Почитаме българския църковен и народен водач Патриарх Евтимий
Православната черква уважава през днешния ден паметта на Преподобни Евтимий Велики, роден в град Милетин и живял през V век, както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок. 1327-1402). Нашият Евтимий е изтъкнат български феодален свещеник, литератор, патриарх на България, финален предстоятел на църквата на Второто българско царство.
През пролетта на 1393 година османските нашественици стоварват голяма армия пред столицата Търново и я подлагат на продължителна блокада. Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий управлява отбраната му. Смята се, че градът устоя тримесечна блокада. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата с взлом. Патриарх Евтимий е изпратен на изгнание в Бачковския манастир. Предполага се, че е умрял там през 1402–1404 година
Иначе по народному днешният празник е прочут като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с главната обредна процедура - жертвоприношение на петел.
Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се прави на къщния предел, който съгласно обичайните национални схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа.
Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което би трябвало да дава отговор на условието за " полова непорочност ", т. е. момчето не би трябвало да е имало полова връзка. В обстановката на обреда юношата се назовава " петелар ". След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, с цел да бъдат здрави през цялата година.
С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става напряко с отрязаната глава на петела, която по-късно се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се резервират.
С тях бабите кадят заболели или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват особено приготвените за празника флагове, които се назовават " колуни ". Всяко домакинство подготвя манджа от заклания петел, който би трябвало да бъде сварен цялостен.
Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и вършат баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на родственици и съседи за здравето на момчетата. В тези домове, където има женска челяд, стопаните колят нормално ярки за здравето на момиченцата.
В Странджанския край, където националният фетиш към св. Евтим е изключително развъртян, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според локалните вярвания св. Евтим е стопанин на детските заболявания и той защищава от " детешката " и " вънкашната болест " (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира към тържествената софра.
Днес празник имат всички, които носят имената Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия.
През пролетта на 1393 година османските нашественици стоварват голяма армия пред столицата Търново и я подлагат на продължителна блокада. Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий управлява отбраната му. Смята се, че градът устоя тримесечна блокада. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата с взлом. Патриарх Евтимий е изпратен на изгнание в Бачковския манастир. Предполага се, че е умрял там през 1402–1404 година
Иначе по народному днешният празник е прочут като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с главната обредна процедура - жертвоприношение на петел.
Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се прави на къщния предел, който съгласно обичайните национални схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа.
Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което би трябвало да дава отговор на условието за " полова непорочност ", т. е. момчето не би трябвало да е имало полова връзка. В обстановката на обреда юношата се назовава " петелар ". След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, с цел да бъдат здрави през цялата година.
С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става напряко с отрязаната глава на петела, която по-късно се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се резервират.
С тях бабите кадят заболели или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват особено приготвените за празника флагове, които се назовават " колуни ". Всяко домакинство подготвя манджа от заклания петел, който би трябвало да бъде сварен цялостен.
Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и вършат баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на родственици и съседи за здравето на момчетата. В тези домове, където има женска челяд, стопаните колят нормално ярки за здравето на момиченцата.
В Странджанския край, където националният фетиш към св. Евтим е изключително развъртян, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според локалните вярвания св. Евтим е стопанин на детските заболявания и той защищава от " детешката " и " вънкашната болест " (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира към тържествената софра.
Днес празник имат всички, които носят имената Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