Денят 6 декември в българската история
Православната черква празнува един от най-големите си празници - деня на свети Никола, настойника на моряците, риболовците и банкерите.
Далеч обратно в историята - продължава битката на българите за самостойна черква през Възраждането... Само ден откакто жителите на Велес се отделят от гръцката Патриаршия, същата 1868 година във видинския храм “Свети Великомъченик Димитрий ” митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не загатва името на патриарха. Година по-късно и всички неврокопски общини вземат решение за разкъсване с Цариградската патриаршия.
Българското основно командване взема решение за офанзива на Одринската цитадела - една от най-добре укрепените в Европа. Годината е 1912, а офанзивата завършва с триумф три месеца по-късно през март идната година.
На 6 декември са родени писателят Павел Матев и Милен Гетов - български режисьор. На тази дата умира Ефрем Каранов - български литератор.
2006 година
Ратифициарният от Франция Договор за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз е подаден при италианското държавно управление
2006 година
Народното заседание приема Закон за отбрана при бедствия, обнародван в Държавен вестник — бр. 102 От 19 декември 2006 година
2006 година
С гласовете на ръководещата коалиция, се приема Закон за откриване на документите на Държавна сигурност и разследващите служби на армията, в който е записано, че за началниците на отдели и браншове в Служба „ Военна информация “ към министерство на защитата (МО) и шефовете на отдели или секции в Национална разследваща работа (НРС) след 16 юли 1991, няма да се открива принадлежност към органите на някогашната Държавна сигурност
2005 година
Камара на представителите на чешкия парламент ратифицира контракта за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз със 155 за, 0 срещу,?? въздържал се.
2003 година
Започната е българоезичната Уикипедия е вариация на Уикипедия на български език. Първата публикация е Григориански календар в превод от френски език, като приоритет на първите редактори е преводът на интерфейса и на първите помощни страници на български език.
2002 година
Върховната касационна прокуратура стопира процедурата по продажба на БТК, защото Агенцията за приватизация не е следвала тактиката по приватизацията й, призната от Народното събрание.
1990 година
България открива дипломатически връзки с Ватикана. Създадена е апостолическа нунциатура в София, както и посолството на България във Ватикана.
1948 година
Провежда се среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков по отношение на подготовката на Петия Конгрес на Българска работническа партия (к). Сталин постанова мнението си, че " националната народна власт " и руският режим са две форми на " диктатурата на пролетариата ". На тази среща Сталин изненадващо упреква Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от руските представители в България.
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в София. Завършва Школата за запасни офицери и СУ ” св. Климент Охридски ”, учи френски, немски, съветски, британски език и бързопис. Трайчо Костов е член на Българска комунистическа партия от 1920 година, на ВКП (б.) - от 1930 година Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник ”. Участва в подготовката на Септемврийския селски протест през 1923 година Осъден е на 8 години затвор през 1924 година и е амнистиран през 1929 година, след което до 1931 година е в Москва. От 1931 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Ръководител е на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира още веднъж в Съюз на съветските социалистически републики, където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 година дружно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 година, където е политически консултант на В. Пик. Завръща се през 1938 година Секретар е на Централен комитет на Българска работническа партия до 1942 година, когато е наказан на пожизнен затвор до 7 септември 1944 година През 1945 година е избран отново за член на Политбюро и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1946 година е първи заместник-председател на Министерски съвет и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси към Министерски съвет. През 1949 година голословно е упрекнат в антидържавна активност и наказан на гибел. През 1956 година е отчасти оправдан. През 1989 година е взето решение за цялостна политическа реабилитация. Посмъртно е почетен с почетно звание „ Герой на социалистически труд " (1963 г.).
Изпълняваните от Трайчо Костов държавни длъжности са: подпредседател на Министерски съвет в правораздаването ( от 31 март 1946 година - до 22 ноември 1946 г.). Трайчо Костов е министър на електрификацията, водите и естествените благосъстояния от 31 март 1946 година - до 22 ноември 1946 година В първия кабинет на Георги Димитров е подпредседател на Министерски съвет и министър без портфейл – от 22 ноември 1946 година до 11 декември 1947 година
Във втория кабинет на Георги Димитров е назначен за подпредседател на Министерски съвет и ръководител на Правителствения комитет за икономически и финансови въпроси при Министерски съвет от 11 декември 1947 година - до 31 март 1949 година
1947 година
Влиза в действие Конституцията на Народна република България, призната от Шестото Велико национално заседание на 4 декември 1947 година.
Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единомислещо я утвърждават. Конституцията утвърждава измененията след 9 септември 1944 година и републиканското устройство на страната.
1915 година
Сформирана е Моравска военноинспекционна област със седалище Ниш. Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно ръководство на Поморавието и Тимошко по време на Първата международна война 1914-1918 година От 9 юли 1918 година щабът й се дислоцира в София. Разформирована е на 31 декември 1918 година
1912 година
Българското основно командване взема решение да се извърши подготовката за офанзива на Одринската цитадела през Балканската война /1912-1913 г./.
След подписването на протокол за краткотрайно помирение на 20 ноември и неразбираемия излаз от идните договаряния за мир в Лондон българското основно командване взема решение да продължи военните дейности. На 6 декември то взема решение да се приготви офанзивата на Одринската цитадела. Тежестта по осъществяването на виновната задача – завладяването на приетата за една от най-силните в Югоизточна Европа замъци – пада върху 2-ра войска с командващ военачалник Никола Иванов. Започва сериозна подготовка на проект за завладяване на крепостта, който след три месеца / март 1913 г./ се увенчава с триумф.
1912 година
Изпратено е обръщение на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация до цар Фердинанд I срещу насилията на гръцката и на сръбската войска над македонските българи.
1903 година
Проведен е Трети събор на Демократическата партия /ДП/. Начело на седемчленното Централно бюро застава Александър Малинов, посочен от Петко Каравелов преди гибелта му. Приети са първите правилник и стратегия.
Демократическата партия е учредена през 1896 година от каравелисткото течение в Либералната партия. Нейни водачи са: П. Каравелов, А. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев, А. Гиргинов, С. Савов. Демократическата партия е измежду учредителите на Съюза на демократичните сили. Парламентарно показана е в VII Велико национално заседание, ХХXVI Народно събрание; ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно заседание - в коалиция с Български земеделски народен съюз под името Народен съюз. Демократическата партия е член на Европейския християндемократически съюз и асоцииран член на Европейската национална партия. Печатен орган - в. " Знаме ".
1880 година
Областното заседание на Източна Румелия вкарва аграрен налог вместо натуралния десятък. Това форсира прекосяването на поземлената благосъстоятелност в ръцете на българите.
Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, основана изкуствено по силата на Берлинския контракт 1878 година Наречена е по този начин по предложение на британската делегация на Берлинския конгрес 1878 година за да се заличи българският и образ. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с повърхност 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според член 13. на Берлинския контракт Областта остава под директната политическа и военна власт на султана, само че се употребява с административна автономност. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, именуван още основен шеф, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за период от 5 години от султана, със единодушието на Великите сили. Според член 15. от същия контракт султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се разпорежда на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 година Международните актове – контракти, конвенции и други, които Високата врата ще подписва с държавните управления на други страни, ще бъдат в действие и за Областта. Турското държавно управление резервира правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.
1877 година
Руски отряд освобождава с. Златарица, Великотърновско.
Войната водена сред Османската империя и Русия (1877 - 1878 г.) е провокирана от битката на българския народ за национално избавление и изострянето на връзките сред великите сили по отношение на така наречен Източен въпрос. Международното придвижване в отбрана на поробените балкански нации (особено след Априлското въстание, 1876 г.), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от страна на османското държавно управление вършат войната неизбежна. През април 1877 година тя е оповестена от съветския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии: Дунавска (554 500 души) дружно с Българското опълчение и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват също Румъния (42 795 души), Черна Гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 година с 40 000 души). Дунавската войска (с главнокомандващ Николай Николаевич) образува 3 отряда: Източен (около 75 000-80 000 души), командван от съветския престолонаследник Александър Александрович; Западен (около 35 000 души), командван от ген. Н. П. Криденер; Преден (около 12 000 души), командван от ген.-адютанта Й. В. Гурко. През юни основните сили на съветската войска отпред с ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при гр. Свищов. Предният отряд освобождава гр. Търново (25 юни), минава Стара планина и води тежки боеве при градовете Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с елементи от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на ген. Ф. Ф. Радецки. От 9 до 11 август Орловският и Брянският полк и 5-а опълченска тайфа водят яростни боеве на Шипченския проход. Западният отряд влиза дружно с румънските войски в гр. Никопол (4 юли), подхваща офанзиви за завладяването на гр. Плевен (8 и 18 юли, 30-31 август) и доближава линията Лом-Берковица. Гр. Плевен е блокиран (1 септември). На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа гр. Плевен, капитулира. На 23 декември съветските войски влизат в гр. София, а след разгрома на Вейсал паша в сражението при Шипка-Шейново (1 януари 1878 г.) Дунавската войска стартира общо нахлуване. В 3-дневни бойни дейности при Пловдив (3-5 януари) армията на Сюлейман паша е отхвърлена от направлението Пловдив-Одрин към Родопите. Одрин пада без пердах (8 януари 1878). Турските войски търпят проваляне и в Кавказ. Османското държавно управление желае мир. На 3 март е подписан Санстефанският предварителен контракт, посредством който се признава освобождението на всички български земи. На Берлинския конгрес е сменен с Берлинския контракт.
