Православната църква отбелязва смъртта на Свети Йоан Кръстител. Като почита

Православната черква отбелязва гибелта на Свети Йоан Кръстител. Като уважава св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни тържествено се чества рождението на предвестника на Спасителя; популяризира го и на 7 януари - деня след празника Богоявление, а на 29 август възпоменава неговата гибел и в символ на присъединяване в страданията му е наредила този ден пост.
Навършва се годишнина от основаването на благотворителен комитет " Единство " в Търново по самодейност на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и други (1878 г.). През 1869 година в Охрид е основана независима българска църковно-училищна община.

2012 година
Президентът на Република България връчва на Михеил Уклеба, ексклузивен и пълномощен дипломат на Грузия в Република България медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-грузинските връзки и във връзка окончателното му тръгване от страната “

2004 година
При спецакция на столичната полиция са арестувани пандизчии, избягали от ТПО “Кремиковци ”. Единият от пандизчиите е прострелян със стоп-патрон в лявата хълбочна област. При акцията е ранен чиновник на реда, както и надзорник. Заловените излежават присъда за ликвидиране, обир и кражба.

1966 година
Открит е Международният дом на учените край Варна.

1954 година
Открит е Химкомбинатът в Девня.

1945 година
В Москва идват Трайчо Костов и Вълко Червенков, които дружно с Георги Димитров и Васил Коларов се срещат със Сталин, с цел да получат указания предвид на променената обстановка в България. Сталин ги успокоява: " Отложихте изборите - поставете точка на това. Отлагането на изборите не е значително искане и по тази причина ние се съгласихме... Ние не ще се съгласим на никакви основни отстъпки, а без нас нищо не може да се направи... " Той поучава да се легализира опозицията и декларира, че отстъпките няма да забавят построяването на руската система, до която може да се стигне и по парламентарен път.

1942 година
Публикувана е Наредба за спомагателни ограничавания върху евреите: наложително носене на жълтата звезда, възбрана да посещават публични места и да имат коли, радиоапарати, телефони и други

1881 година
На постоянно предпазване се сдават бойните флагове на дружините от Българското опълчение и частите получават новите светини.
На 29 август 1881 година пред двореца, в наличието на държавното управление и народните представители, военна делегация от Русия, дипломатическия корпус и поданството, Князът приема строените елементи на Софийския гарнизон, командирите и знаменните взводове на частите от провинцията. След церемониален марш те връчват бойните флагове на военния министър за постоянно предпазване. Князът връчва новите бойни светини на всички командири на части, които да се отнесат в Лагера.
На идващия ден при изключително тържествена конюнктура в Лагера, в наличието на същата аудитория след приемане на частите, е осъществено освещаване на знамената от Софийския клир, последвано от молебен в чест на Тезоимения ден на Княза и Царя Освободител. След него столичният гарнизон и знаменните делегации от провинцията организират церемониален марш, воден от новите светини.

1878 година
Проф. Марин Дринов издава Привременен правилник на националните учебни заведения, въвеждащ държавно управление и единна просветителна конструкция в страната при наложително и гратис светско начално обучение за децата от двата пола. Той се основа на просветното законодателство на Княжество България и Източна Румелия.
Марин Стоянов Дринов е академик историк, лингвист, публичен и държавен деятел. Роден е в Панагюрище на 20 октомври 1838 година Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 година е доцент, а от 1876 година и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година, е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската войска, ръководена от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. През 1878 г.–1879 година завежда отдела за национално просвещение и духовни каузи и е консултант на съветския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема ефективно присъединяване в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното заседание 1879 година афишира София за столица на Княжество България. Един от основателите за разкриване на Софийската обществена библиотека (днес НБ " Св. св. Кирил и Методий " ). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет 1881 година – 1883 година Умира на 28 февруари 1906 година

1878 година
Основан е благотворителен комитет " Единство " в Търново по самодейност на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и други

1872 година
В Цариград стартират съвещанията на свикания от Патриаршията църковен събор, който би трябвало да се произнесе за легитимността на Екзархията.

1871 година
В лозята край Ловеч се организира комитетско заседание с присъединяване на осем души: Васил Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев, Марин Поплуканов, Иван Драсов, Димитър Пъшков, Христо Бояджията и поп Кръстьо Никифоров. Димитър Общи е избран за отговорник за региона от Ловеч и Тетевен до София. Обсъден е текстът на " Наредата на служащите за освобождението на българския народ ".

