годишна продукция, старите българи вярвали и в нейната тонизираща мощност – да гази заболели за здраве, с дим от козината й да церят уплашени и урочасани. От мечка ремичка не се предлага дори на огромните юнаци, само че от нокти, зъби и руното й изработвали амулети против зли сили. Смятали, че през пролетта извор, в който мечка и децата й са се къпали, става лечителен, а мечкар и танцуваща Мецана приемали като прекрасен знак, че зимата ще е здрава, снежна, плодородна за селото. Според националните приказки св. Андрей в миналото гледал камениста планинска равнища, а една мечка му изяла вола. Тогава той впрегнал злосторницата в ралото си - с нея да оре, а тръгнел ли на път, тя му била транспортното средство. Истина или не, старите българи считали, че животното не прави зло, в случай че не се е настървило, единствено против стръвници вдигали оръжие.

Празник имат

Андрей, Едрьо, Храбрьо и производни

* На имен ден се върви без покана, в случай че виновникът за тържеството е изразил категорично предпочитание да не чества. Някои имена могат да бъдат почетени на разнообразни дати през годината - съгласно избора на именяка.

* Андрей - от гр., неустрашим, храбър; Храбрьо - да бъде безстрашен, Едрьо – да бъде едър