1876 година
Завършват предварителните диспути сред представителите на шестте велики сили - Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия, които се организират в Цариград. Целта на дебатите е да се реализира взаимноприемлив компромис по всички противоречиви въпроси на Източната рецесия. Българският въпрос е в центъра на полемиките, като оптимален за българите е планът на ген. Николай Игнатиев, предусещащ основаване на самостоятелна българска област, в която да се включат всички територии, заселени с българи. След продължителни диспути е признат планът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се планува основаване на две самостоятелни български области (вилаета) – Източна с център Търново и Западна с център София.
1869 година
В църквата на с. Гайтаниново, Неврокопско, се организира казалийски събор, на който участват представители на всички общини от Неврокопско. Взето е решение за дефинитивно разкъсване с Патриаршията.
1868 година
Васил Левски идва в Турну Мъгуреле и се свързва с Данаил Попов и Тодор Ковачов. С тяхна помощ той приготвя прекосяването си на юг от р. Дунав.
1868 година
Във Видинската черква “Св. Великомученик Димитрий ” видинският митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не загатва името на патриарха.
Антим I е свещеник, първият български екзарх, публичен и политически деятел. Екзарх Антим I, със светско име Атанас Михайлов Чалъков, е роден в Лозенград (днес в Турция) през 1816 година Учи в Коручешменското учебно заведение в Цариград, в Богословското учебно заведение на остров Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става учител, по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 година е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 година – за видински митрополит. Антим I организира битка за самостоятелна българска черква, отхвърля каноническото послушание на Цариградската патриаршия, афишира се и против унията. През 1871 година е определен за член на Временния съвет на Българската екзархия, на 16 февруари 1872 година за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 година пази българския народ, заради което турското държавно управление го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 година, той още веднъж заема екзархийския си пост и се включва в политическото създаване на българската страна. Избран е за ръководител на Учредителното заседание и на Първото Велико национално заседание (1879 г.) в Търново.
1861 година
Софийският митрополит Доротей разпорежда да острижат брадата и косите на един български протойерей, който отказал да му се поклони, след което го изхвърля на улицата. Инцидентът провокира необятно неодобрение измежду българското население и пред църквата се събира огромно голям брой, което желае да изгони митрополита от града. Турските управляващи се намесват и слагат въоръжена защита пред митрополитския дом.
На тази дата са родени:
1932 година
Роден е Георги Данчев – литературовед и стихотворец. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1952 година, след което специализира в Италия. Първите му печатани стихове са от 1952 година Той е учител и един от създателите на ВТУ. Чете лекции по " Старобългарска литература " и по " Старобългарска книжнина ”. Председател е на Съюза на българските писатели във Велико Търново. Интересите му са свързани с изследвания на писателите от Търновката книжован школа (Д. Кантакузин, Вл. Граматик), както и с проучване на творчеството на писатели, свързани с Българската православна черква (монаси, свещеници, църковни дейци). Пише стихотворения за деца.