1869 година
В Охрид е основана независима българска църковно-училищна община.

866 година
Българско пратеничество, в което вземат участие кавханът Петър и боилите Йон и Мартин, идва в Рим. Те носят лист от въпроси, чиито отговори чака от папа Николай І (858-867 г.). Питанията се отнасят до теологични и политически проблеми, до нужните промени във всички страни на християнизиращото се българско общество, до организацията на българската черква. Заедно с тези общи въпроси българският княз слага и въпроса за персоналната си прегрешение заради жестокото потушаване на антихристиянския протест и за статута на бъдещата българска черква.

На тази дата са родени:

1938 година
Роден е Антон Венциславов Диков - български пианист. Завършва Българската държавна консерватория в София (1961 г.) като възпитаник на Л. Енчева. Концертира от 1954 година От 1974 година е учител по пиано в БДК. Носител е на премията " Марсел Кювелие " (Брюксел, 1960 г.), на Бахова премия от състезанието " Хариет Коен " (Лондон, 1960 г.), на III премия от състезанието " Маргарита Лонг " (Париж, 1963 г.). Изпълнява с триумф произведения на Й. С. Бах, Й. Брамс, Л. ван Бетовен, Ф. Лист, Р. Шуман, М. Равел, С. Прокофиев, Д. Шостакович, Б. Барток, В. Стоянов, П. Владигеров, Л. Пипков, К. Илиев, Л. Николов и други За първи път в България извършва " Концерт за пиано ¹ 3 " от В. Стоянов, " Концерт за пиано " от М. Големинов и други

1919 година
Роден е Пеньо Николов Русев – български публицист, книжовен историк и критик. През 1943 година приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. От 1945 година работи в Института за българска литература при Българска академия на науките. През 1972 година пази докторска дисертация на тематика " Психология на художественото разбиране " в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В интервала 1963 - 1967 година е заместител ректор и ректор на ВТУ, зам. ректор на ВИТИЗ (1969-1972 г.), началник е на секция " Културна история на балканските нации " към Института за балканистика при Българска академия на науките (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и публикации през 1938 година Изследователските му ползи са от региона на българската литературна история, съветско – българските и румъно-българските литературни връзки. Автор е на съчиненията: " Ние и те " (1947 г.), " Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба " (1947 г.), " Творчеството на Елин Пелин до Балканската война " (1954 г.), " История на българската литература от Смирненски до наши дни " (1957 г.), " Никола Вапцаров " (1965 г.), " Григорий Цамблак в Румъния и в остарялата румънска литература " (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), " За възприемането на художествените творби. Психология на художественото разбиране " (1968 г.), " Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак " (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), " Как възприемаме художествените творби " (1975 г.).

1838 година
Роден е Тодор Петров Икономов – български възрожденски просветник, публичен деятел, журналист и естет. Член сътрудник на Българска академия на науките от 1881 г.; постоянен от 1884 година Учи в Жеравна и Сливен, а по-късно при С. Филаретов в София. През 1861 година се открива в Цариград, където работи в близко съдействие с Др. Цанков. Учителства във Френския лицей, за малко време е католически духовник. Завършва Киевската духовна академия (1865 г.), учителства в Шумен и Тулча. Като журналист се опълчва на опитите на Митхад паша за обединение на българските и турските учебни заведения. От 1871 година е още веднъж в Цариград, където сътрудничи на вестник " Македония ", " България ", " Турция ", " Право ", сп. " Читалище " и други Участва дружно с П. Славейков в битката за църковна самостоятелност, интерниран в Тулча. След Освобождението е депутат, подпредседател на Учредителното заседание в Търново, министър, кмет на София, ръководител на Държавния съвет. Издава съчинения: " Нова българска читанка " (1867 г.), " Читанка за подготвяне към граматиката " (1867 г.), " Пълна читателница " (1868 г.), " Възкресник, или Черковно въсточно песнопение " (1872 г.), " Ръководство за словосъчинение на българский язик " (1875 г.), " Българска граматика " (1881 г.), " Писма за Сърбия " (1883 г.), " Мемоари " (1897 г.) и други Умира на 28 октомври 1892 година в Шумен.