1925 година
Роден е Милен Гетов - български режисьор, работил в документалното и игралното кино. Създава и поредност от спортни филми. През 1996 година е назначен за основен живописен специалист в Българска национална телевизия. Водещ и съавтор е на предаването " Минаха години " дружно с Др. Тенев по Българска национална телевизия. Най-известният му документален филм е: " Непобедимият Дан Колов " (1971 г.). Снима игралните филми: " Един добряк на междинна възраст ” и “Реквием за една мръсница " (тв, 1976-1977 г.), " Умирай единствено в краен случай " (тв, 1978 г.), " Тайфуни с нежни имена " (тв, 1979 г.), " Юмруци в пръстта " (1979-1980 г.), " Петият от карето " (тв, 1981 г.).
1924 година
Роден е Павел Матев - публицист и стихотворец. Завършва славянска лингвистика в СУ “ Св. Климент Охридски ” през 1949 година Работи в Комитета за просвета, изкуство и просвета (1949-1951 г.), ръководител е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), и на Съюза на българските писатели (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 година в старозагорския вестник “Литературен напредък ”. Стихотворенията му са преведени на доста езици. На съветски, немски, молдовски и полски език са издадени негови книги. Негови са съчиненията: “Стихове ” (1951 г.), “Дълг ” (1955 г.), “Човешка паника ” (1960 г.), “Време, татковина, обич ” (1962 г.), “Родословие ” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните ” (1965 г.), “Неоскърбени светове ” (1969 г.), “Натрупани мълчания ” (1973 г.), “Внезапни паузи ” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно ” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни ” (1982 г.), “Сърдечни затишия ” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат ” (1987 г.), “Ти сън ли си ” (1989 г.), “Ехо от олтара ” (стихосбирка, 1992 г.), “Световъртеж ” (1994 г.), “Бдения ” (стихосбирка, 1996 г.), “Любов - магическа действителност ” (стихосбирка, 1997 г.), “Смълчано време ” (стихосбирка, 1997 г.), “Преображения. Избрани творби ” (1998 г.), “Елегични изповеди ”, (стихосбирка, 1999 г.) и други
1913 година
Роден е Николай Михайлович Амосов - украински хирург, учен в Украинската Академия на Науките от 1969 година Член-кореспондент на АМН (1961 г.); лауреат на Ленинска награда (1961 г.); воин на социалистическия труд (1973 г.). С името му е обвързван един от най-големите кавги в историята на Българска национална телевизия, когато на 25 декември 1988 година дава изявление за " Всяка неделя ", в което декларира, че най-омразният девиз за него е " Да живее диктатурата на пролетариата ". В резултат предаването е спряно. Основните му писания са по сърдечно-съдова хирургия, хирургия на белия дроб, биологична и здравна кибернетика. Автор е на книгата " Мисли и сърце " (1965 г.) и на доста други. Умира на 12 декември 2002 година в Киев.
1871 година
Роден е Иван М. Манолев е български бунтовник, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Манолев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, през днешния ден Килкис, Гърция. В 1891 година приключва българската гимназия в Солун, след което учи във Висшето учебно заведение в София, където в 1896 година приключва славянска лингвистика. От 1898 до 1899 година е преподавател в Гевгели. Влиза във ВМОРО и става член на околийския революционен комитет в града. В 1901 година е сателит на Гоце Делчев при обиколката му из Костурско.
1856 година
Роден е Никола Марков Рясков е български боен деятел, генерал-майор, прочут като основател на българската артилерия.
На тази дата умират:
1944 година
Умира Елена Снежина - актриса. Родена е на 14 март 1881 година в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния спектакъл. Пресъздава облиците на Бистра от " Когато гръм удари " и на Амели от " В полите на Витоша " на Яворов, Любов Андреевна от “Вишнева градина ” на Чехов, Катерина от “Буря ” на Островски, Ирена от “Морската жена ” на Ибсен, Вилма от “Приказката за вълка ” на Молнар, Анисия от “Силата на мрака ” на Толстой и други Снима се във филмите " Дяволът в София " (1921 г.), " Безкръстни гробове " (1931 г.), " Грамада " (1936 г.) и други
1927 година
Умира Ефрем Каранов - български литератор, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Роден е на 28 януари 1852 година в Карлово. Учи в българско учебно заведение в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска лингвистика в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като преподавател в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник е в македонското освободително придвижване. Основател и организатор е на Кюстендилския музей, читалищен деятел. Записва над 240 национални песни, създател е на етнографски и фолклористични студии. Особено скъпи са неговите записки “Спомени ”. Превежда лирика от съветски език.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Далеч обратно в историята - продължава битката на българите за самостойна черква през Възраждането... Само ден откакто жителите на Велес се отделят от гръцката Патриаршия, същата 1868 година във видинския храм “Свети Великомъченик Димитрий ” митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не загатва името на патриарха. Година по-късно и всички неврокопски общини вземат решение за разкъсване с Цариградската патриаршия.
Българското основно командване взема решение за офанзива на Одринската цитадела - една от най-добре укрепените в Европа. Годината е 1912, а офанзивата завършва с триумф три месеца по-късно през март идната година.
На 6 декември са родени писателят Павел Матев и Милен Гетов - български режисьор. На тази дата умира Ефрем Каранов - български литератор.
2006 година
Ратифициарният от Франция Договор за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз е подаден при италианското държавно управление
2006 година
Народното заседание приема Закон за отбрана при бедствия, обнародван в Държавен вестник — бр. 102 От 19 декември 2006 година
2006 година
С гласовете на ръководещата коалиция, се приема Закон за откриване на документите на Държавна сигурност и разследващите служби на армията, в който е записано, че за началниците на отдели и браншове в Служба „ Военна информация “ към министерство на защитата (МО) и шефовете на отдели или секции в Национална разследваща работа (НРС) след 16 юли 1991, няма да се открива принадлежност към органите на някогашната Държавна сигурност
2005 година
Камара на представителите на чешкия парламент ратифицира контракта за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз със 155 за, 0 срещу,?? въздържал се.
2003 година
Започната е българоезичната Уикипедия е вариация на Уикипедия на български език. Първата публикация е Григориански календар в превод от френски език, като приоритет на първите редактори е преводът на интерфейса и на първите помощни страници на български език.
2002 година
Върховната касационна прокуратура стопира процедурата по продажба на БТК, защото Агенцията за приватизация не е следвала тактиката по приватизацията й, призната от Народното събрание.
1990 година
България открива дипломатически връзки с Ватикана. Създадена е апостолическа нунциатура в София, както и посолството на България във Ватикана.
1948 година
Провежда се среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков по отношение на подготовката на Петия Конгрес на Българска работническа партия (к). Сталин постанова мнението си, че " националната народна власт " и руският режим са две форми на " диктатурата на пролетариата ". На тази среща Сталин изненадващо упреква Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от руските представители в България.
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в София. Завършва Школата за запасни офицери и СУ ” св. Климент Охридски ”, учи френски, немски, съветски, британски език и бързопис. Трайчо Костов е член на Българска комунистическа партия от 1920 година, на ВКП (б.) - от 1930 година Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник ”. Участва в подготовката на Септемврийския селски протест през 1923 година Осъден е на 8 години затвор през 1924 година и е амнистиран през 1929 година, след което до 1931 година е в Москва. От 1931 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Ръководител е на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира още веднъж в Съюз на съветските социалистически републики, където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 година дружно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 година, където е политически консултант на В. Пик. Завръща се през 1938 година Секретар е на Централен комитет на Българска работническа партия до 1942 година, когато е наказан на пожизнен затвор до 7 септември 1944 година През 1945 година е избран отново за член на Политбюро и първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1946 година е първи заместник-председател на Министерски съвет и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси към Министерски съвет. През 1949 година голословно е упрекнат в антидържавна активност и наказан на гибел. През 1956 година е отчасти оправдан. През 1989 година е взето решение за цялостна политическа реабилитация. Посмъртно е почетен с почетно звание „ Герой на социалистически труд " (1963 г.).
Изпълняваните от Трайчо Костов държавни длъжности са: подпредседател на Министерски съвет в правораздаването ( от 31 март 1946 година - до 22 ноември 1946 г.). Трайчо Костов е министър на електрификацията, водите и естествените благосъстояния от 31 март 1946 година - до 22 ноември 1946 година В първия кабинет на Георги Димитров е подпредседател на Министерски съвет и министър без портфейл – от 22 ноември 1946 година до 11 декември 1947 година
Във втория кабинет на Георги Димитров е назначен за подпредседател на Министерски съвет и ръководител на Правителствения комитет за икономически и финансови въпроси при Министерски съвет от 11 декември 1947 година - до 31 март 1949 година
1947 година
Влиза в действие Конституцията на Народна република България, призната от Шестото Велико национално заседание на 4 декември 1947 година.
Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единомислещо я утвърждават. Конституцията утвърждава измененията след 9 септември 1944 година и републиканското устройство на страната.
1915 година
Сформирана е Моравска военноинспекционна област със седалище Ниш. Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно ръководство на Поморавието и Тимошко по време на Първата международна война 1914-1918 година От 9 юли 1918 година щабът й се дислоцира в София. Разформирована е на 31 декември 1918 година
1912 година
Българското основно командване взема решение да се извърши подготовката за офанзива на Одринската цитадела през Балканската война /1912-1913 г./.
След подписването на протокол за краткотрайно помирение на 20 ноември и неразбираемия излаз от идните договаряния за мир в Лондон българското основно командване взема решение да продължи военните дейности. На 6 декември то взема решение да се приготви офанзивата на Одринската цитадела. Тежестта по осъществяването на виновната задача – завладяването на приетата за една от най-силните в Югоизточна Европа замъци – пада върху 2-ра войска с командващ военачалник Никола Иванов. Започва сериозна подготовка на проект за завладяване на крепостта, който след три месеца / март 1913 г./ се увенчава с триумф.
1912 година
Изпратено е обръщение на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация до цар Фердинанд I срещу насилията на гръцката и на сръбската войска над македонските българи.
1903 година
Проведен е Трети събор на Демократическата партия /ДП/. Начело на седемчленното Централно бюро застава Александър Малинов, посочен от Петко Каравелов преди гибелта му. Приети са първите правилник и стратегия.
Демократическата партия е учредена през 1896 година от каравелисткото течение в Либералната партия. Нейни водачи са: П. Каравелов, А. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев, А. Гиргинов, С. Савов. Демократическата партия е измежду учредителите на Съюза на демократичните сили. Парламентарно показана е в VII Велико национално заседание, ХХXVI Народно събрание; ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно заседание - в коалиция с Български земеделски народен съюз под името Народен съюз. Демократическата партия е член на Европейския християндемократически съюз и асоцииран член на Европейската национална партия. Печатен орган - в. " Знаме ".
1880 година
Областното заседание на Източна Румелия вкарва аграрен налог вместо натуралния десятък. Това форсира прекосяването на поземлената благосъстоятелност в ръцете на българите.
Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, основана изкуствено по силата на Берлинския контракт 1878 година Наречена е по този начин по предложение на британската делегация на Берлинския конгрес 1878 година за да се заличи българският и образ. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с повърхност 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според член 13. на Берлинския контракт Областта остава под директната политическа и военна власт на султана, само че се употребява с административна автономност. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, именуван още основен шеф, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за период от 5 години от султана, със единодушието на Великите сили. Според член 15. от същия контракт султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се разпорежда на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 година Международните актове – контракти, конвенции и други, които Високата врата ще подписва с държавните управления на други страни, ще бъдат в действие и за Областта. Турското държавно управление резервира правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.
1877 година
Руски отряд освобождава с. Златарица, Великотърновско.
Войната водена сред Османската империя и Русия (1877 - 1878 г.) е провокирана от битката на българския народ за национално избавление и изострянето на връзките сред великите сили по отношение на така наречен Източен въпрос. Международното придвижване в отбрана на поробените балкански нации (особено след Априлското въстание, 1876 г.), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от страна на османското държавно управление вършат войната неизбежна. През април 1877 година тя е оповестена от съветския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии: Дунавска (554 500 души) дружно с Българското опълчение и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват също Румъния (42 795 души), Черна Гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 година с 40 000 души). Дунавската войска (с главнокомандващ Николай Николаевич) образува 3 отряда: Източен (около 75 000-80 000 души), командван от съветския престолонаследник Александър Александрович; Западен (около 35 000 души), командван от ген. Н. П. Криденер; Преден (около 12 000 души), командван от ген.-адютанта Й. В. Гурко. През юни основните сили на съветската войска отпред с ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при гр. Свищов. Предният отряд освобождава гр. Търново (25 юни), минава Стара планина и води тежки боеве при градовете Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с елементи от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на ген. Ф. Ф. Радецки. От 9 до 11 август Орловският и Брянският полк и 5-а опълченска тайфа водят яростни боеве на Шипченския проход. Западният отряд влиза дружно с румънските войски в гр. Никопол (4 юли), подхваща офанзиви за завладяването на гр. Плевен (8 и 18 юли, 30-31 август) и доближава линията Лом-Берковица. Гр. Плевен е блокиран (1 септември). На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа гр. Плевен, капитулира. На 23 декември съветските войски влизат в гр. София, а след разгрома на Вейсал паша в сражението при Шипка-Шейново (1 януари 1878 г.) Дунавската войска стартира общо нахлуване. В 3-дневни бойни дейности при Пловдив (3-5 януари) армията на Сюлейман паша е отхвърлена от направлението Пловдив-Одрин към Родопите. Одрин пада без пердах (8 януари 1878). Турските войски търпят проваляне и в Кавказ. Османското държавно управление желае мир. На 3 март е подписан Санстефанският предварителен контракт, посредством който се признава освобождението на всички български земи. На Берлинския конгрес е сменен с Берлинския контракт.