На тази дата умират:

1979 година
Умира Алекси Романов Пухлев – български доктор - интернист, кардиолог и нефролог, учен (от 1967 г.). Роден е на 8 септември 1905 година в Габрово. Завършва медицина в София през 1931 година От 1938 година до 1939 година специализира във Франкфурт на Майн, в Грайфсвалд и Лайпциг (1942 г.). Асистент (1937 г.) в Клиниката по вътрешни заболявания на Медицинския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски ” при К. Чилов, доцент (от 1947 г.), началник на Катедрата по вътрешни заболявания на Медицинския факултет (1949 година – 1950 г.), професор (от 1950 г.), началник на лечебната клиника на Медицинска академия (по-късно ВМИ в София, 1950 година – 1975 г.); ректор на ВМИ в София (1959-1960 г.). От 1964 година е началник на Групата по сърдечно-съдови болести (по-късно Група за проучване на хипертонията). Разработва проблеми най-вече от региона на сърдечните, сърдечно-съдовите и бъбречните болести. Автор е на писания: " Лекции по доктрина на вътрешни заболявания " (1951 година, 1952 г.), " Терапия на вътрешни заболявания " (1955 година, 1962 г.), " Наръчник на терапия на вътрешни заболявания " (1958 година, 1964 г.), " Венозно гликозолечение при сърдечни заболявания " (1946 г.), " Хематологичен атлас " (1960 г.), " Ендемичният нефрит в България " (1960 г.), " Болести на бъбреците " (1963 г.), " Кръвното налягане в българското население " (1964 г.), " Болести на сърдечно-съдовата система " (1968 г.). Редактор е на " Наръчник по вътрешни заболявания " (1968 г.), " Артериална хипертония " (1972 г.).

1965 година
Умира Елисавета Георгиева Консулова-Вазова – българска художничка, брачна половинка на доктор Б. Вазов. Родена е на 4 декември 1881 година в Пловдив. Завършва живопис в Държавното рисувално учебно заведение (днес Художествена академия) в София през 1902 година в класа на Я. Вешин. Специализира в Мюнхен (1909 година – 1910 г.) при Х. Книр. Рисува най-вече женски и детски портрети в сребриста въздушна тоналност, в които внася доста мекост и деликатност. Нейни творби са “Автопортрет ” (1905 г.), “Портрет в бяло ” (1911 г.), “Иван Вазов на отмора ” (1917 г.), “Иван Вазов на разходка ” (1917 г.), “Портрет на писателя Стоян Михайловски ” (1918 г.), “Добри Христов ” (1919 г.), “Портрет на момченце ” (1920 г.), “Портрет на доктор Борис Вазов ” ( “Човекът с лулата ”) (1954 г.) и други Организаторка и редакторка на сп. “Беседа ” (1934 година – 1940 г.), на сп. “Дом и свят ” (1940 година – 1944 г.). Занимава се с художествена рецензия и разпространение на българското и непознатото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и британски език.

1942 година
Умира Данаил Цонев Николаев -български офицер, военачалник от пехотата (от 1909 г.), първият българин с най-голям боен чин (за проявена смелост в боевете на връх Шипка получава чин " поручик " ). Роден е на 18 декември 1852 година в Болград, Бесарабия. Завършва Одеското военно пехотно учебно заведение през 1875 година Участва в Сръбско-турската война през 1876 година и в Руско-турската война (1877 година – 1878 г.). След Освобождението е шеф на източнорумелийската милиция. Командва войските в Пловдив при оповестяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година През Сръбско-българската война (1885 г.) е пълководец на Източния корпус. През 1895 година – 1897 година (след гибелта на Тр. Китанчев) е ръководител на Върховния македонски комитет (от 1900 година - ВМОК). В интервалите 1886 година – 1887 година и 1907 година – 1911 г.) е министър на войната, като подобен разформирова всички елементи, взели участие в детронирането на Александър I Батенберг. Организира ексклузивен съд, който издава смъртни присъди на офицерите в русофилския протест в Русе. За огромни заслуги към Българската войска е именуван " патриарх на българското офицерство ". Награден е с медал " Св. св. Кирил и Методий " (1936 г.). Кръстник е на престолонаследника Симеон II (12 юли 1937 г.).

1921 година
Умира Никола Павлов Корчев - участник в българското националноосвободително придвижване, опълченец. Роден е през 1836 година в с. Долна Диканя, Пернишко. Работи като авариен ватман по ЖП линиите Русе - Варна и Одрин - Цариград (1868 година – 1875 г.). Участва в четата на Филип Тотю през 1867 година и в Сръбско-турската война през 1876 година През 1877 година постъпва в българското опълчение, взе участие в спасяването на Самарското знаме. Изобразен от Я. Вешин в картината “След багра ”, известна още и под името “Самарското знаме ”.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;