1876 година
Завършват предварителните диспути сред представителите на шестте велики сили - Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия, които се организират в Цариград. Целта на дебатите е да се реализира взаимноприемлив компромис по всички противоречиви въпроси на Източната рецесия. Българският въпрос е в центъра на полемиките, като оптимален за българите е планът на ген. Николай Игнатиев, предусещащ основаване на самостоятелна българска област, в която да се включат всички територии, заселени с българи. След продължителни диспути е признат планът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се планува основаване на две самостоятелни български области (вилаета) – Източна с център Търново и Западна с център София.
1869 година
В църквата на с. Гайтаниново, Неврокопско, се организира казалийски събор, на който участват представители на всички общини от Неврокопско. Взето е решение за дефинитивно разкъсване с Патриаршията.
1868 година
Васил Левски идва в Турну Мъгуреле и се свързва с Данаил Попов и Тодор Ковачов. С тяхна помощ той приготвя прекосяването си на юг от р. Дунав.
1868 година
Във Видинската черква “Св. Великомученик Димитрий ” видинският митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не загатва името на патриарха.
Антим I е свещеник, първият български екзарх, публичен и политически деятел. Екзарх Антим I, със светско име Атанас Михайлов Чалъков, е роден в Лозенград (днес в Турция) през 1816 година Учи в Коручешменското учебно заведение в Цариград, в Богословското учебно заведение на остров Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става учител, по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 година е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 година – за видински митрополит. Антим I организира битка за самостоятелна българска черква, отхвърля каноническото послушание на Цариградската патриаршия, афишира се и против унията. През 1871 година е определен за член на Временния съвет на Българската екзархия, на 16 февруари 1872 година за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 година пази българския народ, заради което турското държавно управление го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 година, той още веднъж заема екзархийския си пост и се включва в политическото създаване на българската страна. Избран е за ръководител на Учредителното заседание и на Първото Велико национално заседание (1879 г.) в Търново.
1861 година
Софийският митрополит Доротей разпорежда да острижат брадата и косите на един български протойерей, който отказал да му се поклони, след което го изхвърля на улицата. Инцидентът провокира необятно неодобрение измежду българското население и пред църквата се събира огромно голям брой, което желае да изгони митрополита от града. Турските управляващи се намесват и слагат въоръжена защита пред митрополитския дом.
На тази дата са родени:
1932 година
Роден е Георги Данчев – литературовед и стихотворец. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1952 година, след което специализира в Италия. Първите му печатани стихове са от 1952 година Той е учител и един от създателите на ВТУ. Чете лекции по " Старобългарска литература " и по " Старобългарска книжнина ”. Председател е на Съюза на българските писатели във Велико Търново. Интересите му са свързани с изследвания на писателите от Търновката книжован школа (Д. Кантакузин, Вл. Граматик), както и с проучване на творчеството на писатели, свързани с Българската православна черква (монаси, свещеници, църковни дейци). Пише стихотворения за деца.
1925 година
Роден е Милен Гетов - български режисьор, работил в документалното и игралното кино. Създава и поредност от спортни филми. През 1996 година е назначен за основен живописен специалист в Българска национална телевизия. Водещ и съавтор е на предаването " Минаха години " дружно с Др. Тенев по Българска национална телевизия. Най-известният му документален филм е: " Непобедимият Дан Колов " (1971 г.). Снима игралните филми: " Един добряк на междинна възраст ” и “Реквием за една мръсница " (тв, 1976-1977 г.), " Умирай единствено в краен случай " (тв, 1978 г.), " Тайфуни с нежни имена " (тв, 1979 г.), " Юмруци в пръстта " (1979-1980 г.), " Петият от карето " (тв, 1981 г.).
1924 година
Роден е Павел Матев - публицист и стихотворец. Завършва славянска лингвистика в СУ “ Св. Климент Охридски ” през 1949 година Работи в Комитета за просвета, изкуство и просвета (1949-1951 г.), ръководител е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), и на Съюза на българските писатели (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 година в старозагорския вестник “Литературен напредък ”. Стихотворенията му са преведени на доста езици. На съветски, немски, молдовски и полски език са издадени негови книги. Негови са съчиненията: “Стихове ” (1951 г.), “Дълг ” (1955 г.), “Човешка паника ” (1960 г.), “Време, татковина, обич ” (1962 г.), “Родословие ” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните ” (1965 г.), “Неоскърбени светове ” (1969 г.), “Натрупани мълчания ” (1973 г.), “Внезапни паузи ” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно ” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни ” (1982 г.), “Сърдечни затишия ” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат ” (1987 г.), “Ти сън ли си ” (1989 г.), “Ехо от олтара ” (стихосбирка, 1992 г.), “Световъртеж ” (1994 г.), “Бдения ” (стихосбирка, 1996 г.), “Любов - магическа действителност ” (стихосбирка, 1997 г.), “Смълчано време ” (стихосбирка, 1997 г.), “Преображения. Избрани творби ” (1998 г.), “Елегични изповеди ”, (стихосбирка, 1999 г.) и други
1913 година
Роден е Николай Михайлович Амосов - украински хирург, учен в Украинската Академия на Науките от 1969 година Член-кореспондент на АМН (1961 г.); лауреат на Ленинска награда (1961 г.); воин на социалистическия труд (1973 г.). С името му е обвързван един от най-големите кавги в историята на Българска национална телевизия, когато на 25 декември 1988 година дава изявление за " Всяка неделя ", в което декларира, че най-омразният девиз за него е " Да живее диктатурата на пролетариата ". В резултат предаването е спряно. Основните му писания са по сърдечно-съдова хирургия, хирургия на белия дроб, биологична и здравна кибернетика. Автор е на книгата " Мисли и сърце " (1965 г.) и на доста други. Умира на 12 декември 2002 година в Киев.
1871 година
Роден е Иван М. Манолев е български бунтовник, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Манолев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, през днешния ден Килкис, Гърция. В 1891 година приключва българската гимназия в Солун, след което учи във Висшето учебно заведение в София, където в 1896 година приключва славянска лингвистика. От 1898 до 1899 година е преподавател в Гевгели. Влиза във ВМОРО и става член на околийския революционен комитет в града. В 1901 година е сателит на Гоце Делчев при обиколката му из Костурско.
1856 година
Роден е Никола Марков Рясков е български боен деятел, генерал-майор, прочут като основател на българската артилерия.
На тази дата умират:
1944 година
Умира Елена Снежина - актриса. Родена е на 14 март 1881 година в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния спектакъл. Пресъздава облиците на Бистра от " Когато гръм удари " и на Амели от " В полите на Витоша " на Яворов, Любов Андреевна от “Вишнева градина ” на Чехов, Катерина от “Буря ” на Островски, Ирена от “Морската жена ” на Ибсен, Вилма от “Приказката за вълка ” на Молнар, Анисия от “Силата на мрака ” на Толстой и други Снима се във филмите " Дяволът в София " (1921 г.), " Безкръстни гробове " (1931 г.), " Грамада " (1936 г.) и други
1927 година
Умира Ефрем Каранов - български литератор, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Роден е на 28 януари 1852 година в Карлово. Учи в българско учебно заведение в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска лингвистика в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като преподавател в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник е в македонското освободително придвижване. Основател и организатор е на Кюстендилския музей, читалищен деятел. Записва над 240 национални песни, създател е на етнографски и фолклористични студии. Особено скъпи са неговите записки “Спомени ”. Превежда лирика от съветски език.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